Решение № 112 от 22.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20258002901592 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Ш. Х., М. Д. М., осъществяваща процесуални действия по делото чрез нейната майка и законен представител С. Н. Е., и С. Н. Е., чрез пълномощниците им адв. Н. Д. от ШАК и адв. Г. Р. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 569/02.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2106/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 с-в, в частта, в която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 92/22.03.2024 г., постановено по гр. д.

№ 567/2023 г. по описа на Окръжен съд-Перник, са отхвърлени предявените от ищците срещу ЗД „Бул Инс” АД активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния близък – Д. М. Д., починал вследствие на настъпил на 20.12.2022 г. инцидент с 1 л. а. „Сузуки Витара”, с рег. № К 6334 ВК, както следва по ищци: 1) за М. Ш.

Х. (майка на починалия) – в размер на сумата от 180000 лв.; 2) за М. Д. М.

(дъщеря на починалия), осъществяваща процесуални действия по делото чрез нейната майка и законен представител С. Н. Е. – в пълния му предявен размер от 200000 лв. и 3) С. Н. Е. (лице, намиращо се във фактическо съжителство с починалия) – в пълния му предявен размер от 200000 лв., ведно със законната лихва върху всяко едно главно парично притезание от 14.06.2023 г. до окончателното им заплащане. Като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. Ш. Х.

(майка на починалия) осъдителен иск над сумата от 180000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане в съвкупност на събраните по делото доказателства, апелативният съд е достигнал до необоснования фактически извод, че близкият на ищците, който е загинал вследствие на възникнал пожар в оставения за пренощуване автомобила, се е самоувредил поради допусната непредпазливост – запалване на автомобила в причинна връзка с напълно несвойствената и неправилна употреба на газовата уредба с втечнен газ (след нейния неправилен монтаж и закрепване на газовата бутилка). В този смисъл, считат за незаконосъобразни правните изводи на въззивния съд, че фаталното събитие е причинено не от виновно противоправно поведение на собственика и водача на процесното МПС, респ. от естествените свойства на вещта, а от външни фактори, вкл. и от неправилния монтаж и закрепване на газовата бутилка. Поддържат, че именно чрез своето виновно противоправно поведение собственикът на лекия автомобил, чиято деликтна отговорност е била обезпечена от ответното застрахователно дружество през релевантния период, е допуснал промяна в конструкцията на МПС - демонтирането на бензинов резервоар и монтирането на газова уредба, без да са изпълнени нормативните изисквания. Касаторите твърдят, че необосновано апелативният съд е достигнал до извода, че процесният инцидент не представлява покрито застрахователно събитие по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, тъй като автомобилът не е бил използван по предназначение – бил е в състояние на покой, с работещ двигател с цел поддържане на парната инсталация. Считат, че това правно 2 съждение е в противоречие със съюзното право (определителната правна норма на чл. 1, § 1а от Директива 2009/103/ЕО от 16.09.2009 г., съгласно която „използване на превозно средство” означава всяко използване на превозно средство, което към момента на произшествието съответства на функцията на това превозно средство като средство за транспорт, независимо от неговите характеристики и независимо от терена, на който се използва МПС, както и от това дали то е неподвижно или в движение”), чийто действителен нормативен смисъл е изяснен със задължителните за националните юрисдикции указания по точното тълкуване и прилагане на чл. 1, § 1а от Директива 2009/103/ЕО, дадени от СЕС (решение по дело С-100/2018, решение по дело С-648/2017 и решение по дело С-162/13).

В подадения от ответника по касационната жалба писмен отговор ЗД „Бул Инс” АД оспорва нейната основателност, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи, вследствие на което законосъобразно е приложил материалния закон – чл. 50 ЗЗД, във вр. с чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 493, ал. 1 КЗ. Счита, че въззивното решение не е постановено в противоречие със съюзното право – чл. 1, § 1а от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г., и формираната по нея практика на СЕС, тъй като съгласно правната норма, уредена в чл. 477, ал. 1 КЗ, използването на МПС следва да е за транспортни нужди, а не като средство за нощуване, какъвто е процесният случай (автомобилът не е използван по предназначение). За да обоснове това правно съждение се позовава на тълкувателните разяснения по приложението на съюзното право, дадени с решение на СЕС по дело С-514/16.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, следва да се разграничи деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, във с чл. 45, ал. 1 ЗЗД от тази по чл. 50 ЗЗД. В случай че се твърди, че вредите са вследствие от 3 виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложената работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако обаче се твърди, че вредите са вследствие от вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата, е по чл.

50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане (ППВС № 17/1963 г.).

Поради липса на причинна връзка между свойствата на вещта и вредите отговорност не възниква и при причиняване на увреждането от самия пострадал (при „изключителната вина на пострадалия” според ППВС от 1959 г.) или при причиняването на вредите от трето лице (ППВС № 7/1959 г.).

