Присъда № 18 от 16.09.2026, Районен съд - Харманли

МОТИВИ към Присъда № 18 от 16.09.2026г. по НЧХД № 612/2025 год. на РСХарманли Производството е образувано по тъжба от О. Ш. Ш., ЕГН:********** от с.Ръженово, общ.Маджарово срещу Е. Е. Ф., ЕГН:********** от с. Гълъбец, община Хасково за това, че на 30.10.2025 година чрез мобилната социална мрежа „Месинджър“ нанесъл публична обида на О. Ш. Ш., ЕГН:********** от с.Ръженово, общ.Маджарово, като казал в негово присъствие нещо унизително за честта и достойнството му, а именно: „наркомана О.“ - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл.146, ал.1 от Наказателния кодекс.

Предявен и приет за съвместно разглеждане е и граждански иск по чл.45 от ЗЗД за обезщетение на причинените, вследствие на нанесената на 30.10.2025 г. обида, неимуществени вреди в размер на 1278.23 евро /2500 лв./, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание тъжителят чрез повереника му адв.Д поддържа така повдигнатото обвинение и предявения граждански иск, като считат същите за доказани.

В съдебно заседание защитникът му адв.Б. счита обвинението за недоказано.

Моли за оправдателна присъда.

В съдебно заседание подсъдимият Е.Ф. не се явява и не взима становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Св.Й Х се познавала и била в близки отношения с подс.Е.Ф., а тъжителят О.Шаслъ бил неин кум. След като се влошили отношенията между св.Й.Х и подс.Ф., същата закрила всичките си социални мрежи и сменила телефонните си номера, за да няма подс.Ф. никакъв контакт с нея, тъй като започнал да обижда и заплашва близките до нея хора.

На 30.10.2025г. св.Й.Х ползвала приложението „месинджър“ от профила на сина й, когато видяла изпратени преди месец – два лични съобщения /видими само за този профил/, за които св.Х твърди, че изхождали от подс.Ф., който в тези съобщенията наричал тъжителя О.Ш. наркоман – „наркомана О.“. Св.Й.Х уведомила по телефона, а впоследствие и показала съобщенията на тъжителя О.Ш.. Съобщенията били изпратени от профил с имена „Й Е.“, което било съчетание между името на св.Й.Х и на подс.Е.Ф.. Същите съобщения св.Й.Х показала и на св.Х.Р., нейна сестра. Често в разговорите си със св.Й.Х и св.Х.Р. подс.Ф. се обръщал към тъжителя О.Ш. с думите „наркомана О.“.

Прието като доказателство е копие на скрийншот на изпратено на 28.08. съобщение от профил с имена „Й Е.“, съдържащо думите: „….Полицията не ти е братовчед, не е наркомана О., не е Корса….“

Така описаните обстоятелства съдът установи от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Й.Х и Х.Р., които съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, вътрешно убедителни, последователни и неопровергани от други доказателства в обратна насока. Същите се подкрепят и от приетото като доказателство копие на скрийншот на изпратено на 28.08. съобщение от профил с имена „Й Е.“.

Видно от справката за съдимост на БС при РС-Харманли, подс.Ф. е осъждан.

1

От приетата характеристика на подсъдимия, изготвена от РУ-Хасково, се установява, че същият има криминални регистрации и регистрирани заявителски материали срещу него.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По настоящото дело е повдигнато обвинение срещу подс.Е.Ф. за престъпление по чл.148 ал.1, т.1, вр. чл.146 ал.1 от НК – публична обида, нанесена на тъжителя О.Ш. чрез мобилната социална мрежа „Месинджър“ чрез казване в негово присъствие на нещо унизително за честта и достойнството му, а именно: „наркомана О.“.

Обидата е престъпление, което засяга чувството за лично достойнство на другиго чрез дадена от дееца негативна оценка за личността му, в негово присъствие или опосредено и с цел тя да достигне до него. Това може да бъде направено чрез епитети, квалификации, сравнения, жестове, обективирани именно с цел да засегнат честта и достойнството на адресата. Когато това е сторено публично престъплението е по-тежко наказуемо, поради по-големия кръг от лица, до които е достигнала.

