Решение № 5155 от 11.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5155 гр. София, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Гражданско дело № 20221100104062 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените от Н. Ц. Ч. срещу Прокуратура на Република България, обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 60 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в изтърпяване на мерките за процесуална принуда „задържане под стража“ за период от 8 месеца и „домашен арест“ за периода от 12.01.2013г. - 09.07.2013г., много неприятности и болка, силно чувство за безпокойство, несигурност и несправедливост, тревога за бъдещето на децата му и за собственото му здраве, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 6278 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се от пропуснати ползи от липсата на получаване на трудово възнаграждение в периода от 14.06.2012г. до 24.02.2014г. и сумата от 2300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения в хода на наказателния процес, които главници се претендират ведно със законната лихва върху всяка една от тях, считано от 26.06.2019г., до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът основава претенциите си с твърденията, че му било повдигнато обвинение за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК за това, че от неустановена дата през месец януари 2012 г. до 12.05.2012 г. е ръководил организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.195, ал.1 от НК и по чл.215, ал.1 от НК /кражба на МПС и придобиване на МПС и части от тях/ с цел да набавят за 1 себе си имотна облага, за които ръководителят и участниците в ОПГ предполагали, че са придобити чрез престьпление, като групата е създадена с користна цел - печалба. Второто обвинение било с правна квалификация чл.

215, ал.2, т.1, вр. чл. 215, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за това, че за времето от 21.03.2012 г. до 11.05.2012 г. в гр.София, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага - участници в ОПГ, и в съучастие като съизвършител с лицето К.С., придобил чужда движима вещ, за която предполагал че е придобита от друго, неустановено лице, чрез престъпление по чл. 346 от НК, и вещното укривателство е в големи размери. Двете обвинения били внесени в Специализирания наказателен съд, като за първото обвинение се предвиждало наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет до петнадесет години; а за второто – „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Твърди, че с присъда от 16.05.2017 г. по НОХД № 1126 от 2015 г., на СпНС, 12 състав, влязла в законна сила на 26.06.2019 г., е признат за невинен и оправдан изцяло и по двете повдигнати обвинения. Сочи, че след образуване на наказателното производство, със заповед за задържане на лице на ОД на МВР- Перник, е бил задържан двукратно в рамките на 24 часа на дати 11.05. и 12.05.2012 г.; спрямо него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода: 12.05.2012 г. - 11.01.2013 г., изменена в „домашен арест ” от АпСпНС, за периода 12.01.2013 г. - 18.07.2013 г., и променена в “подписка” по ЧНД № 955/2013 г. по описа на СпНС, 12 с-в, в сила от 18.07.2013 г. При задържането му е извършен и обиск на жилището му на 12.05.2012 г., което му създало име на престъпник пред всички съседи.

Ищецът излага и твърдения, че задържането под стража се отразило изключително неблагоприятно върху психическото и здравословното му съС.ие - на няколко пъти получавал обостряне на заболяването му артериална хипертония умерена степен сьрдечна форма, едноклонова коронарна болест, голяма коронарна аневризма в дистален сегмент на ДКА, систолна и дистолна дисфункция, което наложило транспортирането му по спешност до УМБАЛСП "Н.И.Пирогов". В ареста получил недобра грижа и отказ от медицинска експертиза за изясняване на здравословното му съС.ие.

Бил изключително разстроен и месеци след освобождаването му не могъл да се отърси от преживения шок, тъй като в миналото не е имал противообществени прояви и, съответно - история с контролни или правосъдни органи.

Сочи, че в продължение на години в средствата за масово осведомяване е спряган за ръководител на ОПГ и снимката му многократно е публикувана в пресата. Твърди, че задържането под стража се отразило изключително неблагоприятно и на двете му деца на невръстна възраст към онзи момент, и като цяло на семейството, поради липса на възможност за предоставяне на родителска и на финансова помощ от негова страна, а това притеснявало и него самият.

Твърди, че за времето на задържането си останал без работа, като след освобождаването му дълго не могъл да си намери поС.на работа, предвид лошото име, което средствата за масова информация и органите на СДВР му 2 създали в обществото. Със значителни трудности го приели отново на работа на същото работно място. Трудовият му договорът бил прекратен на 14.06.2012 г., поради фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си, а отново започнал работа чак на 24.02.2014 г., поради което останал без работа общо 20 месеца и пет работни дни, като за този период не е получавал трудово възнаграждение от общо 6 278.00 лв.

