Решение № 452 от 12.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Пловдив, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20245001000436 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №10350/07.12.2023г. от Р. И. Г. ЕГН ********** от с.

К., общ. А., обл. В., ул. „**-та“ №** – чрез пълномощника и адв. К. П. с адрес: гр. П., ул.

„Б.м.“ №* против решение №77/16.11.2023г., постановено по т.д. №38/2022г. на Окръжен съд – Хасково, с което е отхвърлен предявения от Р. Г. против „Т.г. В.“ ООД ООД – гр. Д., ул.

„В.П.“ №**, ЕИК ******** иск за заплащане на сумата 35 282.40 лева – паричната равностойност на притежавания от ищцата дружествен дял от капитала на ответното дружество като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника „Т.г. В.“ ООД общо за сумата 68 249.60 лева, представляваща получено от ищцата възнаграждение по недействителен договор и с което е осъдена Р. И. Г. да заплати на „Т.г. В.“ ООД 32 967.20 лева – получено възнаграждение по недействителен договор, както и 3053.28 лева – разноски по делото.

Изразени са съображения за недопустимост на решението, поради липса на решение на ОС на дружеството за предявяване на иск срещу управителя относно предявения по делото насрещен иск. Ако се приеме, че решението е допустимо се поддържат оплаквания за неговата неправилност. Оспорва се основния извод за противоречие на договора на управителя със закона, поради липса на решение на ОС за размера на нейното възнаграждение. Поддържа, че дружеството в нито един момент не се е противопоставило 1 на сключения договор.

Постъпил е отговор от „Т.г. В.“ ООД против въззивната жалба на Р. Г., с който е изразено становище за неоснователност на същата.

Против Определение №10/15.01.2024г. , с което съдът е оставил без уважение искането на „Т.г. В.“ ООД за допълване на постановеното решение е постъпила частна жалба от „Т.г. В.“ ООД. Тя е разгледана от въззивния съд по в.т.д. №236/2024г. и определението е отменено, а делото е върнато на ОС- Хасково за произнасяне с изричен диспозитив по предявения насрещен иск на „Т.г. В.“ ООД против Р. И. Г. в пълния му предявен размер – за разликата над 32 967.20 лева до 68 249.60 лева.

С Решение №50/11.06.2024г.съдът е допълнил решението като е отхвърлил предявения насрещен иск на „Т.г. В.“ ООД против Р. И. Г. в пълния му предявен размер – за разликата над 32 967.20 лева до 68 249.60 лева.

Постъпила е въззивна жалба вх. №6634 от 05.07.2024г. от „Т.г. В.“ ООД – гр. Д., ул.

„В.П.“ №**, ЕИК ******** – чрез процесуалния му представител адв. Д. А. със съдебен адрес: гр. Д., ул. „Ц. Б. *“ №*, ет.*, офис * – чрез адв. М. К. против решение № 50/11.06.2024г., постановено по т.д. №38/2022г. по описана Окръжен съд – Хасково, с което е допълнено Решение №77/16.11.2023г., постановено по т.д. №38/2022г. по описа на Окръжен съд – Хасково като е отхвърлен предявения насрещен иск на „Т.г. В.“ ООД – гр. Д., ул. „В.П.“ №**, ЕИК ******** против Р. И. Г. да заплати разликата над уважения размер от 32 967.20 лева до пълния предявен размер от 68 249.60 лева, представляваща получено възнаграждение по недействителен договор, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят счита, че искът е основателен и доказан в пълния му предявен размер и едва след уважаването му съдът следва да се произнесе по направеното изявление за прихващане до размера на по-малкото от двете насрещни вземания.

Постъпил е отговор от Р. Г. – чрез пълномощника и адв. П. против въззивна жалба на „Т.г. В.“ ООД, с който е изразено становище за нейната неоснователност.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Главен иск с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ и насрещен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Р. И. Г. твърди, че е била съдружник в „Т.г. В.“ ООД – гр. Д. като е притежавала 10 дяла с номинална стойност 50 лева всеки от капитала на дружеството.

Твърди, че на 03.08.2021г. е отправила предизвестие до дружеството като го е уведомила, че желае да прекрати членственото си правоотношение. Посочва, че шестмесечния срок на предизвестието /съгласно чл.28 от дружествения договор/ е изтекъл на 04.02.2022г., след настъпването на който момент членственото и правоотношение с дружеството се явява прекратено. Твърди, че след прекратяване на участието и в дружеството, имуществените последици от това не са уредени между нея и ответника и то не и е заплатило стойността на 2 дружествения дял. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „Т.г. В.“ ООД – гр. Д. да и заплати сумата 35 282.40 лева, представляваща стойността на притежавания от нея дружествен дял, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата, както и разноските по делото.

Ответникът „Т.г. В.“ ООД – гр. Д. не признава предявения иск. Оспорва да е отправено валидно предизвестие от ищцата за прекратяване на членственото и правоотношение. Твърди, че отправеното такова не е било безусловно и срокът му не е изтекъл към февруари 2022г. В случай че съдът намери, че е налице валидно предизвестие с изтекъл срок към февруари 2022г., то оспорва иска по размер.

