Решение № 5661 от 15.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5661 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100503062 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 929 от 16.01.2024 г. по гр. д. № 73349/20121 г. Софийският районен съд е отхвърлил предявения от В. Р. З. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България” АД/ иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД да премести за своя сметка електрически стълб и електрическо табло, ведно със средство за търговско измерване, обслужващи клиентски номер № ******** за имот с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци”, ул.

„********, на мястото, на което са се намирали до 2019 г., а именно пред имот с идентификатор № ***. Ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца В. Р. З. с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи предявения иск. В жалбата се излага възражение, че неправилно районният съд е приел, че за ответника е възникнало сервитутно право, след като в мотивите си бил посочил, че не по делото не са ангажирани доказателства относно спазването или не на нормативните изисквания при изграждане на процесния стълб, простирането на сервитутната зона и на какво разстояние е бил изместен същият. Изтъква се, че по делото не са ангажирани доказателства за наличие на законов сервитут, позволяващ на ответника да разполага процесния стълб, респективно да измества същия на мястото, на 1 което се намира в момента, индивидуализирано с исковата молба, което е било в негова доказателствена тежест. В представеното писмо № РВТ23-ТИ00-60-/2/ от 24.02.2023 г. на СО- район „Витоша” било посочено, че не са установени налични одобрени строителни книжа и издадени разрешения за строеж, свързани с изместване или реконструкция на съществуващата въздушна мрежа /вкл. съоръжения към нея – електрически стълбове/ в кв.

„Драгалевци”, ул. „Крушова градина” и обслужващи имоти с номера 38 и 40 на същата улица”. Въззивникът счита, че районният съд не е съобразил, че на основание чл. 169, ал. 1-3 от ЗУТ собствениците на строежи и съоръжения са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на изискванията на закона, да не извършват и да не допускат извършването на промени, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията на целия строеж или за отделни негови характеристики. Изтъква се, че на основание чл. 73, ал.1 от ЗУТ съществуващите електрически съоръжения, каквото е процесното, се изместват и са за сметка на възложителя на новото строителство, респективно от заинтересовано лице, след съгласуване на работни проекти с експлоатационното дружество и снабдяване с разрешение за строеж.

Въззивникът поддържа, че на основание посочените разпоредби ответното дружество в качеството си на собственик на процесния електрически стълб е длъжно да следи не само за техническата му изправност, но и за законосъобразното му експлоатиране и ползване. По делото било установено, че ответното дружество ползва процесния електрически стълб, доколкото на същото е монтирано електрическо табло, в което се намират електромерите, включително и за процесния имот. Установено било също, че преместването на стълба не е било съгласувано дори и с ответника, който е собственик на съоръжението, нито с компетентните общински органи, което водело до извод, че преместването на стълба е незаконно и в момента се използва незаконно съоръжение. Въззивникът оспорва и извода на съда, че процесният стълб представлява „търпим строеж”. В тази връзка изтъква, че в случая не касае за „търпим строеж” съгласно § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като стълбът е бил преместен и монтиран през 2020 г. Сочи, че дори и да се приеме, че преместването е в границите на сервитутната зона /която зона не било установено дали съществува изобщо, нито каква площ обхваща сервитутът/, то отново не се установява да са налице предпоставките, за да се приеме, че се касае за „търпим строеж”. Навежда се и възражение срещу извода на съда, че по делото не се установява преместването на стълба да смущава ползването на имота. Изтъква се, че от показанията на разпитаните по делото свидетели непротиворечиво се установявало, че процесният стълб е преместен през 2020 г., като същият е монтиран пред металната порта на имота на ищеца и това затруднява ползването на двора на имота – стълбът пречел на отварянето на гаражната врата /метална порта/, която не можела да се отвори изцяло и не можело да се вкара автомобил в имота, нито да се паркира. Според въззивника, подобно ограничаване на възможността на собственика да ползва имота си в пълен обем, в това число да ползва двора на имота си за паркиране, престой или разтоварване на лек автомобил или друго превозно средство, представлява действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, с което се пречи на собственика да упражнява своите права. От показанията на св. З. се установявало, че преди преместването на стълба не е 2 имало проблем да се ползва имота и портала, като страните са провеждали и разговори, в които се коментирало преместването на стълба. На следващо място, въззивникът навежда довод, че неправилно съдът е приел, че след като ответникът е предложил поставянето на нов стълб, с това той се освобождава за пречките, създадени от незаконосъобразно преместения през 2020 г. ел. стълб. По делото не били представени каквито и да било доказателства, от които да е видно, че за ответника е съществувала правната възможност да разположи нов стълб на друго място – това било процедура, изискваща съгласуване със Столична община, издаване на разрешение за строеж и т.н. Освен това от показанията на св.

З. се установявало, че ответното дружество е предложило поставяне на тръбен стълб от другата страна на портала, което предложение е било отказано, тъй като по този начин порталът би станал изцяло неизползваем. Въззивникът счита за неправилен и изводът на районния съд, че процесният стълб е разположен на границата с имота на ищеца. Сочи, че по време на настоящото производство е бил висящ съдебен спор относно границата на имота на ищеца и съседния имот. Този спор към настоящия момент бил приключил с влязло в сила решение, съгласно което съседите на имота на ищеца трябва да възстановяват владението върху 11 кв.м. земя по протежение на цялата граница на имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № *** с обща дължима граница между двата имота от 36 м. и с ширина 30 см., както и да възстановяват съществуващото преди 19.06.2017 г. положение на границата между двата имота. От влязлото в сила решение било видно, че границата на имота не е тази, върху която е разположена оградата между двата имота и спрямо която е разположен и процесният стълб. Границата била по-навътре в съседния имот, т.е. не е в непосредствена близост до входния портал в имота на въззивника.