Според чл. 146, ал. 1 НК обидните думи или действия трябва да са казани или извършени в присъствието на засегнатото лице - обиденият трябва да е в състояние, да има обективна възможност да възприеме унизителната спрямо него проява. В Решение №664-72-1 ВС се приема, че може да има обида и тогава, когато лицето не присъствува на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и телевизията, види обидните действия по телевизията, прочете обидните действия от изпратено до него писмо и др. За да бъде обидата присъствена, трябва тя да е възприета от потърпевшия по волята на дееца. Този обективен признак е налице и когато обидните изрази са съобщени чрез трето лице, при условие обаче, че третото лице е действало по поръчка на дееца. Обидата с писмо, вкл. по електронна поща или съобщение в чат приложение е присъствена, когато писмото/съобщението, съдържащо обидните изрази, е било адресирано до пострадалия и получено от него, какъвто обаче не е настоящият случай. Възможно е обидата с електронен имейл или съобщение да е присъствена и когато обидните изрази се съдържат в книжа, които не са адресирани до обидения, но които трябва да бъдат прочетени от него, според даденото им от дееца предназначение.

В случая в тъжбата се твърди и се установява по делото, че процесното електронно съобщение в чат приложението „месинджър“, съдържащо думите „наркомана О.“, е адресирано до трето лице, а не до тъжителя, което изключва и тази хипотеза. Обидата ще бъде присъствена и тогава, когато пострадалият чуе обидните изрази от друго лице, което умишлено е изпратено от подсъдимия да ги предаде. В този смисъл е и Решение №232 от 11.1.2017 по нак. дело №851/851 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС. Обидата обаче следва да е обективирана пред лице, на което подсъдимият е заръчал да я предаде на адресата. Узнаването на обидното съдържание би могло да е опосредено от трето лице, но в коректния случай тъжителят не твърди и не се доказва това да е така. От съдържанието на инкриминираното съобщение – „…Полицията не ти е братовчед, не е наркомана О., не е Корса…“ – се установява, че изразът „наркомана О.“ не е отправен към частния тъжител като негов адресат, а е употребен по отношение на него в съобщение, изпратено на трето лице.

Самата граматическа и смислова конструкция на изявлението сочи, че в съобщението се говори за частния тъжител в трето лице, като адресат на съобщението е друго лице, а не тъжителя. Св.Й.Х по собствена воля е уведомила тъжителя за текста на изпратеното до профила на сина й съобщение, а впоследствие пак по собствена воля му го е и показала, без да са налице доказателства по делото да е имало и желание на 2 подс.Ф. съобщението да достига до тъжителя Ш. и без той да е настоявал то да бъде предадено. За да е налице обида по смисъла на НК, следва достигането на обидните изрази до пострадалия да е съзнавано и целено от дееца, което не се доказа по делото.

Последващото действие на св.Й.Х по уведомяване на тъжителя за съдържанието на съобщението не може автоматично да се вмени в умисъл на подс.Ф.. За обидата по чл.148, вр. чл.146 НК следва умисълът да обхваща и обстоятелството, че унизителното изявление ще бъде възприето от самия тъжител, каквито доказателства не са налице.

Не се установява подсъдимият да е целял инкриминираният израз да достигне до тъжителя, нито да е съзнавал и допускал възможността трето лице – в случая св.Х да му предаде съдържанието на изпратеното съобщение. Уведомяването на тъжителя е резултат от последващо самостоятелно решение на прочелата съобщението – св.Й.Х, което не е обхванато от умисъла на подсъдимия. Поради това не е установена и субективната страна на престъплението по чл. 148, ал.1, т.1, вр. 146, ал. 1 от НК, тъй като умисълът на дееца не е обхващал възприемането на унизителния израз от лицето, за което той се отнася.