Отговорността по чл. 50 ЗЗД, която е безвиновна, е вследствие от обективно присъщи свойства на една вещ, независимо дали тя е източник на повишена опасност, когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила и от нея са произлезли вреди, дори и когато не е известна причината за повредата на вещта. Когато при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. По чл. 50 ЗЗД отговорността произтича от проявлението на самата вещ, от нейното функциониране, въпреки и каквато и грижа за нея да е положил собственикът, а не от волево поведение на човек, т.е. вредата следва да е произлязла от вещта без връзка с поведение на лицето, което манипулира с нея.

Анализирайки събраните по делото доказателства, апелативният съд е приел за установено, че по процесния казус пожарът в процесния автомобил е причина за кончината на Д. Диреков, а този пожар е пореден от извършената промяна в конструкцията на автомобила, без да са спазени нормативните изисквания, респ. от неправилната експлоатация и монтаж на бутилката за втечнен нефтен газ, вкл. незакрепянето на бутилката съгласно законовите изисквания. Процесното МПС било дооборудвано с автомобилна газова уредба с втечнен газ, като в процеса на доказване не е изяснено дали нейният монтаж е осъществен в съответствие с нормативните правила. Лекият автомобил е бил оборудван с бензинов двигател (впоследствие демонтиран), а МПС останало оборудвано само с газовата бутилка, монтирана в багажника.

От Постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.09.2023 г. по пр. пр. № 2798/2022 г. на прокурор при ОП-Перник се 4 изяснявало, че Н. А., Д. Д. и О. С. търсели трюфели в района, но в нощта на 20.12.2022 г. останали да нощуват в процесния автомобил, тъй като температурата навън била ниска - не загасили двигателя на автомобила, за да остане включено неговото парно (да им осигурява топлина, докато спят).

Именно продължителната работа на двигателя е довела до висока температура в двигателния отсек на колата, а оттам и до неизправност в електрическата инсталация. Възникнал е пламък и при последвалото горене се е отделял въглероден оксид, който е прониквал в купето на автомобила, улеснен от работата на парната инсталация. При пожара са изгорели тримата души, намиращи се в автомобила. По същество, фактическите изводи на приетата от първоинстанционния съд комплексна съдебно авто- и пожаротехническа експертиза изцяло съвпадали с обстоятелствата, изяснени в постановлението на прокурора. При така приетите за установени правнорелевантни факти апелативният съд е обосновал правното съждение, че поради несвойственото или неправилното използване на лекия автомобил от пострадалия не е породен фактическият състав на деликта – липсвало непозволено увреждане, тъй като смъртта на близкия на ищците сам се е увредил. Съобразил е, че газовата бутилка е монтирана допълнително на автомобила по начин, който не само че не е в съответствие с нормативните изисквания, но е бил и технически неправилен. Рискът от възникване на инцидента изключително се е повишил от факта, че газовата уредба е експлоатирана към момента на настъпване на пожара по неправилен и несвойствен начин - не за да се придвижва превозното средство, а за да работи двигателят при много ниски обороти, респ. парната инсталация да работи постоянно и да отоплява хората, намиращи се в автомобила. Лекият автомобил се е намирал продължително време в покой (отликата между престой и паркиране била изяснена в разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и 2 ЗДвП). Следователно, процесният инцидент е настъпил не от проявлението на самата вещ или от нейното функциониране, а от напълно несвойствената и неправилна употреба на газовата уредба, което състояние е предизвикано от външни фактори, респ. от неправилния монтаж и закрепване на бутилката. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи апелативният съд е обосновал правното съждение, че не са проявени юридическите факти, включени в хипотезиса на чл. 50 ЗЗД, уреждащ безвиновната отговорност на собственика на вещта, респ. на лицето, под чийто надзор тя се намира, тъй като близкият на ищците се е 5 самоувредил поради допусната непредпазливост от намиращите се в автомобила лица и застрахователят не отговаря за причинените на ищците неимуществени вреди, поради което първоинстанционното решение е отменено в частта, в която предявените кумулативно активно субективно съединени осъдителни искове са уважени, вследствие на което въззивният съд ги е отхвърлил.

С определение № 3396/02.12.2025 г. по т. д. № 1592/2025 г. на ВКС, II т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд-София при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по материалноправния въпрос: „Представлява ли покрит застрахователен риск по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите настъпилият вредоносен резултат при използване на неподвижно превозно средство, вкл. с работещ двигател?”, за осъществяване на проверка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос със следните актове на СЕС: решение от 20 юни 2019 година по дело C-100/18 и решение от 20 декември 2017 г. по C-334/16 , с които са дадени задължителни за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и приложение на съюзното право (чл. 3, § 1, във вр. с чл. 1, § 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка).