Определение № 116 от 05.07.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. Пазарджик , 05.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20215200100478 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.83 ал.2 и по чл.129 ал.2 от ГПК.

Депозирана е искова молба от „АКМА КО“ ЕООД, с ЕИК 201985236, представлявано от управителя А. А. А., със съдебен адрес гр.София, бул.“Витоша“ №130 ет.1, адв.Н. Г., срещу Й. ЮР. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б. обл.П. ул.“Х. Б.“ №, иск за вреди в размер на 34 527.49 лева и мораторна лихва в размер на 17513.05 лева.

В исковата молба на ищеца „АКМА КО“ ЕООД, с ЕИК 201985236, се съдържа и особено искане към съда за освобождаване от заплащането на държавна такса на основание чл.83 ал.4 от ГПК.

Съдът след преглед на така депозираната молба, прие за установено следното:Освобождаването от държавна такса в хипотезата на чл.83 ал.2 от ГПК е привилегия, която се признава от закона и се предоставя от съда само на физически лица, които са доказали неспособността да поемат дължимата за съответното съдебно производство държавна такса. Обстоятелствата, които я обуславят, са различни за всеки отделен случай, но най - общо те се свеждат до причини от семеен, здравословен и финансов характер, които взети в своята съвкупност, лишават обективно нуждаещото се от съдебна защита лице от възможността да намери средства, чрез които да покрие разходите за съдебното производство.

В случая съдът счита, че не са налице законоустановените предпоставки, тъй като нормата на чл.83 ал.4 от ГПК, изисква влязла в сила присъда. В настоящият етап има данни само за образувано ДП №1046/17г.,поради което молбата се явява неоснователна.

Когато самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на: чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, на чл. 84 от ГПК или на особена разпоредба в друг закон /напр. чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 2 от ТЗ/, както е в случая, то държавна такса се дължи предвид общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 от ГПК, тъй като 1 съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страна от внасянето й, само ако тя е физическо лице.

В т.см. е константната съдебна практика и определение №330/12.12.2016г. по гр.д.60096/16г. на ІІІ г.о. на ВКС.

Ето защо оформената молба по чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, следва да се остави „без уважение“, а исковата молба „без движение“ с указание в едноседмичен срок да се внесе държавна такса в размер на 2081.61 лева.

По изложените съображения и на основание чл.83 ал.2 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молба по реда на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, на „АКМА КО“ ЕООД, с ЕИК 201985236, представлявано от управителя А. А. А., със съдебен адрес гр.София, бул.“Витоша“ №130 ет.1, адв.Н. Г., с искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, като неоснователна.

ОСТАВЯ без движение исковата молба на „АКМА КО“ ЕООД, с ЕИК 201985236, представлявано от управителя А. А. А., със съдебен адрес гр.София, бул.“Витоша“ №130 ет.1, адв.Н. Г., като УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 2081.61 лева по сметка на Окръжен съд Пазарджик и представи вн. или банков документ.В противен случай, исковата молба ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено.

Определението в частта по чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, подлежи на обжалване, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца на посоченият съдебен адрес, пред Апелативен съд Пловдив.

В останалата част определението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

2