Решение № 313 от 22.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Варна, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело № 20213100900432 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.

Производството е с правно основание чл.79 ЗЗД вр.чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Предявен е иск от БАНКА ДСК АД, ЕИК 121830616, София, чрез ю.к.М. срещу А. Х.

Ш., гражданин на ***, родена на 05.03.1989г., с паспорт тип ***, код *** №***, с дата на издаване 10.12.2015г. и срок на вА.дност до 10.03.2026г., с адрес във ***, ***, *** , ***, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 105 878.37 лева, представляващи главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 20.02.2014г. поради настъпване изискуемостта на същия; сумата 8 379.10 лева – възнаградителна лихва по договора, дължима за периода от 15.05.2020г. до 01.07.2021г. както и сумата 436.04 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 15.06.20г. до 01.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от исковата молба 02.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените в производството разноски.

В исковата молба се излага, че между страните е сключен на 20.02.2014г. Договор за целеви потребителски кредит, съгласно който на ответницата е предоставен кредит в размер на 78 233.20 лева за заплащане такси за обучение, със срок на издължаване на кредита 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период съгласно чл.3 от Договора.

Твърди се, че усвояването на кредита е извършвано на периоди, чрез банкови преводи по сметка на висшето училище, в което е учила ответницата, не по-късно от последната дата 1 за заплащане таксата за обучение за съответния семестър, с изключение на чл.21, ал.4 от ЗКСД /съкр./ Твърди се, че сумите за обучение на ответницата Х. Ш. са били преведени по сметка на МУ – Варна „Проф.Параскев Стоянов“. Твърди се, че последния превод е извършен на 19.02.2018г. въз основа на представено удостоверение №105231/13.02.2018г. Ищецът сочи, че ответникът е заплатил единствено първата такса за обучение като след сключване на договора, банката е превела заплатената сума по разплащателната му сметка.

Съгласно договора, кредитополучателят е поел задължение да заплаща фиксирана лихва на банката в размер на 7% годишно. В чл.10.2 от ОУ към договора, е предвидено, че лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, вкл. за гратисния период и се капитА.зира годишно. Съгласно чл.5 от договора е предвидено погасяване на кредита съобразно погасителен план на равни месечни вноски. Твърди се, че всички приложения към договора са нА.чни по делото, подписани от кредитополучателя на всяка страница.

Твърди се, че ответникът не е заплатил нито една от погасителните вноски по договора като е формирал дълг в размер на 105 878.37 лева главница, към който е начислена и капитА.зираната съгласно чл.10.2 от ОУ договорна лихва за гратисния период. Твърди се обявена предсрочна изискуемост на задължението поради неизпълнение на 13 бр. неплатени вноски, посочени изрично в исковата молба, всяка в размер на по 1 229.34 лева.

Твърди се, че банката упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с исковата молба, в която се съдържа изявление за изискуемостта на задължението – към датата на исковата молба е нА.це допусната забава повече от 90 дни съгласно т.17.2 от ОУ. Общо претендираната сума е в размер на 114 693.51 лева.

Ищецът сочи, че е начислявал възнаградителна лихва от 15.05.2020г. до 01.07.2021г.

Претендираната и непогасена добавка представлява договорено обезщетение за забава, дължимо на основание т.17.1 от ОУ като същото е в размер на 10% върху частта от дължимата неплатена просрочена главница, натрупана за периода от 15.06.20г. до 01.07.2021г.

В срока за отговор не е постъпило становище на ответника. Ответницата А. Х.Ш., родена на 05.03.1989г., гражданин на ***, с посочен адрес в ***, е редовно призована, чрез връчване на книжата на адреса, посочен от ищеца, в гр.***. На същата е предоставен срок за посочване на пълномощник и/или съдебен адресат в РБ, комуто да бъдат връчвани книжата по делото. Не е постъпило становище на исковата молба нито е посочен представител на страната в РБ. Доколкото указанията на съда са надлежно достигнА. до страната, съдът намира, че ответницата е редовно призована на основание чл.40 ГПК.

Ответницата А. Х. Ш. е уведомена чрез връчено лично съобщение на адреса във

***, на 27.01.2022г./вж.л.98 по делото/ Съдът е изискал допълнително удостоверяване, с подпис на адресата, получаването на съдебните книжа от ответника. С молба от 31.03.2022г., куриерската фирма изпълнила връчването ДЧЛ Експрес България ЕООД е посочила следното: пратка с товарителница №8263025536 с изпращач ВОС и получател Х.

Ш. А. е предадена лично на адресата на 27.01.2022г. в 9.55 часа. Посочено е още, че 2 куриерската фирма е изготвила методика за връчване без полагане на физически подпис от адресата съгласно ОУ за взаимоотношенията с потребители на куриерски услуги на Ди Ейч Ел Експрес България ЕООД, действащи към 25.01.2022г., раздел IV, т.17 от същите. Въз основа на горното съдът намира, че всички съобщения са редовно връчени на ответника.

В съдебно заседание исковете се поддържат от ю.к.С..

За ответника не се явява представител и не изразява становище по исковете.

