Решение № 8315 от 06.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8315 гр. С., 06.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110150841 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. Д. З. срещу „А. Б.“ ЕАД, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 55, ал.1 , предл. първо ЗЗД за сумата от 0,93 лв., представляваща главница за недължимо платена сума по фактура № *********/**.**.**** г. за предоставяне на услуга по договор *********/**.**.**** г., ведно със законната лихва за периода от 19.05.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***/**** г. по описа на РС – П..

В исковата молба се твърди, че клаузата по т. 7 от Приложение № 1 към сключения с ответника договор от 04.07.2016 г. е нищожна като неравноправна, тъй като поставя потребителя в по-неблагоприятно положение и не отговаря на изискванията за добросъвестност. Излага доводи, че уговорката е сключена във вреда на потребитея и и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Предвид изложеното счита, че платената сума от 0,93 лв. подлежи на връщане като платена при начална липса на основание. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК от ответника „А.

Б.“ ЕАД, с който оспорва предявения иск като неоснователен и излага, че клаузата за индексикация на месечната такса по договорите с „А.“ е законосъобразна и равноправна, надлежно формулирани в ОУ и реферира към официален ценови потребителски индекс (обявения от НСИ средногодишен индекс), ако същият е равен или по-голям от 1%. Сочи, че съгласно уговореното в клаузата по Приложение № 1 месечната такса е била индексирана с 9,5%. Излага доводи, че клаузата за индексикация в договорите 1 не съставлява едностранна промяна от страна на оператора, като се позовава на практика на СЕС, както и че клаузата не е неравноправна и не създава значително неравновесие и по-неблагоприятно положение за потребителя по смисъла на ЗЗП. Отделно поддържа, че сумата е сторнирана и е издадено кредитно известие, както и че разликата възлиза на 0,92 лв., а не в размер на претендираните 0,93 лв. Сочи, че сумата е била възстановена, поради което предявения иск се явява неоснователен. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въз основа на заявление от 02.07.2025 г. е образувано ч. гр. д. № ***/**** г. по описа на РС П., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***/**.**.**** г. в полза на Д. Д. З. срещу „А. Б.“ АД за сумата от 0,93 лева, представляваща подлежаща на връщане сума като получена от длъжника по фактура №

*********/**.**.****г. при изначална липса на основание поради нищожност на клаузата на т. 7 от сключен между страните договор № *********/**.**.**** г. за интернет и телевизия и Приложение № 1 към него, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.07.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което в изпълнение на указанията на съда е предявен установителен иск относно вземането по заповедта.

Предвид изложеното предмет на производството по делото е установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже посочените основания за нищожност на клаузите за индексиране на МАТ, респ. на самия договор, както и че е платил на ответника сумата в претендирания размер.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже, че е нА.це вА.дно основание за получаване на сумата.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните нА.чието на облигационно отношение между страните по договор *********/**.**.**** г. и приложение № 1, със съдържанието, посочено в исковата молба, по който договор месечната такса е била увеличена на 28,91 лв., както и че сумата по процесната фактура е платена от ищцовата страна, включително процесната сума от 0,93 лв.

По делото не е спорно и видно от представеното Приложение № 1, че М.

(с правоприемник „А. Б.“ АД) има право да променя едностранно месечната абонаментна такса, посочена в т. 3 от договора веднъж годишно но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на договора по отношение на услугите 2 в това приложение, като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, ако същият е равен или по-голям от 1%, като индексирания МАТ е основа за извършване на индексация през следващата година. Информацията за индексираната такса се включва в първата месечна фактура на абоната след извършване на индексирането /т. 7/.

По делото не е спорно, че при ответното дружество в съответствие с горецитираната клауза е увеличило месечната такса за предоставяните на ищцата услуги и от 27,99 лв. е станала 28,91 лв.

От представената по делото фактура № *********/**.**.**** г. е видно, че за пакет услуги „Домашен интернет и телевизия“ за периода от 16.05.2025 г. до 15.06.2025 г. е начислена сума в размер на 28,91 лв. /14,78 евро/ с ДДС.

Фактурираната сума е платена на 20.06.2025 г. от ищцата в полза на ответника, което е видно от представения банков документ на л. 24 от делото.

Между страните в производството е нА.це облигационна връзка, възникнала по силата на договор *********/**.**.**** г. и приложение № 1.

Предвид обстоятелството, че на ищцата са предоставени услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, същата има качеството „потребители“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП , а ответната страна има качеството на търговец, по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗПП.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Всички оспорени клаузи следва съобразно чл. 145, ал. 1 ЗЗП да се тълкуват заедно, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването на договора.

Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП неравноправна е клаузата, която предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

В настоящия случай съдът намира, че клаузата на т. 7, предвиждаща право търговеца да увеличи едностранно цената на услугата, поставя потребителя в по-неблагоприятно положение, накърнява изискването за добросъвестност и се явява неравноправна по смисъла на цитираната разпоредба. Макар уговорката да предвижда изменението на цената да е обвързано с обективен индекс, установен от публичноправен орган и независещ от волята на търговеца, посочената клауза прехвърля целия пазарен риск единствено и само върху по-слабата страна - върху потребителя. Същата регламентира възможност за изменение на стойността на предоставяната услуга, в посока на единствено нейното поскъпване. При силни инфлационни 3 процеси индекса на потребителските цени би могъл да нарасне значително, с което да се увеличи значително и цената на услугата по сключения договор за мобилни услуги и дължимата от потребителя МАТ. Ако тази цена бъде запазена при последващо намаляване на цените, то това би довело до несправедливо обогатяване на търговеца за сметка на потребителя /решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 236 от 20.12.2016 г. по т. д. № 3082/2015 г. на ВКС, II т. о и др. /. Освен това в договора и приложение № 1 не е предвидена възможност за потребителя да прекрати договора в хипотеза на окончателно определената цена, значително завишена, в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора съобразно нормативното изискване на чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП. Ето защо и доколкото оспорената клауза предвижда единствено възможност за индексиране, чрез увеличение с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, но не и намаление, то клаузата е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност. Уговорката обуславя значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията на страните във вреда на потребителя предвид възможността потребителят да бъде задължен да заплаща необосновано висока цена за договорената услуга през време на действието на договора.

Следва да се посочи, че не е нА.це изключението на чл. 144, ал. 4 ЗЗП .

Разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП изключва неравноправността при клаузи със смисъла по чл. 143, т. 7, 10 и 12 ЗЗП, съдържащи се в посочени видове сделки, чиято цена е обвързана с обективни фактори, които са извън волята и контрола на търговеца. Когато кредиторът се позовава на такива фактори /колебания на борсов курс, индекс, размер на лихвения процент на финансовия пазар/, тяхното влияние по отношение необходимостта от промяна на цената /лихвата/ не може да е поставено под негов контрол, защото това отнема характеристиката им на независещи от волята му. Именно външните причини, които могат да обусловят изменението на цената /лихвата/, а не субективна власт на търговеца и или доставчика на финансови услуги, са основанието законодателят да допусне запазването на сделката и на обвързаността на страните от нея, независимо, че ощетената при увеличение на цената, винаги е по-слабата, потребителят, чиито права са предмет на закрила. Изключението е въведено следователно при презюмирана от закона добросъвестност на търговеца, т. е. недобросъвестното му поведение прави неприложимо специалното отклонение от генералната дефиниция за неравнопоставеност - решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, III г. о.

Предвид изложеното в настоящия случай методът на промяна в цените не е описана подробно и ясно в договора, което поставя потребителя в невъзможност да предвиди каква би била дължимата от него месечна вноска.

В съдебната практика е прието, че правото на информация за цената на услугите е основно право на потребителя /чл. 1 ЗЗП/, респ. задължение на добросъвестния търговец е да даде на потребителя информацията, 4 позволяваща му да направи своя избор /чл. 4 ЗЗП/. Ако предпоставката добросъвестност на търговеца, /предлагащ на потребител договор с клауза за изменение на цената/, обективирана в ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на цената, не е нА.це, същият не може да се ползва от изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП . Автоматичното индексиране на МАТ с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година не отговаря на изискванията за добросъвестност. Този извод не се опровергава и от използваните от търговеца канА. за уведомяване на потребителя за приложеното увеличение на цените.

Промяната съставлява едностранно изменение на размера на цената на услугата, която е съществен елемент от процесния договор. В договора и приложението към него не е представена методология относно изменението на стойността на услугата и ценовото фомиране, което не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора – чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Изложеното води до извод за неравноправност на клаузата на договора.

Горните изводи не се разколебават и от изложената в отговора на исковата молба практика на СЕС. В посоченото от ответника решение на СЕС от 26.11.2015 г. по дело С – 326/14 не се разглежда хипотеза на неравноправност на договорна клауза при липса на методология за тази индексация, а има за разглежда клаузи в договори на А. Т. А. - доставчик на далекосъобщителни услуги в Австрия, който използва общи договорни условия в отношенията си с потребителите, предвиждаща че „ако в тарифните разпоредби или в конкретно споразумение е посочено, че „А. [Т. А.] има право да увеличава тарифите за следващата календарна година в съответствие с повишаването на годишния индекс на потребителските цени“, в същото време то е „длъжно да отрази в цените всяко понижение на този индекс, като съответно ги намА.. А. [Т. А.] уведомява писмено клиентите за извършената актуА.зация".Съгласно решението „чл. 20, пар. 2 от Директива 2002/22ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., следва да се тълкува в смисъл, че изменения в тарифите за предоставянето на услуги, свързани с електронните съобщителни мрежи и услуги - когато тези изменения са въведени в изпълнение на клауза за актуА.зация на тарифите, съдържащи се в общите договорни условия, прилагани от предприятие, предоставящо тези услуги, при положение че посочената клауза предвижда, че тази актуА.зация е функция на обективен индекс на потребителските цени, определян от публична институция - не съставляват „изменения в договорните условия“ по смисъла на тази разпоредба, която предоставя на абоната правото да прекрати едностранно договора си без заплащането на неустойки“.Така цитираното решение разглежда клауза в договор с потребители, която предвижда освен 5 увеличаване, така и намаляване на цените, каквато не е хипотезата в процесния случай, поради което разрешението на СЕС се явява неотносимо.