Решение № 2916 от 17.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2916 гр. Варна, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Боряна Д. Митова като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110116599 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Г. К. П., ЕГН **********, с адрес: * срещу М. В. И., ЕГН **********, с адрес: *, П. Г. И., ЕГН **********, с адрес: *, В.

Г. И., ЕГН **********, с адрес: *, И. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: *, И. А. Б., ЕГН **********, с адрес: *, А. А. К., ЕГН **********, с адрес: *, Х. А. Х., ЕГН **********, с адрес: *, действаща лично и със съгласието на чрез попечител Х. Г. К., ЕГН **********, с адрес: *, субективно и обективно - кумулативно съединени искове с правно основание чл.

74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС за осъждане на всеки един от ответниците да заплати на ищцата сумата от по 1143,00 лв., представляваща припадащата се на съответния ответник съобразно притежаваната от него ид.ч. от имота, с която се е разпоредил, част от сумата от 8000,00 лв. за подобрения направени от ищцата в периода 2012 г. – 2016 г. в реалната част с площ от 699 кв.м., попадаща в ПИ * и ПИ * по ПНИ на м-ст „*“, очертана с розов цвят на скица на л. 52 от делото, при граници на реалната част – от север ПИ *; от изток ПИ * и ПИ *; от юг – останалата част от ПИ *, от запад - ПИ *.

С определение № 119938/22.10.2024 г. по делото като трето лице-помагач на страната на ответниците е конституиран Д. Х. К..

В исковата си молба ищцата чрез адв. Х. Х. излага, че с Констативен нотариален акт от 14.07.2017г. заедно с Д. Х. К., ЕГН **********, са признати за собственици по давностно владение на ПИ № * по ПНИ на м-ст „*“, одобрен със Заповед на областния управител на област В., целият с обща площ 1347 кв.м., от която 699 кв.м. ид.ч. от имота са в дял и собственост на ищцата, а останалите 648 кв.м. ид.ч. ведно с вилна сграда със ЗП от 54 кв.м., лятна кухня със ЗП от 47 кв.м и барбекю със ЗП от 27 кв.м. в дял и собственост на Д.

К.. Впоследствие срещу двамата бил предявен иск от наследници на бивши собственици в местността, като в хода на образуваното гр.д. № 3557/2021 г. на ВРС, страните постигнали спогодба, съгласно която ищцата и Д. К. приели за установено, че В. Г. И. е собственик на 1/9 ид.ч. от реална част с площ от 1265 кв.м., разположена в северната страна на новообразуван ПИ № *, целият с обща площ от 1347 кв.м.,а И. Г. Ч. и Р. И. Ч. на 82 кв.м. от имота. Със спогодбата В. И. с предварителното съгласие на своите роднини - наследници на 1

П. И. П., предоставила на Д. КК. правото да владее 648 кв.м. ид.ч. по КНА, а той се задължи да закупи имота. Със спогодбата ищцата се задължила да предаде владението В. Г. И. върху реална част от НИ №* с площ 617,00 кв.м., а на И. Г. Ч. и Р. И. Ч. реална част от НИ №* с площ 82,00 кв.м. Излага се, че след подписване на спогодбата ищците били въведени във владение от общинска администрация - Аксаково по реда на §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, като за извършените Д. Х. К. едностранно подписал декларация, че няма претенции за извършените в имота подобрения. Впоследствие К. заплашил ищцата да предаде нейната част от имота, въпреки, че същата е извършила множество подобрения в него. Ищцата сочи, че и понастоящем владее и ползва имота, доколкото въводът бил фиктивен. Сочи, че е направила следните подобрения в процесната реална част от 699 кв.м., която понастоящем попада в ПИ * и ПИ * по ПНИ на м-ст „*“, очертана с розов цвят на скица на л. 52 от делото, при граници на реалната част – от север ПИ *; от изток ПИ * и ПИ *; от юг – останалата част от ПИ *, от запад - ПИ *, а именно: ажурна ограда на реалната част от телена мрежа с бетонна основа, направена през 2012 г., 36 плододайни овощни дръвчета засадени през 2012 г. и 120 бр. лози., засадени през 2016 г. Поддържа, че за подобР.ята й се дължи сумата от общо 8000,00 лв. По изложените съображения моли предявенияте искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците В. Г. И., М. В. И., П. Г. И., И. Б. Б., И.

