Решение № 348 от 22.10.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. гр. Лом, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20261620100175 по описа за 2026 година

Делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове за обявяване на недействителност на договор за потребителски кредит, съединен в условията на евентуалност с иск за прогласяване нищожност на договорни клаузи, като е депозирана искова молба от К. Е. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ********** и настоящ адрес: **********, срещу „**********“ AД с ЕИК ********** и с адрес на управление:

**********.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което съдът да прогласи за недействителен договор за потребителски кредит № ********** от 23.03.2023г., сключен между ищцата и ответника поради противоречие със закона (с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД) – правна квалификация по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност – прогласяване нищожност на отделни клаузи от същия договор – клаузата, регламентираща възнаградителна лихва поради накърняване на добрите нрави, клаузата, регламентираща заплащането на неустойка при непредоставяне на посочено от кредитора обезпечение поради противоречие със закона, както и тази за такса за експресно разглеждане поради противоречие със закона – правна квалификация по чл.

26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 21, ал.

1 ЗПК вр. чл.143 ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че на 23.03.2023г. между „**********“ ООД и К. Е. Б. е сключен договор за паричен заем №**********. По силата на същия ответникът е поел задължението да предостави на потребителя парична сума в размер на 2500 лв., а ищцата се е задължила да върне заемната сума по 1 договори при следните параметри: годишен лихвен процент – 40,32%, годишен процент на разходите – 49,36%, срок на заема – 36 седмици, такса за експресно разглеждане – 1227,60 лв., размер на погасителна вноска – 228,44 лв.

Сочи се, че съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит ищцата е следвало да предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция, по начина и реда и отговарящо на условията на кредитодателят. В случай, че такова не бъде предоставено, клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора предвижда, че кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 818,46 лв.

Според ищцата процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, в условията на евентуалност се твърди наличието на нищожни клаузи, а именно тези, уреждащи възнаградителната лихва, като се сочи, че същите накърняват добрите нрави, т.к. се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации - тези, уреждащи неустойката при непредставяне на посоченото от кредитора обезпечение и таксата за експресно разглеждане, като се сочи, че същите е следвало да са включени в ГПР, а самата неустойка дори излиза извън присъщите й функции. Твърди се, че са налице няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за паричен заем следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които кредитополучателят ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите, тъй като кредитополучателят е икономически слабата страна по процесния договор и следва да бъде запознат и максимално информиран за разходите, които следва да направи във връзка с кредита. В случая това изискване се твърди, че не е спазено - в договора не са взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в ГПР. Освен това в посочения ГПР не е включена като разход и дължимата се неустойка, начислена съобразно чл. 5, ал. 2 от процесния договор за кредит, както и таксата за разглеждане на кредита, което също представлява нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Доколкото дължимата неустойка, при все че е задължителен и сигурен разход по кредита, не е включена в размера на ГПР, то процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент на ГПР.

В исковата молба се твърди, че предвид обстоятелството, че ГПР не отговаря на действителния такъв (доколкото в него не са включени разходите за неустойка и таксата за разглеждане на кредита), то следва да приеме, че е налице недействителност на целия договор за кредит. Твърди се нарушение и на разпоредбата на чл. 11, т. 12 от ЗПК, съгласно която договорът следва да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за 2 извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

Релевира се, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен.

В полза на твърденията си ищецът се позовава на закови разпоредби.

Претендират се разноски и адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗА.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор от ответника е постъпил.

Твърди се, че исковата молба е нередовна и недопустима, поради изложените от него съображения.

По отношение на основателността на иска ответникът твърди, че процесното облигационно правоотношение е сключено по указания в Договора начин, при спазване на законовите изисквания за това. Сочи, че съдържа изчерпателно и в цялост всички законоустановени реквизити. Що се касае до ищцовата позиция, че процесният договор противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – ответникът счита, че тя е неприемлива, неоснователна и лишена от правна логика, доколкото няма нарушение и на императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК. След като ГПР се изчислява по законоустановена формула, сочи се в отговора на исковата молба, то не следва в съдържанието на самия договор за кредит да бъде включена „ясно разписана методика“ по формирането на ГПР. В чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено минимално задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, включително общия размер на кредита и условията за усвояването му, като в нито една от точките на разпоредбата не се съдържа изискване за включване на методиката за изчисляване на ГПР. Според ответника в случая става въпрос за законоустановена формула по определяне размера на ГПР, а не за посочена от заемодателя по негова преценка формула за изчисляване на ГПР.

