Определение № 656 от 19.12.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 656 гр. Враца, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Галя Цв. Иванова в присъствието на прокурора К. Мл. Т. като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно наказателно дело № 20231400200856 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.

Образувано е въз основа на молба подадена от л.св.А. Н. С., с ЕГН **********.

Поддържа се в молбата, че л.св. С., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, е придобил право на УПО, поради което отправя искане за предсрочното му освобождаване от неизтърпения остатък от наложеното му наказание.

Излага доводи, че има семейство, деца, които иска да зарадва, като излезе от затвора за Коледа.

Към молбата на л.св. е приложено затворническото му досие, становище на Началника на Затвора – Враца, доклад за оценка на риска от рецидив по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата.

В съдебно заседание, осъденият А. С. участва лично, като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Същият счита, че отговаря на условията за условно – предсрочно освобождаване.

В правото си на лична защита осъденото лице поддържа казаното от защитника си. Излага съображения, че е работил като чистач за няколко дни, завършил е 7 клас, после 8 клас и в момента е в 9 клас. Няма никакви отсъствия, и си е спечелил 6 месеца свобода. Иска да се грижи за семейството си, изгубил е дете на 9 години. Децата му са големи и е работил, за да може да си отида по-рано.Моли от съда да бъда освободен, тъй като трябва да издържа семейството си и не е опА..

Последна дума на осъденото лице моли да му бъде уважена молбата и да бъде условно предсрочно освободен.

С. М. – инспектор "Режимна дейност" към Затвора – Враца, заема становище за неоснователност на депозираната молба. Показва склонност към импулсивни действия, 1 отношението му към присъдата е негативно, стремежът му да се образова и работи е насочен към изтърпяване на наказанието, а не към повишаване на образователната си степен и личностни промени, с посещението в училището си съкращава размера на присъдата. Поведението на лишения от свобода показва, че няма трайни нагласи за позитивна личностна промяна, склонен е да омаловажава собствената отговорност и търси вината у други. Разпознава частично проблемите си, но не проявява стремеж за положителна промяна и законосъобразен начин на живот.

Участващият в производството прокурор от ОП – Враца счита, че депозираната молба за УПО е неоснователна. Посочва, че безспорно е установено, че част от предпоставките, предвидени в закона са налице.Що се касае до другите доказателства и най-вече съобразени със становището на затворническата администрация, които имат пряко наблюдение, следва да се отчете, че дори с по-голямата си част рискът от вреди се запазва в средни стойности.Липсват убедителни доказателства за поправянето на осъденото лице.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

С присъда от 18.01.2021г. по НОХД № 104/2019г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, потвърдена с решение №260045/02.06.2021г. по ВНОХД №206/2021г. по описа на Окръжен съд - Враца на осъденото лице А. С. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 години. Със същата присъда,по реда на чл.68, ал.1 НК е приведено наказание "лишаване от свобода" в размер на 4 месеца, което първо е изтърпяно.

Наказанието "лишаване от свобода" за срок от 3 години по НОХД № 104/2019г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина е приведено в изпълнение на 08.10.2021г., и до момента фактически е изтърпял 2 години, 2 месеца и 7 дни,от работа му се зачитат 5 месеца и 16 дни, с остатък към настоящия момент е 4 месеца и 7 дни.

При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

В първоначално изготвения доклад за анализ на риска от вреди е отразено, че рискът от рецидив е в средни стойности 58т., че рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е отчетен в ниски стойности. Рискът от бягство е в ниски стойности.

Рискът от вреди за обществото е също среден.

Като дефицитни зони са маркирани: "Отношение към правонарушението" оправдава деструктивните си прояви и не разпознава факторите довели до реализиране на правонарушенията в криминалната му история, не е склонен да ограничава поведението си във всички ситуации;"Злоупотреба с алкохол" - настоящото деяние е 2 извършено след употреба алкохол, системно употребява алкохол; "Умения за мислене" – действа импулсивно без да се замисля за последиците от своите действия.

