Определение № 3117 от 07.09.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3117 гр. Варна , 07.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100100753 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:

Производството по делото е по иск на М. АТ. Ч., ЕГН ********** , с посочен адрес по делото гр. **********, с правно основание чл.45 и чл.86 ЗЗД, срещу Т. СТ. В., ЕГН**********, с адрес по делото гр. **********, за осъждане на ответника за сумата 30 000лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изрязяващи се в претърпени силни болки, страдания, стрес, тревожност, страх от придвижване по улиците и затруднено обслужване – всички свързани с получените: счупване на лъчевата кост на дясната ръка, счупване на тибиално плато на дясното коляно, счупване на външен латерален малеопус на левия глезен,наложили намеси с поставяне на гипсови и пластмасови шини и болничен престой, всички от които вреди твърдяни да са последица от настъпило ПТП на 06.11.2020г., около 12.45часа, в кк „Св. Св. Константин и Елена“, общ. Варна, на кръстовище на пътното платно, ситуирано между супермаркет „Алдо“ и магазин „Черноморец“, до ограден неохраняем паркинг към хотел „Астор гардън“, близо до знак „Б1-стоп“, което ПТП било причинено от отв. Т. СТ. В., като водач на л.а. „Дайхатцу“, ДК №**********, нарушил правилата за движение при маневра на заден ход с автомобила, - ведно със законната лихва върху сумата от деликта – 06.11.2020г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.219, ал.3 ГПК е предявен и е приет за общо разглеждане и обратен иск с правно основание чл.435 от КЗ, предявен от Т. СТ. В., ЕГН********** , срещу вече конституираното трето лице - помагач на страната на ответника, а именно „ Далл Богг живот и здраве“ АД, ЕИК200299615, със седалище гр.София, р-н Изгрев, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ №1, за осъждане на ответника по обратния иск за сумата от 5 000лв., като частичен иск от 30 000лв., като регресно вземане на деликвента срещу застраховятеля му по „Гражданска отговорност на автомобилистите за л.а. „Дайхатцу“, ДК №**********, по застрахователната полица с №БГ/30/120002449755, действаща към деня на произшествието 06.11.2020г.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищцата твърди, че на дата 06.11.2020г., около 12.45часа, в кк „Св. Св. Константин и Елена“, общ. Варна, на кръстовище на пътното платно, ситуирано между супермаркет „Алдо“ и магазин „Черноморец“, до ограден неохраняем паркинг към хотел „Астор гардън“, 1 близо до знак „Б1-стоп“, е настъпило ПТП по вина на Т. СТ. В., като водач на л.а.

„Дайхатцу“, ДК №**********, нарушил правилата за движение при маневра на заден ход.

Общият механизъм на инцидента се твърди да е следният: Ищцата пресичала кръстовището, като вървяла от супермаркет „Алдо“ към хотел „Астор гардън“, като дъщеря й била около метър пред нея и също пресичала. Наблизо се намирал и неохраняем паркинг до хотел „Астор гардън“, до който (извън оградата) бил поставен знак „Б1-стоп“ за автомобилите, идващи от алеята от юг на север. Автомобилът на ответника бил спрял непосредствено до оградана на паркинга.Точно в момента, когато ищцата стигнала до последното червено колче на ъгъла на паркинга, до знака „Б1-стоп“, тя била блъсната в гръб от задната част на автомобила, който се маневрирал на заден ход, а именно „Дайхатцу“, ДК №**********.

След удара тя се озовала под автомобила, като едно от колелата му било до главата й.

Ищцата твърди още, че след удара загубила за момент ориентация, след което била извадена изпод спрелия автомобл от дъщеря й и била незабавно откарана в спешното отделение на МБАЛ „Света Анна“ Варна, като чувствала и много силни болки. В болницата била прегледана и били установени счупване на лъчевата кост на дясната ръка, счупване на тибиално плато на дясното коляно, счупване на външен латерален малеопус на левия глезен.

