Решение № 3622 от 02.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3622 гр. Варна, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Бл. БлаГ.а при участието на секретаря Веселина Д. Г.а като разгледа докладваното от Ива Бл. БлаГ.а Гражданско дело № 20263110105266 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по молба на И. Н. В., ЕГН **********, действащa лично и в качеството си на майка на детето Г. М. И., ЕГН **********, за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу М. И.

М., ЕГН **********.

В молбата се сочи, че И. В. и М. М. са в граждански брак от 22 години, както и че са родители на 4 деца. Сочи се, че до есента на 2025г. са живели заедно в *****. Твърди се, че през месец март 2025г., М. М. се е прибрал сам в България, като от тогава същият се е променил и И. В. е решила да подаде молба за развод, което силно раздразнило съпруга й. Въпреки това се сочи, че цялото семейство се е прибрало в България и са продължили да живеят в дома им, находящ се в ***, ***, ***. Сочи се, че М. М. употребява наркотици, постоянно упражнява тормоз спрямо молителя, отправял й е обидни реплики, следи провежданите от нея телефонни разговори, отнел й е мобилния телефон, както и се е заканил, че ще я убие. Поради горното, се сочи, че молителят В. и детето Г. И. са се преместили да живеят при нейните родители в с. Царевци, а останалите три деца, живеят при тяхната баба по бащина линия. Твърди се, че останалите три деца ги е страх от баща им, тъй като са станали свидетели на това как същият нанася удари спрямо молителя В., в резултат на които същата е била цялата в кръв.

Твърденият акт за домашно насилие се изразява в това, че на 22.07.2026г., около 11:30ч., в *****, у******, ответникът М. И. М. е осъществил акт на психическо насилие спрямо И. Н. В. и детето Г. М. И., като М. М., в присъствието на детето, заплашил, че ще убие И. В., нарекъл я „курва“ и „наркоманка“, както и я заплашил, че ще публикува нейни интимни снимки.

1

В хода на откритото съдебно заседание молителите, редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат Н. В., който поддържа подадената молба.

Ответникът М. М., редовно призован, явява се лично и оспорва молбата.

Контролиращата страна ДСП - гр. Варна не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и видно от изготвената и приобщена по делото справка, че молителят И. Н. В. и ответникът М. И. М. са родители на четири деца – И. М.а И.а, Г. М. И., Н. М. И., М. М.а И.а.

По делото е приета декларация чл.9, ал.3 ЗЗДН, подписана от молителя И. В., лично и в качеството й на майка на детето Г. И., съдържаща подробно описание на твърдения акт, извършен от ответника М. М..

В тази насока, подкрепящи твърденията за дата, час и място на настъпване на описаните в молбата събития, се явяват приобщената по делото справка от ОДМВР – Варна, 04 РУ – град Варна и докладна записка, видно от които се извежда, че на 22.07.2026г. дежурен екип е посетил адрес в *****, у******. Видно от съставената за целта докладната записка се установява, че в хода на проверката, служителите на ОДВМР – Варна са събрали данни за възникнал между молителя и ответника конфликт.

Относно изясняване на отношенията между страните са изискани и приети по делото служебни справки, видно от които се извежда, че за ответника М. няма данни да притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, както и за издадено удостоверение за притежаването на неогнестрелно такова. Между страните към настоящия момент не са налице други образувани дела или наложени мерки по ЗЗДН, както и няма данни молителят или ответникът да са били настанявани в психиатрично заведение.

Не се оспорва от ответника, че спрямо него е образувано и все още неприключило досъдебно производство, което не е с предмет престъпления против личността. Видно от служебно изисканата справка за съдимост се установява, че същият е реабилитиран по право.

Относно настъпилия на процесната дата инцидент, отношенията между страните, както и начина, по който същите се отразяват на техните деца, по делото е приобщен изготвеният социален доклад от Дирекция Социално подпомагане – ******. От същия се извежда, че към момента на съставянето му, децата живеят в дома на тяхната баба по бащина линия, в която среда получават нужните грижи и битови условия, а за техния живот и здраве няма непосредствена опасност. Установява се още, че комуникацията между родителите е силно нарушена и отношенията им са конфликтни, но проявяват грижа към децата и за момента не са налице данни за тяхното отчуждаване към всеки един от родителите. Видно от проведения разговор с децата, включително и с детето Г., същите са споделили, че са ставали свидетели на конфликтни разговори между родителите им, включително и на упражнено от техния баща спрямо майка им физическо насилие. Няма данни и спрямо тях да е упражнявано физическо насилие.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от молителите свидетели. Съдът кредитира показанията на 2 свидетелите, въпреки установената родствената връзка между тях и молителя В.. Въпреки емоционалността в техния разказ, свидетелят Г. съумя хронологично да пресъздаде своите преки възприятия от процесната дата, а от своя страна свидетелят Г.а пресъздаде споделеното й от молителя В., непосредствено след настъпилия инцидент. Съдът дари с доверие показанията на двамата свидетели, които се подкрепят от събрания и обсъден по делото доказателствен материал. От друга страна показанията им спомагат да се възпроизведе ситуацията, както по време на развилия се между страните конфликт, така и за състоянието, в което се е намирала молителят В., непосредствено след него.

