Решение № 294 от 26.11.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Монтана, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20241600500441 по описа за 2024 година

Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Г. Г. против решението на РС Лом № 184/27.06.2024г., постановено по гр. дело № 953/2022г. в частта, с която делбата е извършена чрез изнасяне делбените имоти на публична продан и в частта, с която като страни при извършване на делбата участват С. И. и Б. И..

Поддържа се във въззивната жалба, че съдът не е съобразил представени от жалбоподателя договори, с които С. И. и Б. И. са му прехвърлили наследствени си права по отношение допуснатите до делба имоти и съдът неправилно ги е включил в делбата с определени квоти. По отношение начина на извършване на делбата се поддържа, че решението е неправилно поради съществуваща възможност за разделяне по-големия имот на два имота и възлагане в дял на жалбоподателя новообразувания имот с площ 5 дка, а останалите два имота като неподеляеми се изнесат на публична продан, за което по делото е приета експертиза и изготвен проект за разделянето. Предлага и алтернативен вариант за делба чрез поставяне в дял на съделителя, занимаващ се със земеделие имот *, а на Л. Г. другия имот, като останалите съделители получат парично уравнение, като се приспаднат разноските , които му дължат по делото. Иска се отмяна на решението като нецелесъобразно и незаконосъобразно и постановяване на ново, с което делбата се извърши по посочения от него по целесъобразен начин чрез поставянето в дял на Г. Г. по-големия делбен имот, на Л.

Г. по-малкия и парично уравнение за останалите съделители , който начин е в интерес на всички съделителите.

1

Препис от въззивната жалба е връчен надлежно на останалите съделители, насрещни по жалбата страни- С. И. , К.К., З. И., Б. И. , М. И. и Л. Г., които в срока за отговор не са се възползвали от процесуалната възможност да изразят становище.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страни в процеса, имаща интерес от отмяна на първоинстанционното решение, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Атакуваният първоинстанционен съдебен акт е валиден и допустим, постановен във втората фаза на делбено производство по извършване на делбата.

С обжалваното решение РС Лом е извършил съдебна делба, като е постановил изнасяне на публична продан допуснатите до делба с влязло в сила решение № 72/13.03.2023г. два земеделски имота - имот с идентификатор *по КККР на село *, нива в местност „*“ с площ от 8058 кв. м. , както и имот с идентификатор *по КККР на същото село, зел. градина в местност „*“ с площ от 419 кв. м., като е постановил получената от продажбата на нивата цена да се разпредели между съделителите Г. Г., С. И., К. К., Б. И., М.

И. и Л. Г., а получената при продажбата на зеленчуковата градина цена да се разпредели между съделителите Г. Г., С. И., К. К., З. И. , Б. И., М. И. и Л. Г. съобразно правата им, определени в решението по допускане на делбата. Съделителите са осъдени да заплатят по сметка на съда държавни такси съобразно дяловете им в съсобствените имоти.

От влязлото в сила решение в първата фаза на делбата се установява съсобственост между Г. Г. с права 34/48 ид.ч. , С. И. с права 1/48 ид.ч., К. К. с права 1/48 ид.ч., Б. И. с права 4/48 ид.ч , М. И. с права 4/48 ид.ч. и Л. Г. с права 4/48 ид.ч. по отношение имота с идентификатор *по КККР на село *, нива в местност „*“ с площ от 8058 кв. м. .

По отношение имота с идентификатор *по КККР на с. *, зел. градина в местност „*“ с площ от 419 кв. м е установена съсобственост между Г. Г. с права 28/48 ид.ч. , С. И. с права 1/48 ид.ч., К. К. с права 1/48 ид.ч., Б. И. с права 4/48 ид.ч , М. И. с права 4/48 ид.ч. , Л. Г. с права 4/48 ид.ч. и З. И. с права 6/48 ид.ч..

Във връзка с поделяемостта на имотите е прието заключение на вещо лице по назначена съдебно-техническа експертиза , от което се установява възможно разделяне на нивата с площ 8058 кв.м на два дяла – един имот с площ 5058 кв.метра и един с площ 3000 кв.м , съобразени с изискванията на чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН. Вторият имот , зеленчукова градина от 419 кв.метра е приет за неподелям. Пазарната стойността на нивата е определена на 8496 лева, а на зеленчуковата градина -432 лева.

Съгласно чл. 69,ал.2 ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява: посредством теглене на жребие,чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК,чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на извършване на делбата.

В случая броя на съделителите относно имота, представляващ нива е 6, а броя на съделителите относно зеленчуковата градина е 7, като правата им в съсобствеността са различни. Различни като са вид са и двата имота, допуснати до делба, поради което и не съответства на закона обособяване на три дяла , в един от който ще се включи само 2 зеленчуковата градина.

Обособяване на реални дялове от двата допуснати до делба имоти за всеки от съделителите не е възможно. Не е възможно обособяване на дялове и според наследствените колена, които са четири, предвид установените в първата фаза на делбата четири преки наследници на общия наследодател А. Г.. Данните по делото установяват, че Г. Г. е закупил наследствените права, останали от А.Г. от наследниците на две от колената – от Й. С. и от С.

З. по отношение на нивата, като е съсобственик с наследниците от коляното на И.Д. –С. И. и К. К. , а четвъртото коляно –наследниците на М. М.притежава общо 12/48 от нивата. В тази хипотеза е възможно образуваните два дяла от нивата да се разпределят в общ дял на С., К. и Г. Г. , притежаващи общо 36/48 ид.ч. от нивата, като получат новообразувания имот от 5057 кв.м в общ дял, а новообразувания имот- нива от 3000 кв.м да се разпредели на коляното на М. М. – Б. И., М. И. и Л. И. с права 12/48 ид.ч. Искане обаче за поставяне в общ дял новообразуваните два имота от нивата по делото не е заявено от съделителите от съответното коляно наследници , като следва да се има предвид и обстоятелството, че в делбата участва лице , което не е от кръга на наследниците на общия наследодател, а именно Г. Г.. При така установените обстоятелства и предвид диспозитивното начало в гражданския процес и основната цел на делбеното производство – ликвидиране на съсобствеността чрез получаване по възможност реални дялове от всеки от съделителите, то способ за разпределение делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК е незаконосъобразен.

В хипотезата на липса на реални дялове за всеки съделител и липса на искане от съделителите за поставяне някой от имотите в общ дял, то единствения възможен способ за извършване на делбата и ликвидиране на съсобствеността е изнасяне на делбените имоти на публична продан .

Начина , по който се иска от жалбоподателя извършване на делбата, посочен в жалбата, предполага възлагане на новообразуваните имоти , каквато възможност при делба на земеделски земи законът не предвижда. Извършване на делба по целесъобразност, за да се спестят разходи на страните , каквито доводи се поддържат във въззивната жалба, законът не предвижда като възможност. Недопустимо е при реалната делба,извършвана чрез разпределение на допуснатите до делба имоти някои от съделителите да получат само пари, тъй като в този случай всъщност се извършва продажба, което е недопустимо освен в изрично предвидените от закона случаи/чл.349 ГПК или при съдебната спогодба /ППВС 7/73/.

Представените от съделителя Г. Г. с молба от 03.04.2023г. , след решението по допускае на делбата , два договора за продажба на наследство , не следва да се съобразяват при постановяване на решението, тъй като са с дати 27.06.2022г. и 27.07.2022г. , несъмнено известни на този съделител в хода на производството по допускане на делбата, който е страна по тях и е има възможност своевременно да ги представи в първата фаза на делбата , в която се установява между кои лица е налице съсобственост. Тези два договора не представляват нововъзникнали писмени доказателства, поради което и не са налице предпоставките на чл. 147 ГПК за съобразяването им като новонастъпили обстоятелства от значение за решението по извършване на делбата. Устните състезания в първата фаза на делбата са приключили на 31.01.2023г., към който момент горепосочените два договора за продажба на наследство са съществували и са били известни на съделителя Г. Г. , който е пропуснал процесуалната възможност да ги представи своевременно .

Решението за допускане на делбата е основен акт в делбеното производство,тъй като въз основа на приетите в него положения се извършват по-нататъшните действия във втората фаза на производството. Делбата се извършва в рамките и обхвата на решението по допускането й, в което е установено между кои лица и за кои имоти се извършва тя и какви са частите на всеки съделител. След като решението за допускане на делбата влезе в сила то придобива силата на присъдено нещо и въпросите, разрешени с него относно страните, имотите и частите на всеки съделител не могат да бъдат пререшавани. Неупражнените права и непредявените възражения, които в случая биха имали значение за постановяване на решението се преклудират.

По делото не се установяват предпоставките на чл. 69,ал.3 ЗН, предвиждащи право на наследник земеделец-стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти.

3

Дължимите от страните разноски за производството са определени по реда на чл. 355 ГПК според стойността на дяловете.

Предвид гореизложеното въззивният съд приема, че начина на извършване на делбата , определен с обжалваното решение е съобразен с установените по делото обстоятелства и закона, поради което и решението като правилно следва да се потвърди.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението № 184/27.06.2024г на Районен съд - Лом, постановено по гр. дело № 953/2022г. по описа му, КАТО ПРАВИЛНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4