Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 402 от 17.11.2026, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
409/2026
Подписан
17.11.2026

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. гр.Велинград, 17.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20265210100409 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Гаранционен фонд ЕИК *********, гр. София, ***, ет. 4 против К. С. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, *** с искане, съдът да признае за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на Гаранционен фонд сумата в размер на 12782,30 евро, представляващо изплатено от Гаранционен фонд по щета № 23210047/21.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 764/20126 г. по описа на РС Карлово.

Ищецът твърди, че на 08.02.2023 г. около 08,30 ч. в гр. Велинград на кръстовището между ул. Д. Б и ул. Д-р Дошкинов е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Пежо“,модел „307“, с рег. № СВ **** МС, управляван от К. С. В., при извършване на маневра „десен завой“, не пропуска пресичащата пешеходка М. Д. Ц. При ПТП били нанесени травматични увреждания на Ц. – счупване на тазобедрена става вляво. Вина за настъпилото ПТП имал именно К. В., който бил признат за виновен за извършено престъпление, съгласно Протокол № 35/19.06.2024 г., в който било отразено споразумение за прекратяване на наказателно производство, по НОХД № 186/2024 г. по описа на РС Велинград. Към датата на инцидента се твърди, че отговорността на водача на лекия автомобил не била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

1

Твърди, че пред ГФ била предявена претенция № 23210047/2023 г. от пострадалата, за изплащане на обезщетение на причинени й неимуществени вреди. След развили се съдебни производства ищецът бил осъден да плати на пострадалото лице сумата от 40 000 лв. главница за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.06.2023 г., 2851,48 лв. главница за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2024г., сумата от 3850 лв. адвокатско възнаграждение, сумата от 1600 лв. държавни такси и 551,56 лв. възнаграждение за вещо лице. Твърди се ,ч сумата от 40 000 лв. е била платена на 28.04.2025 г. по сметка на ЧСИ М.Б. Уточнява, че размер на претенцията е единствено сумата от 12782,30 евро, равностойността на 25 000 лв. /макар и грешно посочени в исковата молба 25 000 евро/.

Твърди, че в развилите се производства пред съда, К. В. бил участвал като трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд. Счита, че ищецът има право да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение, лихвите и разходите за определяне и изплащане на обезщетението. Претендира разноски.

Ответникът не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, След анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Със споразумение от 19.06.2024 г., одобрено по НОХД № 186/2024 г. по описа на РС Велинград, К. В. се е признал за виновен в това, че на 08.02.2023 г. в гр. Велинград, на ул. „Доктор Дошкинов“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо 307“, с регистрационен номер № СВ****МС, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП , да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, като намали скоростта или спре, което не е сторил и е блъснал М. Д. Ц. от гр. Велинград, която е пресичала улицата, като по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупването на лявото бедро, довело до трайно затруднение на движението на долен ляв крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК, във връзка с чл. 342, ал. 1, от НК, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК във връзка с чл 375а, ал. 1 и ал. 2 от НПК му е наложено административно наказание. Споразумението е влязло в сила в деня на одобряването му като необжалваемо.

Пред ОС Пазарджик е било образувано гр. д. № 9/2024 г. по описа на ПОС от ищцата М. Д. Ц. срещу „Гаранционен фонд“

София, с основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД и цена на исковете 60 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2927,08 лв. обезщетение 2 за имуществени вреди, ведно със законните лихви, и двете във връзка с посочения по-горе пътен инцидент, за който ответникът по настоящото дело се е признал за виновен. С Решение № 16/10.03.2025 г., постановено по гр. д.

№ 9/2024 г. по описа на ПОС, съдът е осъдил „Гаранционен фонд“ да плати на М. Ц. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лв., представляващи претърпени от ищцата болки и страдания във връзка с ПТП, станало на 08.02.2023 г, като е отхвърлен иска за горницата над 40000 лв. до 60000 лв. Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника по делото – К. С. В.. Решението е влязло в сила на 10.04.2025 г.

Видно от представената по делото справка от базата данни на Информационен център към ГФ, че за МПС с рег. № СВ****МС е сключена застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите на 08.02.2023 г. в 17:30 ч., а самият инцидент е станал на същия ден, но сутринта в 08:30 ч.

За събиране на съдебно установените вземания на пострадалата срещу „Гаранционен фонд“ е било образувано изпълнително дело № 3006/2025 г. по описа на ЧСИ М.Б, с рег. № 838 при КЧСИ. На 25.04.2025 г. на длъжника и ищец по настоящото дело е изпратена покана за доброволно изпълнение за плащане на общата сума от 61139,69 лв., включваща и главница за неимуществени вреди в размер на 40000 лв., въз основа на ИЛ, издаден по гр. д. № 9/2024 г. по описа на ПОС.