В тази последователност, в своя непосредствен разказ пред съда, свидетелят Г. споделя, че дъщеря му и ответника дълго време са живели в *****, скоро са се прибрали всички в България и отношенията им са се влошили. Конкретизира, че няколко дни преди 22.07.2026г., неговата дъщеря, поради неразбирателства със съпруга й, заедно с едното й дете – Г., са се преместила при него в къщата му в *****. Споделя, че другите три деца са останали при майката на ответника, а той живее отделно от тях. Сочи се, че от тогава всеки ден ответникът е посещавал дома му и е проявявал словесната агресия спрямо него и дъщеря му, както и е отправял закани и заплахи за техния живот, здраве и имущество.

С утвърден спомен, свидетелят Г. конкретизира, че на 22.07.2026г. за пореден път, ответникът е посетил дома му, като е искал да говори с молителя В.. Споделя, че неговата дъщеря е излязла пред къщата и е започнал разговор между тях. Сочи, че е решил да излезе пред къщата, когато е възприел поведението на ответника М. и изречените от него по адрес на молителя обиди „курва“, „проститутка“, „наркоманка“, както и отправени заплахи, че ще убие молителя В. и ще запали къщата. Уточнява, че от виковете, детето Г. се е събудило, видяло е случващото се, а баща му го е издърпал и го е отвел към колата. Свидетелят допълва, че след което са подали сигнал до органите на реда, но при тяхното посещение ответникът М. вече си е бил тръгнал.

От своя страна от показанията на свидетеля Г.а се извлича, че нееднократно между молителя и ответника са възниквали конфликти, както и допълва, че лично е възприемала следи от физическо насилие по молителя В..

Конкретизира, че поради тази причина тя е взела решение да се премести при своите родители. Допълва, че е запозната, че децата живеят при тяхната баба по бащина линия, а родителите им ги виждат често и им помагат финансово.

Споделя, че вечерта на 22.07.2026г. се е видяла с молителя Г.а, която е обяснила, че отново нейният съпруг е посетил дома на баща й, като е започнал да я обижда с димите – „курва“, „наркоманка“, както и е отправил заплахи за живота й. Сочи, че е запозната и с други случаи, в които ответникът е проявявал агресия и тормоз спрямо молителя.

Съдът констатира, че между показанията на двамата свидетели е налице противоречие по отношение на обстоятелството дали детето Г. в този момент е станало свидетел на възникналия между родителите му конфликт. Но съдът даде превес на показанията на свидетеля Г., в които споделя, че дъщеря му, заедно с неговия внук Г. са се преместили в неговата къща, а момчето след като се е събудило е възприело възникналия между родителите му конфликт.

Несигурността в показанията на свидетеля Г.а, съдът отдава на обстоятелството, че същата не възпроизвежда свои лични възприятия, а пресъздава споделеното й от молителя В..

3

Други относими и необходими доказателства не са събрани.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата за защита от домашно насилие е подадена в срока по чл.10 ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на ВРС, от процесуално легитимирана страна. Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Законът за защита срещу домашното насилие осъществява концепцията за бърза защита на пострадалите от домашно насилие, като се предвижда всяко лице, пострадало от такова, ако е навършило 14 години, или някое от изрично изброените в чл.8, т. 2-4 ЗЗДН лица, да може да се обърне към съда за защита.

На първо място следва да бъде посочено, че в настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителите насилствени действия са декларирани по реда на чл.9 ЗЗДН. Тази декларация има смесена същност – на процесуална предпоставка за допустимостта на производството и на доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното от ответника, като последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл.9, ал.3 ЗЗДН, а когато по делото са ангажирани и други доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено значение. В настоящия случай заявеното в декларацията немери подкрепа в останалия събран доказателствен материал.

Така бе установено, че 22.07.2026г., около 11:30ч., в *****, у******, ответникът М. И. М. е осъществил акт на психическо насилие спрямо И. Н. В. и детето Г. М. И., като М. М., в присъствието на детето, заплашил, че ще убие И. В., нарекъл я „курва“ и „наркоманка“, както и я заплашил, че ще публикува нейни интимни снимки. В тази връзка са събраните писмени доказателства, докладна записка, социален доклад, подкрепени и намиращи опора в показанията на свидетелите Г. и Г.а.

Следва да бъде посочено, че законът не поставя изискване за наличието на системност и трайност на актовете, които могат да бъдат определени като проява на домашно насилие, и то с цел същите да могат да бъдат възпрени още на един ранен етап. Макар и в закона да не е изведено изрично кои действия следва да бъдат приравнени на осъществен акт на психическо насилие, в практиката е утвърдено, че такова представлява всеки акт, с който се засяга психическата неприкосновеност, достойнство и душевност на едно лице. В конкретния случай използваните изразни средства са обективно достатъчни да наранят и смутят психическото състояния на молителите, още повече, че същите са изречени от техния съпруг, съответно баща. Още с по – голяма тежест следва да бъдат оценени категоричните заплахи отправени за живота и телесната неприкосновеност на молителя В., които са от естество да предизвикат усещане за витална застрашеност, тревожност, уплаха. Действия, които далеч надхвърлят възникнал семеен скандал.

4

Доколкото така настъпилите събития са се развили непосредствено пред детето Г., то същите се приравняват на пряко осъществено спрямо него психическо насилие, рефлектиращо непосредствено върху психиката и емоциите и на детето, независимо от липсата на установена към момента травма.