Решение № 2279 от 14.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2279 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100507596 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца М. Г. И. срещу решение по гр.д. № 1840/2021г. на СРС, 165 с-в, с което са отхвърлени предявените от въззивника – ищец срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата 1000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от извършени от ответника монтаж и демонтаж на масивна рекламна табела под жилището на ищеца, находящо се в гр. София, ул. „******* и на сумата 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинено емоционално страдание и депресивност от същия деликт, като неоснователни и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Въззивникът – ищец обжалва решението като неправилно и необосновано.

Поддържа, че са неправилни изводите на СРС, че няма интерес от предявения иск за имуществени вреди, тъй като процесната табела е била закрепена върху площ на терасата му, която е негова лична собственост. Сочи, че монтажът на табелата се отразява на правната му сфера и в качеството му на етажен собственик в сградата. Излага доводи, че е активно процесуално легитимиран по иска за имуществени вреди. Твърди, че от заключението на приетата по делото експертиза са доказани и претендираните неимуществени вреди. Моли съда да отмени решението и да уважи изцяло исковете, с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна „Ти Би Ай Банк“ ЕАД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че са правилни мотивите в обжалвания 1 акт, че плочата на терасата на жилището на ищеца и еркерно издадената част от жилищната сграда, са обща част на ЕС, поради което активно легитимиран по предявения иск за имуществени вреди е съответната етажна собственост.

Излага доводи, че по делото не са доказани неимуществени вреди от ищеца, включително и чрез приетото заключение на вещото лице. Моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно като краен резултат.

Производството е образувано по предявени от М. Г. И. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата 1 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от извършени от ответника монтаж и демонтаж на масивна рекламна табела под жилището на ищеца, находящо се в гр. София, ул. „******* и за заплащане на сумата 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинено емоционално страдание и депресивност от същия деликт. Съгласно твърденията в исковата молба и допълнение към нея, през м. ноември 2020г. ответното дружество, което ползва партерно помещение за офис под балкон на неговото жилище, е монтирало върху долната част на южния балкон на жилището на ищеца, около 3 метрова тежка масивна светеща реклама, като при монтажа са увредени конструкцията и издръжливостта на балкона. Сочи се в исковата молба, че след подаден от ищеца сигнал, монтираната незаконно от ответника рекламна табела е била демонтирана, като са останали незапълнени дупки и стърчащи болтове и е увредена топлоизолацията и мазилката.

С отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило възникването на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД, поради липса на негово виновно противоправно поведение, както и поради обстоятелството, че външните стени на сградата са за общо ползване и са обща част на ЕС.

Оспорен е и иска за заплащане на неимуществени вреди.

За да постанови решението си за отхвърляне на исковете, първоинстанционният съд е приел, че се претендират имуществени вреди, нанесени на общите части на сградата, за които активно легитимирана страна е съответната етажна собственост и само на това основание е приел иска за неоснователен. По отношение на неимуществените вреди СРС е приел, че по делото не е установено ищецът да е претърпял трайни психични увреждания от поставянето на рекламната табела под жилището му, които да подлежат на парична компенсация.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има гаранционнообезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По така предявения иск следва да се установят следните елементи от фактическия 2 състав, пораждащ тази отговорност: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа от ответното дружество, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.

По делото не е установено описаното в исковата молба противоправно поведение – поставяне на рекламна табела от ответното дружество през м. ноември 2020г. и демонтирането й, вследствие на което да са настъпили описаните в исковата молба вреди.

Съгласно представения нотариален акт за учредяване право на строеж № 20/2007г. на нотариус Л., ищецът се легитимира на основание реализирано право на строеж /неоспорен факт по делото/ като собственик на магазин и офис на първия етаж в процесната сграда и на два апартамента на втория етаж на сградата , находяща се на процесния административен адрес.

От представените от ответното дружество писмени доказателства се установява, че с удостоверение за въвеждане в експлоатация № 537/16.06.2021г., изд. от главния архитект на СО /след подаване на исковата молба/, е въведен в експлоатация строеж „Преустройство и промяна предназначението на магазин 2 в банков клон на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и фирмени надписи. Строежът е извършен въз основа на разрешение за строеж № 2/22.01.2021г. с възложители П.П.Б. и М.И.Д. – Б..

Съгласно заключението на приетата СТЕ, при извършен на 21.01.2022г. оглед е констатирано от вещото лице, че на процесния административен адрес гр. София, ул. „*******, е изпълнено преустройство и промяна на предназначението на магазин 2 и помещенията се ползват от банков клон на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като са монтирани два фирмени надписа – един по цялата дължина на офиса и един малък перпендикулярно на фасадата в десния край, с посочени в заключението размери. Фирмените надписи са монтирани съгласно проекта и въведени в експлоатация с горецитираното удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Вещото лице дава констатации, че по долната част на балкона и еркерно издадената стая /спалня/ на ап. 2 са налице останали отвори /някои с останали дюбели и шпилки/ от монтиран и демонтиран фирмен надпис в края на 2020г., съгласно твърденията на ищеца, като общата стойност на необходимите строително – ремонтни работи за възстановяване на нарушената топлоизолация от пробити отвори за 30 броя дюбели е в размер на 380 лв.

Съгласно представените по делото от ответника доказателства, на 22.12.2020г. е монтирана рекламна табела на фасадата на сградата със съдържание на фирмения надпис „СITYCASH“, която, в резултат на извършена проверка на място от служители на Столичен инспекторат по сигнал вх. № ССИ20- ГР94-1672/12.2020г., подаден от П.Б., е била доброволно демонтирана – писмо от 01.02.2021г. от СО, Столичен инспекторат.

С оглед изложеното, по делото не е установено от ищеца, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, описаното в исковата молба противоправно поведение на служители на ответното дружество, което да е в 3 причинна връзка с установените по делото имуществени вреди, а именно – монтиран от служители на ответното дружество рекламен надпис под балкона на ищеца, който да е демонтиран.

Монтираната от ответното дружество рекламна табела е в съответствие с издадено разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация, не е премахната и по делото не се твърди и доказва от поставянето на същата да произтичат претендираните вреди. Монтираната преди подаване на исковата молба и демонтирана впоследствие под балкона на ищеца табела, е била с надпис, различен от наименованието на ответното дружество и е била премахната по сигнал на собственика на помещението, ползвано от ответното дружество, а не по сигнал на ищеца. Отделно от изложеното, по отношение на премахнатия рекламен надпис „СITYCASH“ не е установено по делото от кого е бил поставен.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че по делото не е доказан фактическият състав по чл. 49 от ЗЗД и двата предявени иска са неоснователни, поради липса на доказан деликт, съгласно твърденията в исковата молба. С оглед изложеното, е безпредметно да се обсъждат останалите доводи и възражения на страните по отношение на двата обективно съединени иска.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, на въззиваемия - ответник следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20029672/13.04.2022г. по гр.д. № 1840/2021г. на СРС, 165 с-в.

ОСЪЖДА М. Г. И., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал.

3 ГПК на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, сумата 100 лв. – разноски за въззивното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4