Те наложили намеси с поставяне на гипсови шини (на дясна ръка и ляв крак) и пластмасова протеза (на дясно коляно) и болничен престой, а също дълго възстановяване.

Ищцата твърди също, че освен силните болки и страдания, претърпяла и свързани с тях лични, социални и битови неудобства, сред които тревожност, страх от придвижване по улиците, затруднено обслужване, притеснение дали ще се възстанови изобщо, чувство за вина пред близките, и други, във времето след произшествието.

По тези причини претендира обезщетение от причинителя на ПТП, като изрично сочи, че не е предявявала претенции към застрахователя му по ГО и не е конституирана във висящото ДП за произшествието. Претендира също да получи и законна лихва от деня на деликта, както и съдебни разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 ГПК ответникът по главния иск Т. СТ. В. представя писмен отговор. В него той не оспорва факта на соченото от ищцата ПТП, приблизителните място и време на същото и участниците в него. Оспорва обаче предявения иск по допустимост.

Оспорва иска и по основателност, като в тази връзка оспорва както сочените по вид и характер вреди, така и причинната връзка между тях и инцидента. Прави възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за пълно, евентуално частично съпричиняване от ищцата, като твърди, че пешеходката се била блъснала в колата му, а колата била спряна в момента на удара. Моли да освобождаване от отговорност (поради невиновност) или за намаляване на размера на обезщетението, с оглед на съпричиняването. Евентуално оспорва предявения по делото размер на обезщетението за неимуществени вреди, като прекомерен и противоречащ на реалните вреди и на справедливостта.

Обратния си иск обосновава със сключената и действатаща към деня на исковото произшествие полица „Гражданска отговорност на автомобилистите за собствения му л.а.

„Дайхатцу“, ДК №**********, сключена със застрахователя „Далл Богг живот и здраве“ АД, който застраховател счита следва да понесе и пълната отговорност при евентуално присъждане на вреди на ищцата.

По същество моли за отхвърляне на главния иск, евентуално за силното му намаляване по размер и в последния случай за уважаване на обратния му иск срещу третото лице. Моли също за съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по обратния иск „Далл Богг живот и здраве“ АД представя писмен отговор. В него той не оспорва факта на соченото от ищцата ПТП, 2 приблизителните място и време на същото и участниците в него, както и действащото застрахователно правоотношение между себе си и Т.В. по полица №БГ/30/120002449755 за „Гражданска отговорност на автомобилистите за собствения му л.а. „Дайхатцу“, ДК №**********. Оспорва обаче изцяло предпоставките на предявения главен и съответно обратен иск, в това число изрично оспорва: сочения от ищцата механизъм на ПТП; вината на Т.В. за ПТП; причинната връзка между инцидента и вредита; факта и характера на твърдяните вреди; размера на търсеното обезщетение за тях при спазване на критерия на закона за „справедливост“. Прави още възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване от ищцата, като твърди, че пешеходката не е пресичала на разрешено място (пешеходна пътека) и не се е съобразила при пресичането с приближаващото към нея МПС на Т.В..

Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже:

Реализирането на спорното ПТП при твърдяния механизъм; вината на водача на автомобила – причинител на произшествието; причинната връзка между действията на деликвента и реално претърпяните по вид и характер вреди; претърпяните по вид, характер и продължителност вреди (физически и емоционални увреждания, болки, страдания и негативни преживявания); както и размера на претендираното обезщетение за тях, с оглед законовия критерий за справедливост, с оглед конкретно доказаните обстоятелства в случая.

Следва да докаже също вземането си за законна лихва върху обезщетението, считано от предявената дата.

Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже:

Всеки от двамата ответници следва да докаже положителните факти, на които основава възражението си за съпричиняване – че ищцата се блъснала в колата на отв. В., която била спряна в момента на удара (отв. В.), респективно че ищцата е пресичала на забранено място от пътното платно и че не се е съобразила (и е била длъжна да се съобрази) при пресичането си с приближаващото към нея МПС на Т.В.. Всеки от ответниците следва да докаже също и възраженето си за прекомерност на търсеното обезщетение.

