Решение № 837 от 10.05.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2993/2020
- Вид
- Решение № 837
- Подписан
- 10.05.2021
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 3 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
- чл. 36, ал. 1, изр. второ · Закон за наследството
- чл. 36, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 37 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 837 гр. Варна , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Константин Д. И.ов
Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Константин Д. И.ов Въззивно гражданско дело № 20203100502993 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. И. А. от гр. Девня, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3555/29.07.2020 год., постановено по гр. дело № 1450/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от М. И. М. от гр. Варна против въззивника К. И. А. иск с правно основание чл. 30 от ЗН, като е намалено дарението, обективирано в нот. акт № 42, том І, рег. № 561, нот. дело № 42/17.10.2012 год. на нотариус Г. И., с рег. № 213, с което И. М. А. ЕГН ***, починал на 29.12.2018 г од. е дарил В ПОЛЗА на К. И. А., с ЕГН ********** притежаваните части от собствеността върху следния недвижим имот: Апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, който се намира в сграда с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, с предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива: едно, със застроена площ от 106.30 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на същия етаж: няма, под обекта: апартамент с ид.
№ *** и над обекта: апартамент с ид. № ***, заедно с прилежащите се 3, 6371 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, заедно с изба №17 с площ от 8.94 кв.м., при граници: коридор, изба на ап.18 и изба на ап.16 и е възстановена запазената част на М. И. М., с ЕГН ********** от наследството на И. М. А., с ЕГН ***, починал на 29.12.2018г., в размер на 1 / 8 ид. част от Апартамент №17, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, който се намира в сграда с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива: едно, със застроена площ от 106.30 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на същия етаж: няма, под обекта: апартамент с ид. № *** и над обекта: апартамент с ид. № ***, заедно с прилежащите се 3, 6371 % ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, заедно с изба № 1
17 с площ от 8.94 кв.м., при граници: коридор, изба на ап.18 и изба на ап.16 (1 / 4 от запазената част от наследството, състояща се от 1 / 2 от притежаваните от наследодателя И.
М. А. от собствеността върху апартамента).
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, тъй дареният апартамент е бил отчужден от надарения - ответник по иска по чл. 30 ЗН и не е в негова фактическа власт по време на съдебния процес.
В евентуалност са наведени оплаквания (бланкетни), че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Отправено е искане за отмяна на решението и за присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна (ищец по предявения иск) М. И. М., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено.
В съдебно заседание страните не се явяват, не изпращат представители.
В писмено становище въззивникът поддържа жалбата си.
В писмено становище въззиваемият оспорва жалбата, поддържа писмения си отговор.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. И. М. от гр. Варна срещу К. И. А. от гр. Девня иск с правно основание чл. 30 ЗН.
Ищецът е навел следните твърдения: С ответника са наследници по закон (деца) на И.
М. А., б. ж. на гр. Девня, починал на 29.12.2018 год. Приживе наследодателят на ищеца И.
М. А. и съпругата му М. А. А.а (с която ищецът няма родствена връзка) придобили по време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху Апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5, ап. 17, с площ от 106, 30 кв. м., съставляващ понастоящем обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна.
С договор за дарение, сключен с нот. акт № 42/17.10.2012г., том І, рег. № 561, дело № 42/2012 год. на нотариус № 213, съпрузите И. М. А. и М. А. А.а дарили на ответника и брат на ищеца К. И. А. процесния апартамент. И. А. е починал на 29.12.2018г. и е оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга М. А. А.а и трите си деца – ищецът М. И. М.; ответникът К. И. А. и А. И.ова А.а.
Твърди се, че с извършеното дарение наследодателят И. М. А. е накърнил запазената част на ищеца от наследственото имущество.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се намали извършеното в полза на ответника дарение от 17.10.2012 год. и да се възстанови запазената част на ищеца от имуществото, останало в наследство от баща му И. М. А., б. ж. на гр.
Девня, починал на 29.12.2018 год.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът К. И. А. е оспорил иска с доводи, че е недопустим, евентуално – неоснователен.
Не оспорва наведените в исковата молба твърдения. Твърди, че ищецът е недостоен 2 да наследи баща си И. М. А., като излага следното: През 1989 год. е извършил наказуемо деяние, а именно: управлявайки МПС без да има издадено СУМПС предизвикал тежка катастрофа, при която застрашил живота и здравето на общия наследодател и ответника в настоящето производство. През 2002 г. - 2003г. ищецът отправил обидни квалификации към наследодателя, като пред негов приятел на въпрос „Как е баща ти?“ отговорил „Аз нямам баща. За мен баща ми е мъртъв.“ Когато узнал за това наследодателят преживял силно нервно-психично разстройство, отчаяние и тревожност, довели до желанието му да дари своя дял от процесното имущество на другия си син – К. В последвалото продължително и изключително тежко боледуване на наследодателя и до неговата смърт, изключителни грижи за него полагал ответникът, а ищецът демонстративно се дистанцирал, не се интересувал за състоянието на баща си и дори не присъствал на погребението му.
Навежда още, че наследодателят е притежавал и други недвижими имоти – идеална част от апартамент в гр.Девня и земеделски земи в района на с. Пчелник или околните села, които се включвали в наследствената маса и от които ищецът можел да удовлетвори претендираното възстановяване на запазената му част.
Поради изложеното счита, че ищецът не е процесуално легитимиран да води иска по чл. 30 ЗН, тъй като е недостоен да наследява, в условията на евентуалност счита иска за неоснователен, поради наличие на други имоти в наследствената маса, с оглед на което запазената част на ищеца не е накърнена и настоява за отхвърлянето му.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Оспорва твърденията на ответника, че наследодателят е притежавал друго имущество, останало след неговата смърт. Твърди, че извършеното от наследодателя дарение на собствената му 1 / 2 част от апртамента в полза на ответника изчерпва цялото наследствено имущество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От удостоверение за наследници № 11/14.01.2019 год. и препис-извлечение от акт за смърт, издадени от община Девня се установява, че И. М. А. ЕГН *** е починал на 29.12.2018г. и призовани да го наследят са наследниците му по закон: М. А. А.а – преживяла съпруга и трите му деца: М. И. М. ЕГН **********; К. И. А. ЕГН ********** и А. И.ова А.а ЕГН ***.
Видно от удостоверение от 11.03.2019 год., изд. от общна Варна (л. 32 от делото на РС-Варна) И. М. А. и М. А. А.а са сключили граждански брак на 12.03.1990 год., като бракът е бил втори поред за съпруга И. М. А..
С договор за покупко-продажба № 28831/22.09.1993 год. на държавен недвижим имот, скл. по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.), съпрузите И. и М. А.и са придобили собствеността върху Апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 106.30 кв.м. и принадлежащото му избено помещение №17 с полезна площ 8.94 кв.м., ведно с 3, 6371 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
С договор за покупко-продажба № 355/11.10.1993 год., сключен по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.), наследодателят И. М. А. (през време на брака си с М. А. А.а) е придобил в собственост жилище (апартамент) № 42, вход „В“, ет. 4, блок 4, ул. Съединение, комплекс „Девня“, гр. Девня, състоящо се от две стаи, кухня, сервизни помещения и две тераси, със застроена площ от 58, 57 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 42 с полезна площ от 7,45 кв. м., ведно с 2, 2323 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена. Договорът е възмеден, сключен е през време на брака, 3 поради което и описаният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от съпрузите И. М. А. и М. А. А.а.
С договор за дарение, сключен с нотариален акт № 42, том I, рег. № 561, дело № 42/17.10.2012 г. на Нотариус № 213 Г. И., И. М. А. и М. А. А.а са дарили на сина си К. И. А. следния свой недвижим имот придобит в режим на съпружеска имуществена общност:
Апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КК на гр.
Варна, със застроена площ от 106, 30 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения и принадлежащото му избено помещение № 17 с полезна площ 8.94 кв.м., ведно с 3, 6371 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като дарителите са си запазили правото на ползване заедно и поотделно на имота до края на живота си.
С договор за замяна, скл. с нот. акт № 25/18.03.2019 год., том ІІ, рег. № 3020, дело № 218/2019 год. на нотариус № 147, надареният ответник К. И. А. е прехвърлил на трето лице собствеността върху подарения му с договора по нот. акт № 42, том I, рег. № 561, дело № 42/17.10.2012г. на Нотариус № 213 имот – Апартамент № 17, находящ се в гр.Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, със застроена площ от 106, 30 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения и принадлежащото му избено помещение № 17 с полезна площ 8.94 кв.м., ведно с 3, 6371 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена. Договорът е сключен преди да е изтекла една година от смъртта на наследодателя И. М. А. и открИ.е на наследството му.
Не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че към момента на открИ.е на наследството на И. М. А., освен притежаваната от него 1 / 2 ид. част от апартамента в гр.
Девня, има и други активи в имуществото, останало след смъртта му. По делото не са ангажирани доказателства (липсват и твърдения) за наличие на задължения на наследодателя към трети лица или обременяване на наследството му със задължения по чл.
12, ал. 2 от ЗН, които следва да се отчетат при определяне на масата по чл. 31 от ЗН.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза от 26.03.2021 год., изслушано във въззивната инстанция, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно, и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание, се установява следното:
Пазарната стойност на подарения апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ж. к.
„Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, със застроена площ от 106, 30 кв. м. към момента на открИ.е на наследството на И. М. А. (29.12.2018 год.), в състоянието, в което се е намирал към датата на извършване на дарението (17.10.2012 год.) е в размер на 73 700 лева; пазарната стойност на апартамента към датата на заключението на експертизата е 83 300 лева, съобразно състоянието му преди да бъде направен основен ремонт от приобретателя на апартамента по договора за замяна от 18.03.2019 год., а пазарната му стойност в състоянието, констатирано от вещото при огледа, т. е., след извършения основен ремонт на апратмента, е 130 800 лева. Установява се още, че пазарната стойност на апартамента № 42, вход „В“, ет. 4, блок 4, ул. Съединение, комплекс „Девня“, гр. Девня, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и две тераси, със застроена площ от 58, 57 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 42 с полезна площ от 7, 45 кв. м., ведно с 2, 2323 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, към момента на открИ.е на наследството на И. М. А. на дата 29.12.2018 год. е в размер на 18 300 лева.