Решение № 7 от 18.03.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Б.С., 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомир Ив. Вельовски при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от Тихомир Ив. Вельовски Административно наказателно дело № 20231410200272 по описа за 2023 година

Г. П. А. от гр.Б., ул.”Мара Гидик” № 6, с ЕГН **********, е обжалвал НП № 8165/09.05.2023 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ Към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.С., с което му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000лв./две хиляди лева/, на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от същия закон, вр. чл.7, ал.1, т.4, б.а, вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, вр. чл.8, ал.1 и ал.2, вр. чл. 37, ал.1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 – 63 ЗАНН.

В жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна. Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з. и не се представлява. Изпраща писмена защита, с която поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган изпраща представител в с.з., който изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и наведените в от страните доводи и съображения, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, тя 1 е неоснователна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 06.04.2023 год. на път III-133, в района на гр.Б.С., служителите на АПИ Н. М. А. /инспектор/ и И. К. С. – финансов контрольор, извършвали контрол върху товарните автомобили. В рамките на проверката служителите проверявали дали автомобилите са претоварени и нарушават забраните за движение по пътищата за обществено ползване над разрешеното от нормативните актове. Около 11.00 часа на път III-133, в района км.0+300 в посока с.Търнава - гр.Б.С., в района на гр.Б.Слатина, спрели за проверка съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Волво“ модел „ФХ16“ с рег. № А 2230 НВ и полуремарке с три оси с рег. № А 2531 ЕК, управлявано от водач Г. П. А.. Служителите извършил измерване на горепосочения автомобил, който бил натоварен с пшеница, с електронна везна № 118807, от която била изведена кантарна бележка с резултати от извършеното измерване. При извършената проверка служителите констатирали, че измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 14.640т., при максимално допустимо натоварване 11.5т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. При измерено разстояние 1.34 м. с ролетка №1313/18/, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 25.025 т., при максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от наредбата. Превишаването е с 1.025 т.

При извършената проверка жалбоподателят не е представил разрешение за движение на извънгабаритно или тежко ППС, издадено от администрацията, управляваща пътя.

За констатираното нарушение служителят на АПИ Н. М. А. /инспектор/ съставил акт за установяване на административно нарушение № 9543/06.04.2023 г. срещу жалбоподателя, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б."а" от Закона за пътищата /ЗП/, вр. чл. 7, ал.1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, в присъствието на жалбоподателя и свидетеля-очевидец И. К. С.. Водачът се запознал със съдържанието на АУАН като нямал възражения по него и същият му бил връчен.

Въз основа на така съставения акт, било издадено и обжалваното НП. АНО е приел, че няма основания за неиздаване на НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение № 9543/06.04.2023 г. с разписка за връчване, кантарна бележка, НП № 8165/09.05.2023 г., трудов договор, ксерокопия на лична карта, свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС, копие тътен лист, Пълномощно № П-368/14.12.2022г., Заповед № РД11-246/31.03.2022г. на Председател на УС на А“ПИ“, Заповед № РД-11-247/31.03.2022г. на Председател на УС на А“ПИ“, Пълномощно № П-368/14.12.2022г., представени в с.з. паспорт на електранна везна, свидетелство за калибриране, преглед на одобрен тип средство за измерване, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели Н. М. А. – актосъставител, и И. К. С. – свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта.

2

Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни, безпристрастни, логически последователни и изцяло подкрепящи се от доказателствения материал по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.

АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени, поради което съдът намира за неоснователни направените възражения от страна на жалбоподателя. Правната квалификация от Закон за пътищата е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин, като пътното превозно средство е било претеглено с надлежното техническо средство, съгласно изискванията на чл.37, ал.1 от Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ. Процесното пътно превозно средство е с пет оси, с една, от които е управляема и се явява тежко по смисъла на Наредба № 11/2001 г., където в чл.3 е посочено, че тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.6 и натоварване на ос по-голямо от стойностите по чл.7.

Съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство по категоричен начин бе доказано извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП гласи: "За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства". В същото време в НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и по-точно в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 б."а" са регламентирани допустимите натоварвания за определени габарити на автомобили, а именно: Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: 4. единична ос – зaдвижвaщa: а) на ППС при условията на чл.6, ал.1, т.2 и 3 - 11.5 т.

От текста на АУАН и НП, както и от разпита на свидетелите се установява, че управляваното от жалбоподателя ППС е било с натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС 14.640т., при максимално допустимото натоварване 11.5т., т.е.

3 попадащо именно в цитираната хипотеза. Установеното натоварване на единична ос зaдвижвaщa, видно от приложения бон от измерването с електронна везна е било 14.640т.

Съдът приема, че от страна на жалбоподателя е било извършено и другото вменено му нарушение, а именно това по чл.7, ал.1, т.3, б."б" от Наредбата, сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е: б) над 1,3 m - 24 t. От текста на АУАН и НП, както и от разпита на свидетелите се установява, че управляваното ППС е с разстояние между осите 1,34м., т.е. попадащо именно в цитираната хипотеза. При измерено разстояние 1.34 м. с ролетка сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е била 25.025 т., при максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от наредбата. Превишаването е с 1.025 т.

Разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е категорична, че: "Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че:1. движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал. 3...". От събраните по делото доказателства е видно, че при извършената проверка жалбоподателят не е представил разрешително за движение на извънгабаритно или тежко ППС. Чл.8 от Наредбата регламентира реда за издаване на подобни разрешителни. Обстоятелството, че жалбоподателя не е собственик на превозната средство или превозвач, не го освобождава от вмененото му с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредбата задължение да носи и представя при поискване такова разрешително след като управлява извънгабаритно или тежко превозно средство.

Липсата на такова разрешително не дава възможност да бъде управлявано извънгабаритно или тежко ППС, а в случай на управление се носи административно наказателна отговорност.

Не е допуснато процесуално нарушение при извършената проверка, а именно че в екипа за проверка не е участвал представител на МВР. Действително разпоредбата на чл.36 от Наредба № 11 предвижда оказване на съдействие от органите на МВР при извършване на проверка, но такова съдействие се оказва в случай на поискване от страна на служителите при пътната агенция, тъй като органа оправомощен да извършва проверката са единствено те. Служителите на МВР единствено съдействат на проверяващите при изпълнение на разпорежданията им от страна на участниците в пътното движение и осигуряват тяхната охрана.

Административно наказващия орган е обсъдил всички представени по делото доказателства и възражения, отчел е степента на опасност на извършеното нарушение, мотивите, отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и е определил размера на наказанието, което следва да бъде наложено, като в случая е АНО е наложил наказание в минималния размер, определен от закона.

Съдът намира за неоснователно и възражението от страна на жалбоподателя и неговия 4 процесуален представител, относно техническата годност на средството за измерване. От приложените по делото писмени доказателства, е видно, че везната е преминала последваща техническа проверка, като резултатът от проверката удостоверява нейната годност.

Актосъставителят и наказващият орган са изписали правилно нарушението извършено от жалбоподателя и е приложена санкционна норма, която предвижда административнонаказателна отговорност именно за описаното нарушение. При съставяна на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водеши до отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Както се посочи по-горе, в случая в АУАН и НП е записано правилно текстово извършеното нарушение. Това не е препятствало възможността наказаното лице да разбере какво му е вменено като нарушение, като е знаел, че управлява влекач и полуремарке. В случая не е налице ограничаване правото му да разбере за какво е санкционирано. Правото му на защита е реализирано в пълнота. В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя.