Определение № 432 от 12.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. П., 11.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20235200500473 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.423 кодекс. от Гражданския процесуален

Постъпило е искане с вх.№261109 от 16.05.2023г. имащо характер на Възражение по чл.423 от ГПК от С. П. Н., с ЕГН-**********, с постоянен адрес в гр.П. бул.“Х.Б.“ №49, ет.7, ап.25 чрез процесуалния си представител и съдебен адрес адв.Т. К. от САК, с адрес гр.С. 1336, бул.“Ц.Й.“ №67 ,ет.10, ап.30 по ч.гр.д.№733/2011 по описа на РС-П..

Твърди се, че молителят прави възражение срещу издадената заповед за изпълнение №467 от 24.02.2011г. по ч.гр.д.№733/2011г. по описа на РС-П. тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчвана лично и за нейното съществуване узнал след справка в архива на РС-П. от упълномощен от него адвокат преди по-малко от месец. Твърди още, че в периода когато е било извършено връчването по ч.гр.д.№733/2011г. не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р България. Възразява и срещу издадената заповед за изпълнение /ЗИ/ в частта за разноските. Твърди, че по делото липсва приложена справка за настоящ адрес, както и за наличието на предпоставките на чл.423 ал.1 т.2 от ГПК, като моли да се приеме възражението и се обезсили издадената ЗИ по ч.гр.д.№ 733/2011г.

Няма представени с възражението писмени доказателства във връзка с твърденията си в него.

1

В срок е постъпило становище от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр.С., район В., ул.“О.П.“ №260 /правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, чрез надлежно упълномощен на представлява банката юрисконсулт В. Г., в който се поддържа довод за неоснователност на възражението по чл.423 от ГПК. Счита, че в случая процедурата по връчването на заповедта за изпълнение е спазена, като връчването е редовно за което е съставен надлежен документ от съдебния служител, удостоверил, че лицето не е открито на адреса. Счита, че издадената по делото заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а в последствие и издадения изпълнителен лист, означават спазване на процедурата и няма основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и връщане на делото на първоинстанционния съд.

Допълва, че молителят не е ангажирал каквито и да било доказателства, в подкрепа на твърдението си, че не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р България и че за периода на отсъствието си длъжникът не е заявил пред банката за промяната на адреса си или постоянното си пребиваване на територията на друга държава. Сочи, че с договора за цесия, с който е прехвърлено вземането между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/цедент/ и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД/цесионер/ от 16.01.2017г., са прехвърлени изцяло вземанията произтичащи от договор за кредит №PLUS-01181864, сключен между цедента и длъжника С. Н. и е издадена заповед за изпълнение, като на 31.05.2023г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Фаненс“-клон България КЧТ , ЕИК 204915054 по реда на чл.15 от ТЗ, обстоятелство, вписано с №20230606170310 по партидите на „Юробанк България“ АД и на БНП Париба Пърсънъл Файненс-Клон България КЧТ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ имащо оповестителен характер.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

На 24.02.2011г. пред Пазарджишки районен съд е инициирано заповедното производство по чл.410 от ГПК /ч.гр.№733/2011г./ по искане на заявителя БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК-130697606, със седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к.Младост-4“, Бизнеспарк С., сгр.14 и против длъжника С. П. Н., ЕГН-********** от гр.П., ул.“Д.“ №11, 2 вх.“1“, ет.3, ап.8, с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане в размер на 1031.38лв, ведно с възнаградителна лихва от 377.12лв за периода 10.09.2008г. до 09.10.2009т., мораторна лихва от 286.23лв за периода 10.10.2008г. до 07.02.2011г. и законна лихва върху главницата от 07.02.2011г. до изплащане на вземането, по договор за потребителски паричен кредит с номер №PLUS-01181864 от 25.03.2008г. по който БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е изплатило сумата по заема по банковата сметка на длъжника.

В т.14 от заявлението като допълнителни изявления и допълнителна информация е посочено, че длъжникът Н. е преустановил плащанията по кредита на 10.09.2008г.; че вземането е предсрочно изискуемо в пълен размер при просрочени 2 или повече месечни вноски и че Н. дължи и обезщетение за забава в размер на 286.23лв за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК ведно със законната лихва както и съдебни разноски от общо 133.89лв в заповедното производство. Допълнено е и налично преименуване на „Джет Файненс Интернешънъл“ ЕАД на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД на 23.05.2008г.

Издадена е от заповедния съд по цитираното ч.гр.д.№733/2011г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №467 от 24.02.2011г. с която е уважено изцяло искането на заявителя БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД за претендираните в заявлението суми и е разпоредено длъжникът С. П. Н. с посочения в заявлението адрес да ги заплати.

Заповедта за изпълнение е изпратена на длъжника С. Н. на адреса посочен от заявителя – гр.П., ул.“Д.“ №11, вх.“1“, ет.3 ап.8, като съобщението е върнато в цялост с отметка на длъжностното лице връчител от 13.03.2011г., че лицето не живее от години на адреса, а майка му В. Н.а, като последната по често била в С. при дъщеря си, като сведението е взето от съсед С.С..

Заповедният съд е разпоредил да се залепи уведомление по чл.47 от ГПК и такова е поставено на дата 20.03.2021г.

