Определение № 2329 от 16.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2329 гр. София, 16.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Кавракова Аршева

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно частно наказателно дело № 20251100604542 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Образувано е по частна жалба на подсъдимия Д. А. С., подадена чрез защитника му адв. С.Л., срещу протоколно определение от 02.07.2025 г. по НОХД № 8653/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 13-и състав, с което е потвърдена мярка за неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо подсъдимия Д. С..

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. На първо място се навеждат доводи, че е нарушена разпоредбата на чл. 56, ал. 1 НПК, тъй като според подсъдимия не е налице обосновано предположение, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен, тъй като мотористът, извършил нарушението, е бил с каска и маска под нея и двамата полицаи не е имало как да видят лицето и да разпознаят водача на мотора. Намира още, че доколкото патрулните полицаи, извършили задържането му в магазин в базар в квартал „Надежда“ не са присъствали на местопрестъплението и не са могли да установят извършителя, като при осъществяване на задържането са изпуснали водача на мотора и са задържали подсъдимия, който още в този момент е заявил, че не е управлявал мотора и затова е отказал тест за алкохол и наркотици.

С жалбата се навеждат и доводи за нарушение на чл. 56, ал. 3, предл. 1, 2 и 3 НПК, тъй като не са обсъдени степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу подсъдимия, както и здравословното му състояние – получена бъбречна криза и превеждането му по спешност в окръжна болница „Св. Ана“. Подсъдимият намира, че районният съд не е отчел, че няма опасност да се укрие или да извърши престъпление и, че са 1 налице предпоставките по чл. 63, ал. 3 НПК.

Ето защо е отправена молба атакуваният съдебен акт да бъде отменен и на подсъдимия да бъде наложена по-лека мярка за неотклонение.

Прокуратурата не е взела становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Подсъдимият С. е предаден на съд с обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 11.06.2025 г., с повдигнато обвинение за извършени престъпления с правни квалификации, както следва: престъпление по чл. 270, ал. 1, пр. 1 НК и престъпление по чл. 343б, ал. 6 НК.

Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 8563/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 13-и състав.

С протоколно определение от 19.04.2025 г., постановено по НЧД № 5828/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 9-и състав, постановено в производство по чл. 64 НПК, спрямо тогава обвиняемия С. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която мярка е била ревизирана в производство по реда на чл. 65 НПК с протоколно определение от 20.05.2025 г. по НЧД № 7273/2025 г. по описа на СРС, 17-и състав, с което е оставена без уважение молбата на подсъдимия за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.

В разпоредително заседание, проведено на 02.07.2025 г., първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за взетите мерки за процесуална принуда по реда на чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК, като е приел, че към момента липсват основания за изменение на мярката за неотклонение в полека такава. Видно от мотивната част на обжалвания съдебен акт, районният съд е счел, че не се констатира промяна на обстоятелствата, която да обосновава извод за разколебаване на интензитета на опасността от извършване на престъпление от страна на подсъдимото лице.

При горните съображения първоинстанционният съдебен състав е заключил, че към настоящия момент мярка за неотклонение „задържане под стража“ е единствената, която би могла да обезпечи нуждите на производството и не са налице основания за изменението й в по-лекaта такава.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма и в законоустановения срок, поради което е допустимо. Същото обаче е неоснователно поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НПК в настоящото производство съдът следва да установи дали са налице новонастъпили обстоятелства, които водят до отпадане на опасностите от укриване или извършване на престъпление, обусловили вземане на най-тежката мярка за неотклонение, или други нови обстоятелства, налагащи нейното изменение.

В рамките на извършената въззивна проверка настоящият състав също 2 достигна до изводите на районния съд, че към момента не се констатират обстоятелства обуславящи промяна в интензитета на опасността на подсъдимия да извърши престъпление. Свидетелство за гореизложеното се явява фактът, че същият е многократно осъждан, като последният влязъл в сила съдебен акт е през 2023 г. Подсъдимият е осъждан за престъпления от различен характер, включително за такива по чл. 270, ал. 1 НК, като на последния са налагани ефективни наказания „лишаване от свобода“. Следва да се отбележи още, че инкриминираната с обвинителния акт престъпна деятелност е обективирана в сравнително кратък срок след предходните осъждания, което е индиция, че опасността от извършване на престъпление остава реална и висока.

Опасността от извършване на престъпление настоящият състав извежда още и от обстоятелството, че лицето е предадено на съд, за предполагаемата му съпричастност към извършването на две деяния, в условията на реална съвкупност, които престъпления засягат различни кръгове обществени отношения. Характерът на престъпленията, за чието извършване подсъдимият е предаден на съд, ценено съвкупно с данните за миналата му съдимост сочат, че същите не са инцидентни прояви в живота на подсъдимия, а са израз на трайни навици, което налага извод за завишена степен на лична обществена опасност на подсъдимото лице, което на собствено основание и с оглед разпоредбата на чл. 56, ал. 3 предл. 3 НПК, също следва да бъде взето под внимание при преценката за най-адекватната мярка за неотклонение.

За разлика от първоинстанционния съд настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице и другата, алтернативно предвидена предпоставка, обуславяща необходимост от приложението на най-тежката мярка за неотклонение, а именно наличието на реална опасност лицето да се укрие. Това е така, тъй като макар подсъдимият да е посочил конкретен постоянен и настоящ адрес, опасността същият да се укрие според настоящия съдебен състав е изводим от характеристиките на инкриминираната престъпна деятелност и по-конкретно от обстоятелството, че подсъдимият е положил усилия да не бъде задържан от органите на реда, изразяващи се в това, че същият е направил опит да избяга както от полицейските служители, които са се опитали да го спрат за проверка, докато е управлявал мотора, така и от тези, разпоредили му да спре да бяга.

На следващо място, в настоящото производство освен проверка за наличието на новонастъпили обстоятелства, които да водят до отпадане на опасностите от укриване или извършване на престъпление, обусловили вземане на най-тежката мярка за неотклонение, съдът следва да установи дали са налице други нови обстоятелства, налагащи нейното изменение.

В горния смисъл, времето, през което подсъдимият вече е бил задържан, подлежи на съобразяване: осъществяването на държавна принуда, откъсването от условията и средата, допринесли за извършване на едно престъпление и доколко последните са от същество да минимизират риска от извършване на ново такова или от укриване. Според настоящия съдебен състав от момента на вземане на мярка за неотклонение на подсъдимия С. – 19.04.2025 г. до датата на постановяване на обжалваното определение – 02.07.2025 г., както и отнесено към датата, за която е насрочено следващото заседание по делото – 3

18.08.2025 г., не изтекъл срок, който се явява неразумен.

По отношение на оплакването, обективирано в частната жалба, че районният съд не е обсъдил здравословното състояние на подсъдимия следва да се посочи, че към момента няма данни за промяна в здравословното състояние на подсъдимото лице, което да представлява промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 270, ал. 1 НПК. Бъбречната криза, за която жалбоподателят говори е от 05.05.2025 г., като в медицинската справка е посочено, че след връщането му в ареста подсъдимият вече не е имал оплаквания от този характер.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира подадената частна жалба за неоснователна, а определението на районния съд, с което направеното от подсъдимия искане за изменение на мярката за неотклонение е оставено без уважение – за правилно и законосъобразно. Ето защо обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от

02.07.2025 г., постановено по НОХД № 8653/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 13и състав, с което е потвърдена мярка за неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо подсъдимия Д. А. С..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4