Решение № 437 от 14.12.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Дупница, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20231510200937 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Г. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес в град С.............,ул ............... № .........,община С...........,обл. К........., против Наказателно постановление (НП) № 22-5310-000537 на 31.07.2023г. от Полицейски инспектор в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП , са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, като на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 (десет) контролни точки.

В жалбата се претендира незаконосъобразност на НП. Оспорва се изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, като счита, че не е доказан съществен елемент от извършеното нарушение, тъй като е оспорил резултата от техническото средство, поради която причина се е възползвал от правото си да даде кръвна проба, която не е взета предвид от АНО.

Жалбоподателят се представлява в процеса от упълномощен от него защитник, който е представил писмено становище в което излага доводи за допуснати при издаването на НП съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат неговата отмяна. Не претендира деловодни разноски.

Административно наказващият орган не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от юрк. Бучева, която счита, че жалбата е неоснователна, поради което моли Нп да бъде потвърдено като законосъобразно, като претендира деловодни разноски. В случай, 1 че жалбата бъде уважено е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок от лице, което е адресат на обжалвания акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

На 19.11.2022г. свидетелите Л. П. и А. В. - служители в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил изпълнявали задълженията си по контрол на транспорта като в с.

Ресилово, по ул. „Севрия“, срещу дом номер 16, в посока център с. Ресилово, около 22:15 часа спрели за проверка лек автомобил, марка „...........“, с рег. № ............. При извършената проверка на документите на водача и автомобила, установили, че водач е жалбоподателя Б..

Тъй като от водача лъхало на алкохол била извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол. Техническото средство – Алкотест Дрегер 7510, с фабр.

№ 0409 отчело концентрация на алкохол в кръвта на водача от 1.24 промила. Предвид установеното свидетеля Л. П. съставил на място АУАН серия „GA“ № 760853, в който описал извършената проверка – време, място, начин и резултат. Квалифицирал нарушението като такова на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП . АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля В. и на водача Б., който го подписал без възражение и получил препис от него. На място Л. П. издал талон за медицинско изследване № 0053565, в който описал, че техническото средство е отчело 1,24 промила. Водачът посетил ФСМП гр. Дупница, където дал кръв за медицинско изследване. След анализ на дадената проба бил изготвен протокол за химическа експертиза №512/22.11.2022г., съгласно заключението по който концентрацията на алкохол в кръвта на водача е 1.19 промила.

На 31.07.2023г. от Полицейски инспектор в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, издал обжалваното 22-5310-000537. В НП било описано време и място на извършване на проверката – 19.11.2022г., около 22:15 часа, в с. Ресилово, по ул. „Севрия“, срещу дом номер 16, в посока център с. Ресилово, използваното техническо средство и резултата от проверката с него – 1.24 промила. В НП не е добавено, че е взета кръвна проба на лицето за определяне концентрацията на алкохол в проба кръв, и че при направеното изследване ПХЕ №512/22.11.2022г. е установено концентрация на алкохол в кръвта от 1.19 промила.

Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, в рамките на правомощията си, съдът обсъди акта първо от формална страна, при което констатира следното:

В настоящия казус наказателното постановление е издадено от компетентен орган Полицейски инспектор в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, упълномощен със Заповед № 277з-1345/01.08.2023 г. Безспорно е налице предвиденото по закон упълномощаване, като не се оспорва качеството на лицето издало НП. АУАН също е съставен от компетентно лице – Л. П., на длъжност младши автоконтрольор служители в 2

ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, който безспорно е длъжностно лице и е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, видно от приложената Заповед Рег.

№ 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, която е службно известна на съда.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление следва да съдържа определен в закона минимален обем информация.

Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административно наказващия орган резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, доколкото същият не би осигурил яснота в какво точно се изразява вмененото на лицето нарушение.

Съдът намира, че НП е незаконосъобразно като издадено в противоречие със събраните по делото доказателства. Безспорно се установява, че жалбоподателя е дал кръвна проба, като резултатът от това изследване – концентрация от 1.19 промила – променя правната квалификация на деянието и приложимата административно наказателна норма.

Липсва обаче каквото и да е произнасяне в тази насока от АНО, като същия се е задоволил да издаде НП само на база изследването с техническо средство. Освен това и в попълнения талон за изследване е отразена друга концентрация от тази установена на техническото средство, като определената по вид и размер санкция съответства на установените данни за нарушение с техническото средство, съгласно което концентрацията на алкохол в кръвта на водача е над 0.8 промила.

Дадената на деянието правна квалификация от АНО е по чл.5, ал.3, т.1 от ЗАНН. В тази връзка, от фактическото описание на административното нарушение се извлича извода, че концентрацията на алкохол в кръвта на нарушителя е над 0,5 на хиляда, но не се установява точният й размер, тъй като последното, от своя страна е неясно и не достатъчно прецизирано. От посочените в НП факти, не става ясно каква е била точно концентрацията на алкохол в кръвта на санкционираното лице – 1.24 промила, отчетени и установени с техническото средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. №0409, 1,24 промили, както е о т р а з е н о в талона за изследване или

1.19 промила, съгласно Протокол

№512/22.11.2022г., който изобщо не е взет под внимание от административнонаказаващия орган. В случая остава абсолютно неясно, така както е отразено в протокола за изледване както за наказаното лице, така и за съда, кои фактически положения наказващият орган е приел за безспорно установени и инкриминирани, за да ангажира отговорността на жалбоподателя. В своя акт АНО е посочил отчетената стойност на техническото средство, като не е мотивирал защо не е възприел стойността установена на кравната проба след като е дадена от водача, волята му е останала неясна и следва да се предполага, което е 3 съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания акт. Съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - дв, бр. 81 от 2018 г.) концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

В конкретния случай жалбоподателят се е явил в указаното, в талона за изследване, време, тъй като при издаването му е изрично е избрал да бъде изследван за установяване концентрацията на алщохол в кръвта чрез мидицинско и химическо изследване.

Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящото производство чрез преквалифициране на нарушението и налагане на съответното на извършеното административно нарушение наказание, доколкото това е свързано със съществено изменение на обстоятелствената част на административно наказателното обвинение, което би накърнило правото на защита на нарушителя. Отделно от това, в конкретния случай, от значение е стойността на концентрацията на алкохол в кръвта на нарушителя, тъй като в зависимост от нея се определя и следващото се на нарушителя наказание.

По изложените съображения съдът приема, че административно наказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Правораздаването, особено в частта му касаеща налагане на административно наказателни санкции не може да почива на предположения, а следва да се ръководи единствено от доказани по безспорен начин конкретни и точни факти и обстоятелства.

Предвид изложеното, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. с ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-5310-000537 на 31.07.2023г. от Полицейски инспектор в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, с което на Д. Г.

Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес в град С.............,ул ............... № .........,община С...........,обл. К......... за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, като на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 (десет) контролни точки, 4 като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.

Кюстендил, в 14-ет дневен срок от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5