Решение № 10657 от 27.11.2025, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно дело 2059/2025
- Вид
- Решение № 10657
- Подписан
- 27.11.2025
- В сила
- 27.11.2025
- Състав
- Светомир Бабаков, Владимир Вълчев, Мариана Михайлова
Цитирани разпоредби
- чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 284 и сл. · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 284, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 285, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 10657
Пловдив, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XIX Касационен състав, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
Членове:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ ЕМИЛОВ ЙОСИФОВ като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20257180702059 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по подадена касационна жалба на Р. П. П., чрез адв. А. К. против Решение № 5876 от 27.06.2025 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1583 по описа на съда за 2024 г. в отхвърлителната му част.
Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен изцяло. Според П. твърденията са му доказани от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Излагат се конкретни доводи в тази насока.
Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, счита касационната жалба за неоснователна като съображения в тази насока са изложени в писмен отговор приложено по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.
Административен съд- Пловдив, в настоящия състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София да заплати в полза на Р. П. П., [ЕГН], сумата от 968,00 лв. (деветстотин шестдесет и осем лева), представляваща обезщетение за претърпени от лицето неимуществени вреди от престоя му в Затвора в гр. Пловдив, поради поставянето му в неблагоприятна среда, с което е нарушена разпоредбата на чл. 3 ЗИНЗС, за периода от 04.08.2020г. до 23.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил исковата претенция за сумата над 968,00 лв. до пълния претендиран размер от 8000,00 лв., поради неоснователност.
Осъдил е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София да заплати в полза на Р. П. П., [ЕГН], сумата от 296,61 лв. (двеста деветдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 23.12.2021г. до 22.07.2024г., начислена върху главницата от 968,00 лв. (деветстотин шестдесет и осем лева), представляваща обезщетение за претърпени от лицето неимуществени вреди от престоя му в Затвора в гр. Пловдив, поради поставянето му в неблагоприятна среда, с което е нарушена разпоредбата на чл. 3 ЗИНЗС, за периода от 04.08.2020г. до 23.12.2021г., като е отхвърлил предявения иск за разликата над сумата от 296,61 лв. до пълния претендиран размер от 2451,28 лв., поради неоснователност.
Осъдил е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София да заплати в полза на Р. П. П., [ЕГН], сумата от 840,00 лв. (осемстотин и четиридесет лева), представляваща обезщетение за претърпени от лицето неимуществени вреди от престоя му в Затвора в гр. Пловдив, поради поставянето му в неблагоприятна среда, с което е нарушена разпоредбата на чл. 3 ЗИНЗС, за периода от 19.07.2022г. до 22.07.2024г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил исковата претенция за сумата над 840,00 лв. до пълния претендиран размер от 10 000,00 лв., поради неоснователност.
Осъдил е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София да заплати в полза на Р. П. П., [ЕГН], сумата от 10,00 лв. – дължима държавна такса.
Осъдил е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, да заплати в полза на адв. А. К. сумата от 207,87 лв. – дължимо адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ЗАдв.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД "Изпълнение на наказанията" само по отношение на конкретно установените факти по делото, а именно: неосигуряване на достатъчно площ за част от спорния период, а именно за 121 дни, както и непредприемане на необходимите мерки за ДДД обработка за 210 дни. В тази връзка е прието, че предявената искова претенция на ищеца е неоснователна за периодите, посочени в исковата молба, за които не е установена пренаселеност и са налични доказателства за предприети мерки за ДДД обработка. Респективно, ответникът е осъден да заплати и мораторна лихва за забава върху уважения размер на главницата за периода от 23.12.2021г. до 22.07.2024г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е установил от представените общи справки и приложените към тях графици, че има разпределение на времето на лишените от свобода, осигуряване на храна, престой на открито, баня, лекар, достъп до течаща студена вода. Има достъп до естествена светлина, прозорците се отварят, светлината се компенсира от електрическо осветление. Оплакванията за липса на медицинска грижа са счетени за неоснователни. Няма конкретно заявяване касаторът да е боледувал от нещо и от негова страна не са ангажирани никакви доказателства в тази насока. Няма конкретика, че в исковия период П. е имал здравословен проблем или спешно състояние, за което да не е получил медицински грижи. Не са ангажирани доказателства от страна на касатора по отношение на здравословното му състояние, поради което твърденията за липса на медицинско обслужване се явява неоснователно.
Твърденията за лоша хигиена и липса на пералня също са счетени за неоснователни. Хигиената е въпрос на лично отношение на обитателите в стаята. Има утвърдени консумативи, които да се ползват. Има график за пералня. Прието е, че касаторът сам следва да почиства спалното помещение, да проветрява при наличието на отваряеми прозорци, както и сам да избира как ще изпере дрехите си.
Оплакванията от общата баня също са счетени за неоснователни и съдът не е установил незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на ГДИН. Осигурен е график за ползването й, същата е оборудвана и използваема. Личното решение на всеки как да ползва оборудването и събличане и обличане при това ползване, не може да се вмени във вина на администрацията.
АС е кредитирал показанията на разпитания свидетел единствено по отношение на твърденията за пренаселеност и наличие на вредители.
Касационният състав на Административен съд- Пловдив намира, че решението на съда е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК Това прави излишно тяхното преповтаряне.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Несъстоятелни са твърденията в касационната жалба, че решението е незаконосъобразно. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилния извод, че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които съответно обуславят частично уважаване на исковата претенция, т. е. присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, но не в пълния претендиран размер. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за доказани част от твърдените в исковата молба факти.
Доводите наведени в касационната жалба на П. са наведени и пред първоинстанционния съд, който в решението си ги е обсъдил подробно. При постановяване на своя съдебен акт административния съд е съобразил и относимата в случая практика на ЕСПЧ. Както вече бе казано, фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, което прави излишно тяхното преповтаряне.
Първоинстанционният съд след като е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, правилно е приел за основателни и доказани оплакванията за неосигуряване на жилищна площ по отношение на лишения свобода П. за периода от 04.08.2020г. до 23.12.2021г за 121 дни и за периода от 19.07.2022г. до 22.07.2024г. за невземане на мерки за ДДД обработка на стаите за лишените от свобода общо за 210 дни.
Всичко това от своя страна обосновано е квалифицирано като нарушение на забраната на чл. 3 ЗИНЗС.
Доколкото в случая са налице кумулативно елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че е доказана само една част от оплакванията, техният вид и характер, съобразявайки кумулативното въздействие на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие, както и жизнения стандарт в страната през исковия период, а също и актуалната практика на ЕСПЧ, настоящата касационна инстанция намира, че справедлив размер на обезщетението за исковия период е именно сумата от 8 лв. на ден за нарушението, свързано с пренаселеност, общо 968,00 лв. за периода от 121 дни и 4 лв. на ден за нарушението, свързано с невземане на мерки за ДДД обработка, общо 840,00 лв. за 210 дни, каквато е била преценката на първоинстанционния съд.
Законосъобразно са уважени и акцесорните искове за мораторна и законна лихва върху уважените размери на главниците, като се като се има предвид, че претенция за мораторна лихва е налице само за периода 23.12.2021 до 22.07.2024 и за първия предявен иск.