Предявява насрещен осъдителен иск против ищцата за връщане в патримониума на дружеството на сумата 66 196.12 лева, представляваща получено без основание от ищцата възнаграждение като управител на дружеството за периода 01.07.2018г. – 31.06.2021г., ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск – 30.06.2022г. до окончателното изплащане. При уважаване на насрещния иск моли съда да извърши прихващане до размера на по-малката от двете суми. В обстоятелствената част на насрещния иск са изложени твърдения за липса на решение на Общото събрание на съдружниците на „Т.г. В.“ ООД за определяне на размер и за изплащане на възнаграждение на Р. И. Г. като управител на дружеството. Счита за недействителен сключения от нея договор със себе си, изцяло във вреда на представляваното от същата дружество. Твърди, че за този договор и за изплатените въз основа на него месечни възнаграждения на Р. Г. дружеството е узнало през месец април 2022г. във връзка с проведена проверка.

С допълнителната искова молба ищцата Р. И. Г. твърди, че на 20.05.2022г. е проведено общо събрание на съдружниците в „Т.г. В.“ ООД, на което е взето решение за обявяване в Търговския регистър на обстоятелствата, свързани с прекратяване на членството и, поради отправеното от нея писмено предизвестие. С оглед на това поддържа твърдението н исковата молба за отправено предизвестие, за изтимчане на срока му и за узнаване от дружеството за последиците от същото.

Постъпил е писмен отговор от Р. И. Г. по насрещната искова молба. С него тя изразява становище за недопустимост на предявения иск, поради липса на решение на ОС на съдружниците за предявяване на иск против управителя съгласно чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ. Ако съдът приеме, че искът е допустим, изразява становище за неговата неоснователност.

Твърди, че договорът, сключен от дружеството с управителя е такъв за поръчка, а правоотношението между тях – мандатно, а как е оформен счетоводно е без значение.

Твърди, че дружеството е знаело за сключения договор с ищцата, тъй като същият бил регистриран в НАП, а впоследствие – и отписан, при освобождаването на управителя.

Твърди, че получените от нея възнаграждения по сключения договор за управление са за дейността по управление на дружеството и това е правното основание за дължимостта им.

С писмен отговор на допълнителната искова молба „Т.г. В.“ ООД – гр. Д. оспорва допълнителната искова молба. Признава обстоятелството, че членственото правоотношение на ищцата е прекратено на 03.02.2022г. с изтичане на срока на отправеното от нея 3 предизвестие. Оспорва размера на предявения иск с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ.

С допълнителна искова молба по насрещния иск „Т.г. В.“ ООД – гр. Д. оспорва възражението за недопустимост на иска. Счита, че решение на общото събрание е необходимо за водене на искове срещу настоящ, но не е срещу бивш управител. Бившият съдружник и управител е трето лице след прекратяване на членството му и освобождаването му като управител и няма колизия между неговите правомощия и дружествените интереси.

Ето защо счита, че няма пречка съдебно производство по иск срещу освободения управител да бъде инициирано от настоящия такъв. Поддържа твърденията си, че насрещният иск се основава на твърдения за получено от ищцата по главния иск възнаграждение без основание, по един нищожен договор. Твърди, че липсва решение на ОС на съдружниците за сключване на договор с ищцата в качеството и на управител и за определяне на възнаграждение за дейността и като управител, поради което намира сключения от нея договор сама със себе си за нищожен, поради противоречие със закона – чл.141 ал.7 и чл.137 ал.1 т.5 от ТЗ и липса на компетентност.

С допълнителния отговор на допълнителна искова молба по насрещния иск Р. Г. поддържа вече направените от нея възражения за недопустимост на иска. Твърди, че договорът и е бил регистриран в счетоводството още през 2009г. и всички плащания са намерили отражение в годишните финансови отчети повече от десет години, а същите са били одобрявани от общото събрание. Счита, че това обстоятелство подкрепя нейното становище за знание и липса на възражения относно размера на получаваното от нея възнаграждение в качеството и на управител на „Т.г. В.“ ООД.

По главния иск:

Не се спори между страните, че ищцата е бил съдружник в „Т.г. В.“ ООД като е притежавала 10 дяла с номинална стойност 50 лева всеки от капитала на дружеството. Не се спори и относно обстоятелството, че участието и в дружеството е било прекратено, предвид отправеното писмено предизвестие, връчено на „Т.г. В.“ ООД чрез телепоща на 04.08.2021г.

/стр.19 от делото на ОС/ и изтичане на шестмесечен срок от отправянето му. Прекратяване на членственото правоотношение на ищцата с дружеството е настъпило на 04.02.2022г. Това се признава и от ответника с изрично изявление в допълнителния отговор на исковата молба.

Прекратяването на участието на съдружника в дружеството поражда правото му да получи паричната равностойност на дружествения си дял, въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Съгласно императивната разпоредба на чл.125 ал.3 от ТЗ именно по този начин следва да се уредят имуществените последици от прекратяването на участието на съдружника в дружеството, поради наличие на някоя от предпоставките по чл.125 ал.1 от същия закон. По делото от страна на ответника е представен счетоводен баланс и оборотна ведомост на дружеството към релевантния момент – края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Допусната е била съдебно – счетоводна експертиза относно структурата и стойността на капитала към края на месец 4 февруари 2022г.

В заключението на вещото лице Р.М.К. данните относно стойността на дела на ищцата при прекратяване на членственото и правоотношение са определени на основание изготвен баланс и оборотна ведомост към 28.02.2022г. Така собствения капитал на дружеството възлиза на 352 824 лева. Тази стойност е определена като от балансовата стойност на всички активи се извади стойността на задълженията. Определен по този начин размерът на 1 дял е 3 528.24 лева, а делът на ищцата, която притежава 10 дяла е на стойност 35 282.40 лева.

Предявеният иск след допуснатото увеличение е за същата сума 35 282.40 лева, до който размер искът се явява основателен. Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 35 282.40 лева – паричната равностойност на притежавания от ищцата дружествен дял от капитала на ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.