С подадения отговор на въззивната жалба въззиваемият „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД оспорва жалбата. Изтъква аргументи срещу всички изложени от въззивника възражения. Сочи, че процесният стълб, находящ се на тротоара, представлява част от мрежата ниско напрежение за електроснабдяване на потребителите на територията на кв. „Драгалевци”, която мрежа е капитализирана през 1992 г., съответно изградена и въведена в експлоатация преди 1999 г. С влизане в сила на ЗЕЕЕ през 1999 г. по отношение на процесната мрежа като „съществуващо” енергийно съоръжение в полза на ответника енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, били възникнали ex lege сервитутни права на основание чл. 60, ал. 2, т.1 от този закон. Единственото условие, което законът предвиждал за възникването на това сервитутно право, е обектът да е съществуващ към влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./, което в конкретния случай било налице. Така възникналото сервитутно право запазило действието си по силата на § 26 от ПЗР на действащия ЗЕ. По делото не било установено процесното съоръжение да е незаконно.

Изтъква се в тази връзка, че цитираното във въззивната жалба писмо на СО, район „Витоша” не касае електропроводната линия към момента на нейното изграждане, а единствено хипотетично изместване, респ. реконструкция на съществуващата въздушна мрежа, каквото в случая не е правено – не било променяно нито местоположението на въздушната линия, нито нейните характеристики, поради което не е налице хипотезата на чл. 73, ал.1 от ЗУТ.

Въззиваемият счита за неоснователно позоваването от въззивника на чл. 169, ал. 1-3 от ЗУТ, 3 тъй като в настоящи случай не била налице визираната в тези разпоредби хипотеза.

Процесният стълб бил монтиран в пределите на съществуващата сервитутна ивица на съоръжението, чието техническо състояние не е влошено, нито са влошени или променени неговите характеристики. По делото не било установено дружеството да е извършило действие, което да ограничава правото на собственост на ищеца. От свидетелските показания не било установено по категоричен начин да е извършвано преместване на стълба и това да е сторено от името на електроразпределителното дружество. Изтъква се, че процесния стълб е разположен в имот, публична държавна собственост, в съответствие чл.

67, ал.1, изр. 1 от ЗУТ, и отговаря на изискванията на Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии – на имотната граница между имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор №

***. Излага се довод, че процесният стълб не възпрепятства достъпа на ищеца до имота му, не затруднява отварянето на входната врата/порта на имота и не възпрепятства ползването на двора. Не било налице неоснователно действие/бездействие на ответното дружество, което да пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост. Касаело се за междусъседски спор както по отношение на това къде е границата между двата имота, така и за отнето владение на ивица между двата имота с дължина 36 метра и ширина 30 сантиметра, където именно е изградена и ограда от съседа. Поддържа се, че към настоящия момент стълбът, ведно с монтираното върху него СТИ, се намират до/на имотната граница по смисъла на Наредба № 6 за присъединяване на клиенти и производители към електроразпределителната мрежа, пред имотите както на въззивника, така и на неговия съсед. Изтъква се, че с представеното съдебно решение е разрешен спор по чл. 76 от ЗС и с него не се установява кой е собственик на процесната ивица между двата имота и коя е действителната граница между тях. С това решение съседът бил осъден да възстанови владението върху спорната ивица и да възстанови съществуващото преди 19.06.2017 г. положение, т.е. да върне оградата на старото й място. След като бъде сторено това и предвид, че именно оградата е тази, която пречи на пълното отваряне на вратата/портата, въззивникът би следвало да може да има достъп до имота с по-едрогабаритен автомобил.

Процесният стълб и монтираното върху него СТИ отговаряли на изискванията на чл. 120 от ЗЕ, тъй като са монтирани до имота, като от значение било къде е уличната имотна граница, а не страничната между двата съседа. На последно място въззиваемият изтъква, че видно от представената кореспонденция между страните по изричното желание на ищеца била извършена организация и планирани на 25.02.2021 г. дейности за промяна местоположението на процесния стълб, за техническото изпълнение на което е било необходимо поставяне на стоманотръбен стълб пред имота на ищеца, за да бъдат прехвърлени електрическите връзки и електромерното му табло и да се освободи съществуващия стоманобетонов стълб, т.е. да бъдат поставени два стълба пред двата имота на враждуващите съседи, но ищецът е отказал да бъде монтиран какъвто и да било стълб пред неговия имот. Вследствие на този отказ монтажните дейности не били осъществени и се стигнало да невъзможност за изпълнение на каквито и да било дейности от страна на дружеството във връзка с промяна местоположението на стълба по начин, който да 4 удовлетворява и двата съседа. С оглед на това въззиваемият поддържа, че до невъзможност да се демонтира процесния стълб се е стигнало поради отказ на ищеца да има какъвто и да било стълб в близост до имота му, а не защото ответното дружество няма правна възможност да стори това.