Решение № 49 от 10.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20248002901749 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Я. К., представлявана от адв.

М. Л., срещу решение № 10002 от 17.01.2024г. по гр.д. № 60/2020г. на САС, изменено с определение № 10011 от 25.04.2024г., в частта, с която е потвърдено решение № 3772 от 23.05.2019г. по гр.д. № 367/2017г. на СГС, I-13 състав за отхвърляне на предявения от нея против Адвокатско дружество „Недялков“ – в ликвидация, частичен иск за сумата 6000 лева, представляваща текуща печалба на ответното дружество за 2016г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и противоречащо на здравия разум. Поддържа, че въззивният съд не е преценил в тяхната съвкупност относими към правния спор факти и не е обяснил значението им за изхода на делото – че само два месеца преди напускане от нейна страна на дружеството то е било в отлично финансово състояние, като загубата от стотици хиляди левове е симулирана за целите на процеса, а не базирана на реално счетоводно отчитане; че са налице злоумишлени действия от страна на ответното дружество и неговия управител, целящи да я ощетят, 1 изразяващи се в привидно реализиране на огромни загуби поради прехвърляне на събираеми вземания за 10% от стойността им с договори, които са антидатирани и нищожни, както и прехвърляне на множество активи на дружеството в негова вреда; че в последния ден от изтичане на предизвестието й за напускане е начислена фиктивно заплата на Н. Н. в размер на 181 000 лева за 2016г., без такава да е начислявана ежемесечно и да е декларирана в НАП и без такъв разход да е реално направен с оглед начисляването на възнаграждение на двамата управители на дружеството на ротационен принцип, полученото от нея възнаграждение до май 2016г. и регистрирането на Недялков пред САК като самоосигуряващо се лице; че в срока за постановяване на първоинстанционното решение Недялков съставя доклад на ликвидатор с неистинско съдържание и заличава адвокатското дружество като субект при наличие на висящ процес за парично вземане, което е индиция за невярност на счетоводните записи; че видно от ГДД за 2017г. Недялков е декларирал получен заем от дружеството в размер на 130 000 лева при висящо дело за неизплатени ликвидационен дял и текуща печалба; че напускането на В. Д. като съдружник е фиктивно и направено единствено с цел ликвидация на дружеството, което се установява от събраните доказателства; че с влязло в сила решение заличаването на адвокатското дружество е признато за несъществуващо обстоятелство, като през периода от заличаването до отмяната му е изтекла давността за непредявения остатък от процесните вземания; че според разпитаното от въззивния съд вещо лице при игнориране от баланса на фиктивното незаконосъобразно начисляване на възнаграждение на Недялков към края на октомври 2016г. дружеството ще има 30 000 лева текуща печалба. Поддържа, че по този начин въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изложил и ясни мотиви защо достига до крайния си извод. Сочи още, че мотивите на въззивния съд са неясни и противоречиви, тъй като приема, от една страна, че е неясна нормативната уредба относно реда и начина на изчисляване на ликвидационния дял и текущата печалба, поради което прилага по аналогия чл.125, ал.3 ТЗ, а от друга страна, че чл.68, ал.3 ЗАдв. се отличава от начина на определяне на дела на напуснал съдружник по чл.125 ТЗ и при липса на конкретни разпоредби относно начина на определяне на печалбата следва да се има предвид счетоводното отчитане на същата. Намира, че от мотивите на 2 съда не става ясно дали текущата печалба се включва в ликвидационния дял, довело до ощетяването й, доколкото по указания на първоинстанционния съд е посочила разделно претендирания размер на ликвидационния дял и претендираната текуща печалба, в резултат на което при установен ликвидационен дял, от който е част печалбата, надхвърлящ в пъти претендирания размер, искът за част от печалбата е отхвърлен. Излага довод за необоснованост на изводите на въззивния съд с оглед несъответствието им със становището на вещото лице, че ако се игнорира начисленото възнаграждение в размер на 181 000 лева дружеството ще е с 31 000 лева печалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният от нея иск да бъде уважен.

Ответникът Адвокатско дружество „Недялков“ – в ликвидация, оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че всички счетоводни операции са в съответствие с действащото законодателство, което се потвърждава от назначените пред двете инстанции експертизи. Поддържа, че според приетите доказателства извършените сделки са надлежно отразени към датите на всеки един от договорите за прехвърляне както в счетоводството на дружеството, така и в счетоводните регистри на дружествата съконтрахенти.

Сочи, че извършените сделки като период предхождат претенцията на ищцата, която е била и управител на дружеството и е била длъжна да се запознае с действията му, но не се е възползвала от правото си по чл.74 ЗАдв., нито в качеството си на съдружник и управител е предявила отменителен иск по отношение на решения на ОС или иск за нищожност на сделки на дружеството. Твърди, че възнаграждението на управителя Недялков е определено с решение на ОС от 29.04.2013г. и е декларирано от дружеството, като въпросът дали възнаграждението е реално изплатено е неотносим.