А. Б., А. А. К. и Х. А. Х. са депозирали писмен отговор на исковата молба чрез адв. Н. Т., с който сочат, че исковете са нередовни, като оспорват същите изцяло по основание и размер.

Поддържат, че по силата на земеделска реституция по ЗСПЗЗ са собственици на процесната реална част, като в тяха полза е издадена Заповед № 326/31.08.2017 г. по пар. 4к, ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ на Кмета на Община Аксаково, за възстановяване на правото на собственост за 1265 кв.метра идеални част. Излага, че за процесния имот ответниците водили гр. д. № 15410/2017 г. на ВРС срещу ищцата и лицето Д. К., както и гр. д. № 3557/2021 г. на ВРС, като по силата на спогодба одобрена по последното дело последните двама признали правата на собственост на ответниците, ищцата се съгласила да предаде владението върху държаната от нея част от имота, а ответниците да го продадат на К., като страните декларирали, че всички техни отношения са уредени окончателно.

Сочи, че в настощия спор по аналогия е приложима нормата на чл. 34, ал.5 от ЗСПЗЗ и на ищцата не се дължи обезщетение за подобренията в ползвания от нея без основание като трето лице имот подлежащ на реституция. Поддържат, че ищцата унищожила част от направените от нея подобрения, а при въвода на 30.05.2022 г. били унищожени почти всички трайни насаждения. Излагат, че след завършване на реституционната процедура ищцата нарушавала владението им, като продължила да събира плодовете от имота. Сочат, че при продажбата на имота на 30.08.2022 г. го предали в състоянието при въвода. Излагат, че процесната ограда не е полезна за реалната част и не е подобрение, а вреда и тежест за ответниците. По изложените съображения молят за отхвърляне на исковете в цялост.

В евентуалност се прави възражение за прихващане от всеки от ответниците срещу ищцата, да им заплати сумата от по 1150,00 лв., представляваща обезщетение за ползване на процесната реална част съобразно ид. ч. на всеки от ответниците, включително за добивите от лозовите насаждения и овощните дръвчета в нея за периода 31.08.2017 г. - 30.05.2022 г.

В евентуалност се прави и възражение за изтекла погасителна давност, като ищцата е можела да предяви още през 2017 г. вземанията си за подобрения.

Прави се искане за привличане на Д. К. като трето лице - помагач на страната на ответниците. Сочат, че са закупили от него имота и е знаел за наличните в него подобрения, част от които той бил направил и е следвало да уреди отношенията си с ищцата, като стойността им не е включена в продажната цена. Поради това ако ответниците бъдат осъдени да заплатят процесните суми ще имат правото да искат платеното от него, тъй като се е обогатил с подобренията, без да ги е заплатил.

Претендират се разноски.

В хода на о.с.з. ищцата чрез адв. Х. поддържа предявените искове. Ответниците чрез адв. Т. оспорват предявените срещу тях претенции и поддържат депозирания писмен отговор. Третото лице-помагач на страната на ответниците чрез адв. Д. се присъединява към депозирания писмен отговор.

2

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба, отговора на първоначалната искова молба, обратния иск и отговора на обратния иск, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Съдът е сезиран с иск по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. ал. 1 от ЗС.

За да бъдат уважени така предявените искове, ищцата следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че в периода от 2012 г. до 2016 г. е владяла процесната реална част с площ от 699 кв.м., понастоящем попадаща в ПИ * и ПИ * по ПНИ на м-ст „*“, очертана с розов цвят на скица на л. 52 от делото, при граници на реалната част – от север ПИ *; от изток ПИ * и ПИ *; от юг – останалата част от ПИ *, от запад - ПИ *, че е изградила през 2012 г. в реалната част ажурна ограда от телена мрежа с бетонна основа, засадила е 36 плододайни овощни дръвчета през 2012 г. и 120 бр. лози. през 2016 г.; че имотът е възстановен на ответниците по силата на земеделска реституция; падежът на задължението за заплащане на подобренията и техния размер, съответно размерът на увеличената стойност на имота вследствие на тяхното изграждане.