Ищецът излага твърдения, че съдебното производство продължило през изключително дълъг период от време, като от незаконосъобразните действия на прокуратурата бил злепоставен в семейството и близкия си кръг, и в обществото като цяло, причинени са му имуществени и морални вреди, много неприятности и болка, силно чувство за безпокойство, несигурност и несправедливост, тревога за бъдещето на децата му и за собственото му здраве. Ищецът счита че оправдателната присъда обуславяла незаконност както на повдигнатите обвинения, така и на незаконното му задържане под стража.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 60 000 лева, обезщетение за причинените неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно повдигане на обвинение и водене на наказателен процес против него, включващо задържане под стража и домашен арест. Претендира имуществени вреди, както следва: 6 278 лева - неполучено трудово възнаграждение от за период от 20 месеца и 5 работни дни за времето между 14.06.2012 г. и 24.02.2014 г. както и 2 300 лева, представляващи адвокатски хонорари в досъдебното производство и съдебната фаза на процеса Претендира и законна лихва, начислена върху всяка от сумите, за периода от 26.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията, както и направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. В него се навеждат доводи, че няма доказателства за пряка причинно-следствена връзка между предявеното обвинение и твърдените вреди. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че същото е завишено, не съответства на чл. 52 ЗЗД, на трайната съдебна практика и на общественоикономическите условия в страната. Твърди, че наказателното производство е проведено в разумен срок, в две фази и на три инстанции в съдебна фаза, като продължителността е обусловена от усложнената фактическа и правна обстановка по делото. Оспорва доказаността на началния момент, от който се твърди да са търпени вредите, както и за периодите, в които мерките за неотклонение са наложени. Твърди, че възможните вреди от мерки за неотклонение, не са причинени единствено вследствие действия на Прокуратурата. Оспорва наличието на противоправност на дейността по налагане на мерките за неотклонение, доколкото същите не са признати за незаконосъобразни със съответен акт по реда на инстанционния контрол.

Актовете по задържане по реда на ЗМВР представляват дейност на различен орган, поради което отговорността на ответника за тях не следва да бъде 3 ангажирана. Сочи, че не се представят доказателства относно претендираните неимуществени вреди. Твърди, че приложените статии от вестници не съдържат изявления на Прокуратурата. Спори да е налице пряка причинноследствена връзка между повдигнатите обвинения и прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца. Прави възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в настоящото производство.

В съдебното заседание, ищецът не се яви лично, той беше представляван от процесуалния му представител адв. Д., който моли съда да уважи предявените искове по изложените в исковата молба съображения, като претендира за разноските по делото.

В съдебното заседание ответникът се представлява от прокурор Стоев, който оспорва предявените искове по изложените в отговора на исковата молба възражения и отново релевира възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебното заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящото дело НОХД № 1126/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 12 състав се установява, че ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление на Специализирана прокуратура София на 12.05.2012 г. по ДП № С - 113/2012 г. по описа на СДВР и обвинен в престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр.ал.1, пр.2 НК за това, че от неустановена дата през месец януари 2012 г. до 12.05.2012 г. е ръководил организирана престъпна група -структурирано трайно сдружение от повече от три лица, като групата била създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.195, ал.1 НК, и по чл.215, ал.1 НК /кражба на МПС и придобиване на МПС и части от тях/ с цел да набавят за себе си имотна облага, за които ръководителят и участниците в ОПГ предполагали, че са придобити чрез престъпление, като групата е създадена с користна цел печалба.

В хода на досъдебното производство второто обвинение е било променено в по-тежко по чл.215, ал.2, т.1, вр.чл.215, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, а именно: за това, че за времето от 21.03.2012 г. до 11.05.2012 г. в гр.София обвиняемият, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага участниците в ОПГ и в съучастие като съизвършител с обвиняемия К.С. придобил чужда движима вещ, за която предполагал че е придобита от друго, неустановено лице, чрез престъпление по чл.346 НК, и вещното укривателство е в големи размери.

Внесен е обвинителен акт с тези обвинения в Специализирания 4 наказателен съд, като на два пъти, с разпореждания от 12.04.2013 г. по образуваните НОХД № 491/2013 г., и от 22.06.2015 г. по НОХД №653/2015 г., и двете по описа на СпНС, 12-ти състав, съдебното производство е прекратявано и делото връщано на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Указанията на съда не са изпълнени, и в съда е внесен същия обвинителен акт, по който е образувано НОХД №1126/2015 г. по описа на СпНС. С Присъда от 16.05.2017 г., ищецът е бил признат за невинен и оправдан изцяло и по двете обвинения. Оправдателната присъда е влязла в законна сила на 26.06.2019 г.

Ищецът Ч. е бил задържан първо със Заповед за задържане на лице peг.

№91 от 11.05.2012 г. изд. от ОД на МВР - Перник за срок от 24 часа. Със заповед за задържане на лице № 160 от 12.05. 2012 г. изд. от СДВР, отново за срок от 24 часа. След това спрямо него е повдигнато обвинение и е взета мярка за неотклонение „задържане под стража" - в периода: 12.05.2012г. 11.01.2013 г., която е изменена в „домашен арест" от Апелативен специализиран наказателен съд, относно периода 12.01.2013 - 09.07.2013г., а накрая е изменена в „подписка".