От приетото като писмено доказателство авизо от 28.04.2025 г. е видно, че на посочената дата ищецът е платил по сметка на ЧСИ Бъзински цялата посочена в поканата сума, както и допълнително начислена законна лихва, а основание за плащането е задължение по ИД 3006/2025 г. по описа на ЧСИ Бъзински.

По делото е прието без възражения заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установява, че с платежно нареждане от 28.04.2025 г. от банковата сметка на Гаранционен фонд е преведена сумата от 61179,82 лв., дължима по изпратена ПДИ от ЧСИ Бъзински. Преведената сума за обезщетение в размер на 40000 лв. включва исковата претенция в размер на 12782,30 евро, представляващи равностойността на 25000 лв.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Гаранционен фонд“ е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 476/22.04.2026 г., по ЧГД № 764/2026 г. по описа на РС Карлово, с която К. В. е осъден да заплати на „Гаранционен фонд“ сумата от 12782,30 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 15.04.2026 г. /подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 217,30 евро и 62 евро юрк. възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 28.04.2026 г. с отбелязване „лично“. На 30.04.2026 г. е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, т. е. в срок. РС Карлово е указал на заявителя, че може да предяви иск за 3 установяване на оспореното от длъжника вземане, като съобщението за това е връчено на 19.05.2026 г., а настоящият иск е подаден на 26.05.2026 г.

От правна страна съдът намира следното:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 558, ал. 7 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ предявен от „Гаранционен фонд“ против К. С. В. за признаване за установено съществуването на парично вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 476/22.04.2026 г. по ч.гр.д. № 764/2026 г. по описа на Районен съд – Карлово.

В настоящия случай се претендира суброгационното право на Гаранционния фонд, произтичащо от заплатено обезщетение за вреди, причинени от незастраховано моторно превозно средство.

Фактическият състав, обуславящ основателността на иска по чл. 558, ал.

7 от КЗ, включва следните кумулативни материалноправни предпоставки: 1. настъпване на пътнотранспортно произшествие; 2. управление на моторното превозно средство от ответника; 3. виновно и противоправно поведение на водача, изразяващо се в нарушение на правила за движение по пътищата; 4. претърпени вреди от трето увредено лице; 5. пряка причинно-следствена връзка между поведението на деликвента и настъпилите вреди; 6. липса на сключена и действаща към момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за съответното МПС; 7. ангажиране на отговорността на Гаранционния фонд по реда на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ и реално изплащане от фонда на застрахователно обезщетение на пострадалото лице, с което фондът по силата на закона встъпва в правата на увредения до размера на платеното.

В случая със споразумение от 19.06.2024 г., одобрено с Протокол № 35/19.06.2024 г. по НОХД № 186/2024 г. по описа на РС Велинград, ответникът К. В. се е признал за виновен в това, че на 08.02.2023 г. в гр. Велинград при управление на лек автомобил марка „Пежо 307“ е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на пешеходката М. Д. Ц. средна телесна повреда -престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство има последиците на влязла в сила присъда. По силата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда /споразумение/ е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно въпросите: извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно тези елементи от фактическия състав са установени със задължителна сила и не подлежат на пререшаване в настоящия исков процес.

Следва да се отбележи, че с влязло в сила на 10.04.2025 г. Решение № 16/10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 9/2024 г. по описа на Окръжен съд 4

Пазарджик, „Гаранционен фонд“ е осъден да заплати на пострадалата М. Ц. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40000 лв., ведно със законната лихва и съдебни разноски. В посоченото производство ответникът К. В. е бил надлежно конституиран и е участвал в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „Гаранционен фонд“. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ГПК постановеното съдебно решение има задължителна сила на мотивите във вътрешните отношения между подпомаганата страна и третото лице помагач.

По силата на тази разпоредба третото лице не може да оспорва в последващия процес фактическите констатации и правните изводи на съда по първото дело.

От приложената по делото официална справка от информационната система на Информационния център към ГФ се установява по категоричен начин, че за управлявания от ответника автомобил е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на 08.02.2023 г. с начален час на покритието 17:30 ч., докато процесното ПТП е настъпило в 08:30 ч. на същата дата. Следователно към точния час на настъпване на произшествието превозното средство не е имало действащо застрахователно покритие, поради което правилно е ангажирана гаранционната отговорност на фонда по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.

От представените по делото писмени доказателства банково авизо от 28.04.2025 г. и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 28.04.2025 г. „Гаранционен фонд“ е изплатил изцяло дължимите по изпълнителен лист суми по сметка на ЧСИ М.Б по изпълнително дело № 3006/2025 г., като платената сума за главница възлиза на 40000 лв. С факта на извършеното плащане по силата на законовата суброгация по чл. 558, ал. 7 от КЗ ищецът е встъпил в правата на удовлетворения кредитор М. Ц. срещу прекия причинител на вредата до размера на платеното обезщетение. Претендираната с исковата молба сума в размер на 12782,30 евро представлява точната равностойност на 25 000 лв., която сума е изцяло включена в реално платените от фонда 40 000 лв.