Сочи се още, че неустойката за непредоставяне на обезпечение и таксата за експресно разглеждане на документи не следва да се включват при калкулацията на ГПР. Неустойката е поставена под условие, че ще бъде дължима единствено, ако в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора за кредит заемателят не представи предвидените обезпечения. След като неустойката не е дължима към момента на сключване на договора, а възникването й зависи от едно несигурно бъдещо събитие, то правилно според ответника същата не е включена в размера на ГПР. В чл. 19, ал. 3 ЗПК изрично е предвидено, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си 3 по договора за потребителски кредит. Неустойката се явява дължима едва при неизпълнение на задължение по договора. Твърди се, че ГПР включва всички общи разходи по кредита за потребителя, а неустойката е разход, който не е задължително да възникне и зависи от поведението на заемателя, предвид което няма как да бъде предвидено, че ще бъде дължима, за да се включи при изчисляване на ГПР към момента на сключване на договора. Що се касае до таксата за експресно разглеждане и видно от съдържанието на чл. 1, ал. 2 от Договора, и този вид услуга е допълнителна, която клиентът доброволно е избрал да ползва, като на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора, сочи ответникът. Твърди се, че експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита, а действие, което предхожда във времево отношение и усвояването, и управлението му. Експресното разглеждане на документи, сочи се в отговора на исковата молба, няма задължителен характер, с което обстоятелството ищцата е била запозната, като е избрала доброволно да ползва тази услуга срещу заплащане на такса в конкретно посочен размер. Релевира се, че таксата за експресно разглеждане е дължима за услуга, предхождаща възникването на заемното правоотношение, което въпреки посочената предоставена услуга, може да не възникне по решение на която и да е от страните - заемателя или заемодателя, поради което, посочената такса не може да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита. Тази такса покрива предоставянето на административни услуги като мониторинг на кредита /регистрация в определени бази данни и регистри/, изпълнение на определени операции от страна на кредитора за целите на оползотворяването или възстановяването на заема, предоставен на потребителя. Представлява цената на предоставяната от кредитора услуга - а именно по експресно разглеждане на документите - и поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер, по аргумент на чл. 9 от ЗЗД. Цената на услугата е за насрещна престация на ответника, която създава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на допълнителни ресурси, поради което според ответника клаузата не е уговорена в противоречие с добрите нрави. Услугата се сочи, че има доброволен характер, а не е едностранно наложена от ответното дружество, без ищцата да има възможност да избегне ползването на услугата, съответно - начисляването на таксата за нея. Предоставянето на финансови услуги от ответното дружество не е обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази услуга е предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите.

Обстоятелството, че тази такса не е включена в уговорения ГПР само по себе си не обуславя нищожност на целия договор според ответника.

Относно възнаградителната лихва – ответникът сочи, че същата представлява цената на предоставяната от кредитора услуга - ползването на парични средства - и поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер. Размерът на лихвата е договорен в съответствие с принципа на свобода на договарянето, предвиден в чл. 9 от ЗЗД. Сочи се, че ЗПК не въвежда лимит на възнаградителната лихва по договорите за потребителски 4 кредит, а единственото ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК и е във връзка с това, че ГПР следва да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва, като ответното дружество е спазило това ограничение.

Релевира се, че законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. Сочи се, че ГПР в конкретния случай не надвишава 50%, т. е. е в рамките на допустимата в закона граница. Освен това следва да се има предвид и факта, че договорите за кредит са възмездни - срещу задължението на кредитора /в случая небанкова институция/ да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата сума, съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената лихва по кредита. С оглед свободата на договаряне страните са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва, сочи се от ответника. Твърди се, че актуалната и трайна практика на ВКС е, че клаузите за възнаградителна лихва не са неравноправни и противоречащи на добрите нрави, когато размерът на тези лихви не води до превишаване на максимално допустимия размер на ГПР.