Изпратено е съобщение до длъжника на адрес гр.С., ж.к.“Студентски град“ №55, вх.Г“, ет.8 ап.800, като съобщението е върнато в цялост с отметка че това е студентско общение на УНСС и че по сведение на служителя А., лицето не живее на адреса и в посочения апартамент. Разпоредено от съда да се изпрати и уведомление по чл.47 от ГПК и на този адрес, поставено на 04.05.2011г. От извършена справка по НБДН за постоянен и настоящ адрес, е 3 посочено ,че длъжникът С. П. Н. има постоянен адрес в гр.П., на ул.“Х.Б.“ №49, ап.25, като това е и настоящия адрес на лицето от 12.05.2015г.

Възражението е допустимо , но по същество е неоснователно.

Длъжникът С. П. Н. излага във възражението си по чл.423 от ГПК изгодни за себе си факти и обстоятелства като твърди, че към момента на връчване на заповедта за изпълнение същият не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р България без обаче да посочва към този момент къде е било неговото обичайно местопребиваване нито доказателства за това негово твърдяно обичайно местопребиваване в друга страна. Молителят не твърди, че изобщо не е имал и постоянен и настоящ адрес в гр.П. или в гр.С. на посочените два адреса на които са изпращани и залепвани уведомления по чл.47 от ГПК през 2011г., нито че е пребивавал на друг известен адрес в Р България, нито сочи доказателства за това.

Под легалното определение на обичайно местопребиваване на едно физическо лице по чл.48 ал.7 от КМЧП във връзка с чл.423 ал.1 т.2 от ГПК се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

В ГПК липсва легално определение за обичайно местопребиваване, поради което приложение по аналогия следва да намери разпоредбата на чл.48 ал.7 от КМЧП при преценката на съда относно наличието/липсата на обстоятелствата по чл.411 ал.2 ,т.5 предл.Първо и чл.423 ал.1 т.2 във връзка с ал.3 отГПК, доколкото същата най - точно отговаря на целите на процесуалния закон.

В случая вътрешното право на Република България си служи с термините

"постоянен адрес",

"настоящ адрес" и

„обичайно местопребиваване". Съгласно чл.91 от ЗГР адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. Следователно, длъжникът има задължение по ЗГР да заяви всяка 4 промяна в адресната си регистрация, но неизпълнението на това административно задължение не води до извода, че същият не може да се установи преимуществено да живее другаде, който факт подлежи на установяване в заповедното производство с представени от последния надлежни доказателства. Изрично в чл.48 ал.7 от КМЧП е предвидено, че обичайното местопребиваване не е свързано с необходимост от регистрация. Следва да се има предвид, че законодателят е използвал в чл.411 ал.2 т.5 от ГПК именно термина "обичайно местопребиваване" на територията на Република България, а не "постоянен адрес" /както например в т. 3/. Следователно разпоредбите на ЗГР не намират приложение относно проверката за наличието на четвъртата предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Този подход не е случаен и е приложен и в чл.423 ал.1 т.2 от ГПК, за да се наблегне на установяването на действителното местопребиваване на длъжника, с оглед идеята за бързина и безспорност на заповедното производство. Съдът не следва да е обвързан единствено от посочените адреси в регистрите на населението, ако длъжникът се нуждае от извънреден способ за защита срещу ненадлежно издадени и връчени заповеди за изпълнение.

От събраните по делото доказателства, не се установява безспорно и непротиворечиво, че длъжникът С. Н. е напуснал страната и се е установил преимуществено да живее и работи в друга държава. Липсват и данни за създадени житейски и други отношения в чужда държава, поради което обичайното му местопребиваване да се е изместило извън пределите на Република България. Липсват данни длъжникът С. Н. да е напуснал страната още през 2008 г. с намерение да се установи да живее и работи в чужбина, и което реално да се е осъществило, с което обичайното му местопребиваване реално да е изместено извън територията на Р България и в която чужда държава той обичайно целогодишно да полага труд в тази чужда държава.

Следователно и предвид липсата на ангажирани каквито и да било доказателства, че длъжникът С. П. Н. не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р България , възражението по чл.423 от ГПК не следва да се приема.

Основателно е възражението имащо характер на жалба срещу заповедта в 5 частта за разноските. Същите са присъдени в минимален размер от 100лв съгласно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с 37 ал.1 от ЗПП и чл.25 от Наредбата за правната помощ, редакция от 2006г. Другите разноски касаят заплатената по делото от заявителя държавна такса от 33.89лв предвид защитавания интерес, като липсват каквито и да било доказателства, че същите реално са заплатени от заявителя /няма представена вносна бележка за платената държавната такса/, включително и данни за пълномощника на заявителя и с надлежно представено по делото пълномощно. Такива не се сочат и представят и със становището на банката-заявител вх.№261379 от

10.07.2023г. по повод на подаденото възражение по чл.423 от ГПК, поради което в тази част заповедта за изпълнение следва да се отмени.

Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ с вх.№261109 от 16.05.2023г. по чл.423 от ГПК от С. П. Н., с ЕГН-**********, с постоянен адрес в гр.П. бул.“Х.Б. №49, ет.7, ап.25, чрез процесуалния си представител и съдебен адрес адв.Т. К. от САК, с адрес гр.С. 1336, бул.“Ц.Й.“ №67 ,ет.10, ап.30, ПРОТИВ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №467 от 24.02.2011г. на Пазарджишки районен съд постановена по ч.гр.д.№733/2011 по описа на РСП..

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №467 от 24.02.2011г. на Пазарджишки районен съд постановена по ч.гр.д.№ 733/2011 по описа на РС-П. В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ-ЗА ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ в полза на БНП Париба Пърсънъл Файнес ЕАД от 100лв /сто лева/ като юрисконсултско възнаграждение и 33.89лв /тридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/ заплатена държавна такса.