Поради изложеното съдът счита, че липсват елементи от съставомерността на престъплението по чл.148 ал.1, т.1, вр. чл. 146 от НК както от обективна, така и от субективна страна.

Освен това според съда липсват и категорични доказателства по делото именно подс.Ф. да е автор на обидното съобщение, изпратено чрез приложението „месинджър“, тъй като не е установено със сигурност, че профилът от който то е изпратено е бил ползван именно от подсъдимия. В случая профилът е бил с имената „Й Е.“, като никъде в приложения чат не се упоменава кой е действителният изпращач на съобщението. Свидетелите Й.Х и Х.Р. предполагат, че съобщението изхожда именно от подсъдимия Ф., но категорични и несъмнени доказателства в тази насока липсват по делото. А осъдителна присъда не може да почива на предположения.

Именно изложеното до тук обоснова изводите на съда за постановяване на настоящата оправдателна присъда.

Предвид постановената оправдателна присъда по така повдигнатото обвинение по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146 от НК, съдът отхвърли като неоснователен предявения граждански иск по чл.45 от ЗЗД за осъждане на Е. Е. Ф. да заплати на О. Ш. Ш. сумата от 1278,23 евро /2500 лв./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на нанесена на 30.10.2025г. обида - престъпление по чл.148 ал.1, т.1, вр. чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Съдът не присъди разноски в полза на подсъдимия, макар да има право на такива съгласно чл.190 ал.1 от НПК, тъй като липсват доказателства за заплащането на договорения адвокатски хонорар на упълномощения защитник. Предвид изхода на делото на частния тъжител не се следват разноски.

Мотивиран от горното съдът постанови съдебния си акт.

Районен съдия:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 18 гр. Харманли, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Наказателно дело частен характер № 20255630200612 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Е. Е. Ф., ЕГН:********** от с. Гълъбец, община Хасково за НЕВИНЕН за това, че на 30.10.2025 година чрез мобилната социална мрежа „Месинджър“ нанесъл публична обида на О. Ш. Ш., ЕГН:********** от с.Ръженово, общ.Маджарово, като казал в негово присъствие нещо унизително за честта и достойнството му, а именно: „наркомана О.“ - престъпление по чл. 148, ал.

1, т. 1, вр. чл.146, ал.1 от Наказателния кодекс, като го оправдава по така повдигнатото обвинение.

ОТХВЪРЛЯ предявения от О. Ш. Ш., ЕГН:********** от с.Ръженово, общ.Маджарово против Е. Е. Ф., ЕГН:********** от с. Гълъбец, община Хасково граждански иск по чл.45 от ЗЗД за осъждане на Е. Е. Ф. да заплати на О. Ш. Ш. сумата о т 1278,23 евро /2500 лв./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на нанесена на 30.10.2025г. обида - престъпление по чл.148 ал.1, т.1, вр. чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия Е. Е. Ф., ЕГН:********** от с. Гълъбец, община Хасково за осъждане на частния тъжител О. Ш. Ш., ЕГН:********** от с.Ръженово, общ.Маджарово да му заплати разноските по делото в 1 размер на 500 евро за адвокатско възнаграждение, като неоснователно.

Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Хасково в 15-дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________ 2

----- следващ документ -----

МОТИВИ към Присъда № 18 от 16.09.2026г. по НЧХД № 612/2025 год. на РСХарманли Производството е образувано по тъжба от О. Ш. Ш., ЕГН:********** от с.Ръженово, общ.Маджарово срещу Е. Е. Ф., ЕГН:********** от с. Гълъбец, община Хасково за това, че на 30.10.2025 година чрез мобилната социална мрежа „Месинджър“ нанесъл публична обида на О. Ш. Ш., ЕГН:********** от с.Ръженово, общ.Маджарово, като казал в негово присъствие нещо унизително за честта и достойнството му, а именно: „наркомана О.“ - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл.146, ал.1 от Наказателния кодекс.