Конкретно Т. СТ. В. следва да докаже още (по обратния си иск) действатаща към деня на произшествието полица „Гражданска отговорност на автомобилистите за собствения му л.а. „Дайхатцу“, ДК №**********, сключена със застрахователя „Далл Богг живот и здраве“ АД, с оглед на която и пълната отговорност за евентуално присъдените на ищцата по делото вреди следва да се понесе от застрахователя, при наличие на предпоставките по чл.435 КЗ, при предявения размер на обратния иск.

Евентуално всеки ответник следва да докаже, че е платил на ищцата по делото обезщетение в дължимия за случая размер.

Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото: че на 06.11.2020г., около 12.45часа, в кк „Св. Св. Константин и Елена“, общ. Варна, на кръстовище на пътното платно, ситуирано между супермаркет „Алдо“ и магазин „Черноморец“, до ограден неохраняем паркинг, е настъпило ПТП, при участници М. АТ. Ч.

(пешеходец) и Т. СТ. В. (водач на л.а. „Дайхатцу“, ДК №**********); че за л.а. „Дайхатцу“, ДК №**********, е била действаща към този момент застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, по полица с №БГ/30/120002449755, сключена между Т.В. и „Далл Богг живот и здраве“ АД.

Спори се по всички други предпоставки на исковете, както и по доводите за съпричиняване от ищцата.

По предварителните въпроси:

Възраженията за недопустимост на делото са неоснователни, тъй като не съществува законова забрана за водене на пряк деликтен иск по чл.45 ЗЗД от пострадал срещу деликвент, освен изключенията – СПН или вече получено от застрахователя на деликвента 3 обезщетение. Обстоятелството, че ответникът и деликвент има сключена ГО на автомобилистите означава само, че при уважен срещу него иск от пострадалия, деликвентът би могъл да има регресно вземане за сумата от своя застраховател по ГО (чл.435 КЗ вр. чл.378, ал.5 КЗ).

Съобразно чл.220 и сл. ГПК правен интерес от участието на трето лице – помагач в процеса е налице, когато при неблагоприятно за някоя от страните решение, последната е възможно да разполага с регресно притезание към това трето лице (чл.219, ал.3 от ГПК), като подпомаган и подпомагащ ще бъдат обвързани от мотивите на крайния съдебен акт по спора.

В настоящия случай горните изисквания са налице, доколкото искът по чл.45 ЗЗД е насочен срещу прекия деликвент, а той има данни да е застрахован по Гражданска отговорност на автомобилистите в третото лице.

Обратният иск е предявен в срока по чл.219, ал.3 вр. ал.1 ГПК и е пряко свързан с мотивирания интерес от участието на третото лице, поради което той следва да бъде приет за съвместно разглеждане от съда, съобразно и горните съображения за участието на третото лице. Искът е в предявения си размер, с оглед подадените по указанията на съда две уточняващи молби.

Исканията по чл.229, ал.1, т.5 ГПК в момента не могат да се уважат, тъй като по делото няма никакви доказателства соченото ДП №414/2020г. на 5-то РУП при ОД на МВР да се води срещу отв.Т.В., като обвиняем. За да се приложи основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.5 ГПК е нужно страна по настоящото дело да е и страна по ДП (ответникът да е привлечен за обвиняем) и гражданският съд да не може да изясни случая със способите по ГПК. А ако ДП премине в съдебна фаза срещу ответника, като подсъдим, мислимо би било евентуално приложение на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Към момента няма основания за спиране на настоящото дело, с оглед обсъдените предпоставки.

При произнасяне по доказателствата съдът ще уважи искането да бъдат изискани на материалите по ДП и според данните от тях е възможно въпросът да бъде разгледан отново в последващ момент.