В тежест на ответниците е да докажат направените правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпят изгодни за себе си правни последици, включително, че ищцата няма право на подобрения на основание чл. 34, ал.5 от ЗСПЗЗ, че в момента на въвода на 30.05.2022 г. по-голямата част от подобренията са били унищожени, включително от самата ищца, а в условията на евентуалност, че правото на обезщетение за подобренията е погасено по давност, както и да установи по основание и размер възражението си за прихващане с обезщетението дължимо от ищцата на всеки от ответниците за ползването от нейна страна на процесната реална част съоразно квотата на съоветния ответник в собстевността, включително за добивите от лозовите насаждения и овощните дръвчета от нея за периода 31.08.2017 г. - 30.05.2022 г.

Не се спори между страните, а и от изисканото гр. д. № 15410/2017 г. по описа на РСВарна е видно, че на 10.10.2017 г. от В. Г. И. и Т. Р. Ч. срещу Д. Х. К. и Г. К. П. е предявен петиторен иск по чл. 108 от ГПК за процесната реална част с площ от 699 кв. м.

Производството по делото е приключило с решение № 729/21.02.2019 г., с което съдът е приел за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на спорната реална част и ответницата Г. К. П. е осъдена да предаде владението върху имота. Съдът със същото решение е и отменил констативния нотариален акт от 14.07.2017 г., с който ответниците П. и К. се легититимирали като собственици на спорния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Тук е моментът да се каже, че ищцата нито е добросъвестен владелец по смисъла на закона – чл. 70, ал. 1 от ЗС, нито е приравнена на добросъветсния владелец по смисъла на чл. 70, ал. 3 от ЗС, тъй като се легиримира като собственик на основание оригинерен придобивен способ – придобивна давност, което изключва приложението на чл. 70 от ЗС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба, в резултат на което е заведено в. гр. д. № 943/2019 г. по описа на ОС-Варна. Въззивното производство е спряно с протоколно определение от 09.09.2019 г. по взаимно съгласие на страните, на основание чл.

229, ал. 1, т. 1 от ГПК. В последствие производството по делото е прекратено на основание чл. 231 от ГПК с определение № 1765/19.06.2020 г. и постановеното от първоинстанционния съд решение е обезсилено.

Не се спори между страните, а и от изисканото гр. д. № 3557/2021 г. на РС-Варна се констатира, че на 11.03.2021 г. от В. Г. И., И. Г. Ч. и Р. И. Ч. срещу Д. Х. К. и Г. К. П. е заведено второ дело с предмет иск по чл. 108 от ЗС отново за процесната реална част с площ от 699 кв. м., попадаща в ПИ * и ПИ * по ПНИ на м-ст „*“, очертана с розов цвят на скица на л. 52 от делото. От депозирания писмен отговор по чл. 131 от ГПК от страна на Г. К. П. е видно, че същата освен че е оспорила основателността на петиторния иск, е релевирала и материалноправно възражение, с което е упражнила правото си на задържане по чл. 91, ал. 1 от ЗЗД до заплащането на сторените от нея подобрения в процесната реална част, изразяващи се в овощна градина, декоративна и храстова растителност, ограда, осигурено ел. захранване, водоснабдяване.

3

Производството по заведеното гр. д. № 3557/2021 г. на РС-Варна е приключило по реда на чл. 234, ал. 1 от ГПК – с одобряване на постигната между страните спогодба. Видно е от съдържанието на постигнатата и одобрена от съда спогодба, че страните са уговорили, че всички техни отношения по спора са уредени окончателно, в т. ч. е уреден и възникналият съдебен спор по гр. дело № 3557 по описа на РС-Варна за 2021 г.