Поддържа, че договорът за цесия от 30.06.2016г. не е нищожен на основание чл.38 ЗЗД и е надлежно осчетоводен от дружеството на същата дата, а договорът за цесия от 26.07.2016г. също е надлежно осчетоводен на същата дата и поради датата на сключването им двата договора не попадат в обхвата на претенцията на ищцата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

С определение № 2228 от 11.07.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на 3 въззивното решение в посочената част по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е приел, че предявеният иск намира правното си основание в чл. 68, ал.3 ЗАдв. - при прекратяване на участие в адвокатско дружество съдружникът или неговите наследници имат право на ликвидационен дял, съответен на дела от дружественото имущество, и на част от печалбата на дружеството за годината, в която е настъпила причината за прекратяване на членството. Намерил е за установено, че ищцата е била съдружник в ответното адвокатско дружество и е прекратила участието си в същото, като е отправила на 01.08.2016г. писмено тримесечно предизвестие за напускане на дружеството, чийто срок е изтекъл на 01.11.2016г., и ищцата е била заличена като съдружник в ответното дружество от регистъра, воден към СГС по фирменото дело на адвокатското дружество.

Поради това въззивният съд е достигнал до извод, че ищцата разполага с правото да поиска от ответното адвокатско дружество стойността на ликвидационния си дял, съответен на дела от дружественото имущество, и на част от печалбата на дружеството за годината, в която е настъпила причината за прекратяване на членството. Изложил е съображения, че нормата на чл.68, ал.3 ЗАдв. е императивна, доколкото е налице задължение на адвокатското дружество да й заплати ликвидационен дял, но е възможно в дружествения договор да бъде уговорен друг начин на неговото изчисляване или на компенсиране на ищцата, което не е направено в дружествения договор на ответното дружество. Поради това е приел, че следва да бъде съобразена законовата уредба и дължимата сума се състои от два компонента, с оглед на което правилно СГС е казал на ищцата да посочи стойността на претендираното по двата от тях.

Въззивният съд е приел, че не следва да обсъжда доводите във въззивната жалба на ищцата относно целия размер на дела над сумата по частичния иск. Отбелязал е, че ответникът е обжалвал решението в тази му 4 част, но не е изложил оплаквания относно основателността на претенцията, а единствено относно отказа на първоинстанционния съд да уважи направеното от него възражение за прихващане.

Намерил е за приложим при уреждане на имуществените последици от прекратяването счетоводния баланс към 30.11.2016г. Въззивният съд е преценил, че при липса на описан в ЗАдв. ред на изчисляване на ликвидационния дял на напуснал съдружник следва да бъде съобразена и приложена по аналогия разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ, тъй като и в двата случая се касае за водене на счетоводство на съответните юридически лица, което се извършва по нормите на ЗСч и на описаните в този закон периоди от време, като счетоводните записвания не отразяват по правило финансовото състояние към точно определена дата (датата на напускане на съдружника).

Приел е, че след изготвянето на съответен финансов отчет и баланс към 30.11.2016г. и във варианта, представен от експертизата пред СГС, и във варианта, изслушан пред въззивната инстанция (в който са изключени оспорените от ищцата сделки), се установява основателността на частичния иск на ищцата за сумата 30 000 лева.

С оглед основателността на предявения частичен иск въззивният съд е разгледал заявеното от ответното дружество възражение за прихващане.

Приел е, че от представените доказателства не е доказано по безспорен начин съществуването на ликвидни и изискуеми вземания на ответника към ищцата на основанието, на което той твърди, че съществуват. Съобразил е, че според представеното от ответното дружество платежно нареждане съдружникът Н.

Н. е превел по сметка на ищцата И. К. сумата 77 071,10 лева, като в платежното нареждане за кредитен превод от 09.03.2015г. е посочено, че плащането се извършва с основание „по договорка от 28.08.2014г.“ В този смисъл е намерил за неоснователно твърдението на ответника, че процесната сума е получена от ищцата без основание. Приел е още, че ответникът не е доказал уведомяване на ищцата по надлежен начин за извършеното прехвърляне с договор за цесия 19.01.2017г., тъй като не е доказано получаването на каквито и да било покани, уведомления и пр., изпратени от ответника до ищцата. Поради това въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че от събраните доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност, не се установяват фактите от значение за твърдяната изискуемост и ликвидност на насрещните вземания на дружеството 5 ответник, и възражението за прихващане следва да бъде оставено без уважение.

Въззивният съд е приел за неоснователен иска за заплащане на сумата 6 000 лв., предявен като частичен от текущата печалба на дружеството за 2016г.

Посочил, че чл.68, ал.3 ЗАдв. се отличава от начина на определяне на дела на напуснал съдружник по чл.125 ТЗ, като предвижда, че освен ликвидационен дял от имуществото на дружеството, на напусналия съдружник се дължи и част от печалбата за съответната година, без да са налице конкретни разпоредби относно начина на определяне на тази печалба. Намерил е, че доколкото адвокатското дружество води счетоводство по реда на ЗСч и отчетността на неговите приходи и разходи се подчинява на този закон, в случая следва да се има предвид счетоводното отчитане на същата. Посочил е, че съобразно заключението на вещото лице, изслушано пред въззивната инстанция, по отношение на изчисляването на дела от печалбата следва да се вземе предвид, че собственият капитал като израз на нетната стойност на имуществото на предприятието /разликата между активи и привлечен капитал/ съдържа в себе си и печалбата за текущия период или е повлиян от загубата за периода. Дял от печалбата за периода ще се изчислява, в случай че в собствения капитал не е включена текущата печалба като резултат за текущия период, която хипотеза е възможна при положение, че не е направено счетоводно приключване за текущия период до съставяне на баланс за същия.