Решение № 7386 от 22.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7386 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20221110100225 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск, предявен от Н. З., ЛНЧ **********, с адрес: гр. София, .... срещу А. З., ЛНЧ **********, с адрес: гр.

София, .... за прекратяване на брака между двамата на основание чл. 49, ал. 1 СК, съединен с искове по чл. 59, ал. 2, чл. 56, ал. 1 и чл. 53 СК.

Твърди се, че ответникът е упражнявал системен физически и психически тормоз спрямо ищцата, използвал отчуждителни стратегии по отношение на трите им деца, като им внушавал, че е лоша майка и не се грижи добре за тях.

С отговора на исковата молба ответникът представя препис от Решение № 725/158/22 (2/725/32/22) от 10.02.2022 г., влязло в сила на 14.03.2022 г. на Першотравневий районен съд, Украйна, с което бракът на страните е прекратен.

С Молба с вх. № 95525/13.05.2022 г. ищцата е направила изявление, че оттегля исковете с правно основание чл. 49, ал. 1 и чл. 56, ал. 1 СК.

С Разпореждане № 74349/15.08.2022 г. на ищцата са дадени указания да обоснове правния си интерес от поддържане на иска с правно основание чл.

53 СК.

С Молба с вх. № 176914/25.08.2022 г. ищцата е заявила, че не поддържа предявения иск по чл. 53 СК.

С Определение № 31279/18.11.2022 г. на основание чл. 232 ГПК производството е прекратено в частта относно предявените искове с правно основание чл. 49, ал. 1, чл. 56 и чл. 53 СК.

Очертаната процесуална хронология сочи, че производството е висящо в частта относно предявените искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права и местоживеенето на децата А З. - ЛНЧ ..., роден на 02.04.2005 г., А З. - ЛНЧ ***, родена на 04.11.2007 г. и А 1

З. - ЛНЧ .., роден на 04.11.2017 г. при ищцата, определяне на режим на лични отношения с ответника, както и осъждането му да заплаща месечна издръжка в размер на 450 лева за А З., 450 лв. за А З. и 250 лв. за А З., считано от подаване на исковата молба 05.01.2022 г. до възникване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

В последното съдебно заседание е допуснато изменение на исковете в частта относно издръжката, като се претендира ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 800 лв. за детето А З. и 550 лв. за детето А З..

Основният спор между страните е концентриран върху това кой да упражнява родителски права върху детето А З. и относно размера на издръжката, която ответникът следва да заплаща.

В хода на производството ищцата поддържа, че постановената привременна мярка упражняване на родителските права по отношение да А З. да се упражняват от бащата е неудачна, тъй като в резултат от нея е налице фактическа раздяла между децата. Детето А е много привъзрано към голямата си сестра и преживява тежко радялата. Освен това тя е оставяна без надзор, станала е съучастник в извършване на престъление.

Твърденията се оспорват от ответника, който излага становище, че родителските права по отношение на детето А З. следва да бъдат предоставени на бащата. Това е съобразено с нейното обичайно местопребиваване.

В съдебно заседание на 27.10.2023 г. ответникът заявява желанието си да упражнява родителски права по отношение на детето А З. и да упражнява режим на лични отношения с детето А З.. Насрещен иск не е предявен.

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) 2 желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че съдът следва да предостави упражняването на родителските права на единия от родителите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права. В ППВС № 1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Това тълкуване е актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната правна уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от 5.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).

Според практиката на В(К)С (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията, съдържащи се в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III ГО на ВКС) при възлагането на родителските права най-важни са възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е поспособен да полага грижи за тях.

Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 59, ал. 9 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина на осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат (отричат или признават) съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението (администрирането) им, т. е. определяне начина на упражняването им. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й.

Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е 3 засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси (Определение № 4196 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023 г., IV г. о., ГК).

Страните са родители на децата А З. и А З., А З.. Не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, не живеят заедно, като след раздялата има А З. живее с баща си и иска да живее с него, което заявява последователно пред майка си и пред съда. Детето А се отглежда от неговата майка, като никой от двамата родители не ограничава възможността на децата да виждат другия, да общуват със своите братя и сестри.

Актуалното местоживеене на родителите също е в близки квартали южната част на гр. София.

Доколкото на 02.04.2023 г. А З. е навършил пълнолетие, производството по иска в частта относно за предоставяне на родителски права, местоживеене, упражняване на лични отношения между родители и дете подлежи на прекратяване на основание чл. 130 ГПК поради липса на правен интерес, като съдът дължи произнасяне по претенцията за издръжка за периода от предявяване на исковата молба 05.01.2022 г. до 01.04.2023 г.

(денят преди навършване на пълнолетие).

Не е спорно, също и от социалните доклади и свидетелските показания се установява, че ищцата притежава висок родителски капацитет, полага грижи за децата си от тяхното раждане, а децата имат изградена емоционална връзка и с двамата родители. След раздялата им ищцата изпитва финансови трудности да покрива разходите в домакинството, което е наложило да започне постоянна работа.

Не се доказват твърденията на ищцата, че ответникът има склонност към насилие, употреба на алкохол или употреба на отчуждителни стратегии досежно децата. Не само, че доказателства за това не са ангажирани, ами в Социален доклад на ДСП „Лозенец“ от 25.01.2022 г. и от 05.09.2022 г. по голямата част от тях (употреба на алкохол и насилие) са отречени от самите деца. Не се и констатират други данни, които да дават основание да се счита, че родителският капацитет на ответника е нисък. Не се доказва да е оставял без надзор дъщеря си. Твърденията на свид. Андриенко, че ответникът е тормозил ищцата, като й е спрял банковата карта, са вътрешно противоречиви и не следва да се приемат за доказателство в подкрепа на изложеното за осъществен психически тормоз. От една страна ответникът не е осъден след развода да й заплаща издръжка на бившата си съпруга, от друга след като е 4 имал право да спре банковата й карта, това означава, че същата е издадена по сметка, на която той е титуляр. Това поведение в никакъв случай не може да бъде квалифицирано като тормоз, тъй като ответникът няма задължение да заплаща издръжка лично на ищцата и да й осигурява достъп до банкова карта.

Ищцата е пълнолетна, в работоспособна възраст, квалифицирана, без данни за хронични заболявания, ето защо няма пречка да реализира самостоятелно доходи.

Липсва спор между родителите кой да упражнява родителските права и при кого да бъде местоживеенето на малолетното дете А З.. Доколкото се касае до малко дете, отглеждано през целия му живот от неговата майка, която полага добри грижи за него и двамата имат добра емоционална връзка, то на ищцата следва да бъдат предоставени родителските права, при нея да бъде определено местоживеенето на детето, а на ответника да бъде определен режим на лични отношения.