Определение № 953 от 12.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 953 гр. Пловдив, 12.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500698 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. З. Ц., САК, против Разпореждане от 16.02.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1177/ 24 г. по описа на ПРС-ХІV гр.с., в частта с която се отхвърля Заявлението за издаване на заповед за изпълнението по чл. 410 от ГПК против Е. С. Й., ЕГН ********** за присъждане на сумите от 67.47 лв и 77.46 лв, представляващи неустойки за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на мобилни услуги. В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната му част, като се иска отмяна в тази част и уважаване претенцията на „Йеттел България“ ЕАД.

Изразява се несъгласие с мотивите на заповедния съд относно неустоечната клауза като такава с неравноправен характер по чл.143, т.5 ЗЗП, както и с извода на съда, че неустойката е равна на цената на самата услуга за оставащия период от договора, което съдът е намерил за противно на добрите нрави, тъй като по този начин позволява на доставчика да получи цената, независимо от това, че не предоставя услугата. В тази насока се поддържа 1 доводът, че неустойката представлява стойността не на всички месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на договора, а стойността само на три стандартни месечни такси, поради което това не води до неравностойност на насрещните задължения по договора. Счита се, че е налице индивидуално договорена клауза, която отговаря на изискванията за добросъвестност и не е в ущърб на потребителя. Излагат се аргументи относно характера на неустойката по смисъла на чл.92 ал.1 ЗЗД ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид представените доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК,срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление депозирано от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер на 362,79 лева, включващ вземания по посочени два броя договори за мобилни услуги, сред претендираните от които са сумите от 67.47 лв и 77.46 лв – неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, които са предмет на спора пред въззивния съд, посочени в обстоятелствената част в т.12 от заявлението.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението по отношение на претендираната неустойка за предсрочното прекратяване на договори от заявителя, тъй като е приел, че е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП. Приел е, че неустойката всъщност е равна на цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин позволява на доставчика да получи цената на услугата, независимо от това, че след прекратяването не предоставя такава.

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и 2 добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедният съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Настоящият съдебен състав намира, че процесната клауза за определяне размера на договорната неустойка между страните би могла да бъде квалифицирана евентуално като неравноправна по смисъла на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП. Целта на договорната неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В процесният договор е предвидена неустойка при прекратяването му в размер на оставащите до края на действието на договора стандартни месечни абонамента, но не повече от три. Същевременно следва да бъде отбелязано, че заплащането на месечните абонаменти за срока на договора е обвързано с предоставяне на услуга, която с оглед прекратяване на договора вече не се предоставя. В настоящото производство обаче, не би могло да се извърши проверка дали договорената неустойка се явява необосновано висока, тази проверка би могла да се извърши в един състезателен процес.

На следващо място,съдът намира, че искането на заявителя е в противоречие с добрите нрави. В случая по отношение на оператора претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива услуги. И след като при действащ договор заплащането на месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване, би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора. Безспорно при преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, следва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства за конкретния случай, но същите следва да са относими към момента на сключване на договора, а не към последващ момент.

3

Ето защо процесната клауза се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто смисъл са разясненията в т.

4 от ТР № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

По така изложените съображения обжалваното разпореждане в обжалваната му част следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора разноски в настоящото производство не се дължат на жалбоподателя.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в Заповед № 1480 от 16.02.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1177/24 г. по описа на Пловдивски районен съд - ХІV гр.с. , в частта с която се отхвърля заявлението на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК против Е. С. Й., ЕГН: ********** за сумите от 67.47 лв и 77.46 лв, представляващи претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4