Въз основа на твърденията на ищеца, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съдът намира за установено следното:

От представения Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен на 20.02.2014г., се установява, че банката ищец е предоставила на ответника Х. Ш. А., гражданин на ***, кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78 233.20 лева със срок за издължаване на кредита 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период. Последният е уточнен като понятие в приложените Общи условия на банката към този вид договори, които също са приподписани от кредитополучателя. Освен общите условия, към договора е приложен и приетия Погасителен план, видно от който ответницата е била задължена след изтичане на гратисния период да заплаща на равни месечни вноски от по 672.78 лева предоставения кредит. Видно от чл.7 от договора, за предоставения кредит ответникът дължи фиксирана лихва в размер на 7% на годишна база, която се начислява и по време на гратисния период. В чл.10.2 от ОУ към договора, е предвидено, че лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, вкл. за гратисния период и се капитА.зира годишно.

Съгласно чл.5 от договора е предвидено погасяване на кредита съобразно погасителен план на равни месечни вноски. Срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичане на гратисния период като плащане на първата вноска по плана може да бъде изискано не по-рано от изтичане на 1 месец след това. /чл.11.1 от ОУ/ При анА.з на клаузите на чл.2 от договора, чл.3, чл.5 от същия и Общите условия към договора, ведно с погасителния план, се установява че крайната падежна дата на договора е 18.05.2030г.

В исковата молба е уточнено, че въз основа на чл.17.2 от ОУ, поради допусната забава в плащане на погасителните вноски, банката обявява вземането си по договора за предсрочно изискуемо с връчване препис от исковата молба на ответника. Съгласно цитираната клауза от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта, а след тази дата – с размера на законната лихва.

От представените Уверения на основание чл.10, ал.3 от ЗКСД – 10 бр. /от л.14 до л.18 вкл. по делото/ се установява, че семестриалните такси за обучение на ответника са били заплащани по сметка на Медицински университет –Варна Проф.Д-р П.Стоянов, в размер на 3

7 823.32 лева, съответно годишна такса от 15 646.64 лева.

Установява се, че след последния превод, който е от дата 18.02.2018г., не са извършвани други усвоявания по кредита.

Съгласно понятието за „гратисен период“ по см. на т.8 от ОУ, същият е изтекъл на 30.06.2020г., която дата бележи и началото на изискуемостта на вноските по погасителен план. Съгласно цит.клауза, гратисният период е от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит съгласно учебния план на съответната специалност и образователно-квА.фикационна степен, съотв. от датата, на която изтича определеният срок за докторантурата. В този период е уговорено, че кредитополучателят не дължи главница и лихви, макар да може да извършва плащания. Съгласно договора, срокът за погасяване на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период, т.е. считано от 30.06.20г. до 30.06.2030г.

Видно от приложените уведомления и разписки за връчване на книжата на ответника / в превод на английски език/, същите, вкл. исковата молба – покана за плащане, са връчени редовно лично на ответника на 27.01.22г. /л.98, л.106 и сл./ Ответникът е получил и препис от определението по чл.374 ГПК на 16.05.22г.

С уточняваща молба от 28.04.2022г. ищецът е уточнил, че гратисния период обхваща периода от 20.02.2014г. до 30.05.2020г. /вж.л.154/

На л.155 по делото е приложен погасителен план, изготвен след изтичане на гратисния период, видно от който ежемесечно след 15.06.2020г. се дължи сумата от 1229.33 лева до 15.05.2030г.

По делото ищецът представя /л.163 и сл./ искане за отпускане на кредит по реда на ЗКСД, подписано от ответницата, с посочване на адрес във Великобритания и ел.поща; декларация от 17.02.2014г., декларация за гражданско състояние както и декларация по ЗЗЛД, титулна страница на студентска книжка, искане за усвояване на суми по потребителски кредит от 20.02.2014г. за всяка една от заплатените семестриални такси 18.02.2018г.

Съгласно изслушаната по делото заключение на счетоводната експертиза /на л.185 и сл./, по процесния договор са усвоени общо 105 878.37 лева като в таблица на л.186 по делото вещото лице посочва каква част са изплатените такси към МУ и каква част от тази сума представляват капитА.зирана лихва към главницата. Посочено е, че за целия период няма данни за извършени плащания, вкл. през гратисния период. От заключението се установява, че към датата на подаване на исковата молба 02.07.22г. са просрочени 88 бр.вноски, 2666 дни забава, а съобразно начислените от банката суми с първа погасителна вноска 15.06.2020г. – забавата е 382 дни /13 бр. вноски/. Горното сочи, че е изпълнено условието за обявяване на предсрочната изискуемост съгласно т.17, ал.2 от Общите условия.

Посочено е, че за целия период на договора не е променян лихвения процент от 7%.

В заключението вещото лице е дало вариант на задължението по договора за кредит при съобразяване извършената капитА.зация на лихва към главница. /л.191/ Същата е 4 извършвана веднъж годишно съгласно договора и Общите условия.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са искове с правна квА.фикация чл.430 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД и чл.24 от ЗКСД.

В тежест на ищеца е да установи нА.чието на вА.дно правоотношение по договор за кредит, усвояването на сумата съобразно целта на договора, настъпване на условията за обявяване на предсрочната изискуемост както и обявяването на длъжника, размера на задълженията, произтичащи от договора.

Ответникът не е ангажирал становище и оспорване на исковата молба, въпреки че лично е получил книжата по делото. Ищецът не е направил искане за постановяване на решение по реда на чл.239 ГПК. Съдът и без възражение и позоваване от страната е длъжен да приложи императивните разпоредби на чл.26 ЗЗД относно действителността на договора и негови клаузи от външна страна както и приложимото законодателство във връзка с осигуряване на потребителска защита. Съгласно постановките на ТР №1/2020г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или отделни техни клаузи, без да е направено възражение от заинтересовната страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК, съдът служебно следи за нА.чието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.