В изготвения план за осмисляне на престоя в пенитенциарното заведение като цели и задачи са насочени към подобряване на уменията за разпознаване и разрешаване на проблемите. Насочване към формиране на ясни и реалистични цели. Осъзнаване на вредата от системната употреба и злоупотреба с алкохол. Изграждане на мотивация за промяна модела на употреба на алкохол при живота на свобода.

Извършената ревизия на оценката от рецидив запазва стойностите в средния диапазон, но повишава в сравнение с последната оценка в числово изражение от 58 до 61 т. Причината за промяната на точките се свежда до това, че лишения от свобода С. не показва достатъчна мотивация за личностна промяна. Нагласите за поправяне не кореспондират с неговото реално поведение.

Посочено е в доклада по чл.155 ЗИНЗС, че л.св. С. първо е декларирал отказ да продължи да повишава своята образованост и грамотност, което би му помогнало след неговото освобождаване е показателно до каква степен същия лишен от свобода желае да се впише отново в обществото. На дата 18.09.2023г. подава заявление за ученик като на дата 25.09.2023 г. след разпределителна комисия вече е включен отново в образователния процес.Отчетено е още, че л.св. е преминал специализирана групова работа "Формиране на умения за безопасно шофиране у осъдени лица по чл. 343б от НК". Участвал е в спортен турнир по футбол, в клуб по интереси "Белот", бил е назначен на работа по чл. 80 от ЗИНЗС, включен е и в курс - лектория "Християнски ценности".

От постъпването му в затвора до момента няма регистрирани дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван, поради липса на предпоставки за това, а именно системни положителни прояви за продължителен период от време.

По отношение на настоящото правонарушение л. св. не признава вината си, и липсва критично отношение към извършеното от него престъпно деяние. В съдебно заседание, а и пред социалните работници, същия заявява, че стремежът му да се образова и работи е насочен предимно към изтърпяване на наказанието, а не към повишаване на образователната си степен и постигане на положителни личностни промени, защото с посещаването на училище и трудовата дейност си съкращава размера на присъдата.

Отчетено е в доклада, че л.св. С. не е доказал по категоричен начин, че е настъпила трайна положителна промяна в начина на мислене и не са реализирани целите посочени в плана към присъдата.

От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно 3 доказателства за своето поправяне.

По отношение на л. св. първата предпоставка формално е налице.

Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.

Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са описани в горното изложение, поведението на л. св. С. по време на изтърпяване на наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК. В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не се е поправил в пълна степен. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение.

Видно от казаното в съдебно заседание, отношението на С. към присъдата е негативно, стремежът му да се образова и работи е насочен към изтърпяване на наказанието, а не към повишаване на образователната си степен и личностни промени, с посещението в училището си съкращава размера на присъдата.

Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и същевременно е изтърпял съответно 1/2 от наложеното му наказание "лишаване от свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".Правната възможност осъдените да бъдат освободени условно – предсрочно не е абсолютна и не зависи само от изтичането на определения в закона срок. За да се приложи този институт е необходимо осъдения да е демонстрирал поведение, което да установява убедително, че по – нататъшния престой в пенитенциарното заведение е ненужен, тъй като целите на наказанието са постигнати и оставането му там ще бъде самоцелно. За да отсъди дали е така, съдът следва да съобрази как е протекъл цялостния процес на изпълнение на наказанието и дали има убедителни доказателства, че поправянето на осъдения е завършено или поне е налице стабилно начало на такъв 4 необратим процес.

От наличните по делото доказателства е видно, че при л.св. С. този процес за поправяне на същия не е приключил.

Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

За пълнота на настоящото изложение, следва да бъде добавено, че семейното положение на осъденото лице, обстоятелството, че съпругата му има здравословни проблеми, както и че децата му се нуждаят от грижите му, не са сред обстоятелствата, които законодателят е предвидил като такива, които могат да бъдат взети предвид от съда, за да бъде постановено УПО. Децата на л.св. към периода на извършване на деянието, за което С. е осъден и изтърпява наложеното му наказание "лишаване от свобода" са били ученици и това обстоятелство очевидно не е изиграло своята роля да възпре осъденото лице да извършва общественоопасни деяния.