Определение № 646 от 03.12.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 646 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20251800900154 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.130 от ГПК.

Ищците - Б. Й. Н. с ЕГН: **********, С. В. Н. с ЕГН **********, Ж. В. Н. с ЕГН ********** и Ю. Т. Н. с ЕГН **********, всички чрез адв. А. Д. от САК са предявили против "М.К.Е." ООД с ЕИК 832061325 искове с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ – за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство по партидата на "М.К.Е." ООД, вписано под № 20240904083829 в ТРРЮЛНЦ; за постановяване на заличаване на вписаното обстоятелство, както и за постановяване на заличаване на обявения дружествен договор на ответника.

Сочат, че са наследници по закон на С.С.Н., с ЕГН **********, починал на 23.03.2008г., който до смъртта си бил съдружник в "Метални капачки Експрес" ООД, с общо 100 дружествени дяла от капитала на дружеството. Наследници по закон на С.С.Н. били още Ю. С. Н. и Л. С. Н..

Излагат, че след смъртта на С.С.Н. дяловете му в дружеството не били поделени и до момента, но неговите внуци - Ю. С. Н. и Л. С. Н. неправомерно си разпределили помежду си дружествените дялове на дядо си, без да уведомят или включат останалите наследници.

Ищците твърдят още в исковата си молба, че взетото решение на общото събрание на ответното дружество на 26.08.2024г., с което 100 наследствени дружествени дяла, собственост на починалия съдружник С.С.Н. от "М.К.Е." ООД са разпределени между Ю. и Л.С. Н.и е недействително, тъй като при вземането му не са участвали всички наследници на Стойко Н. и не била налице делба на дружествените му дялове между всичките му наследници.

С исковата молба ищците са представили писмени доказателства в незаверени преписи /удостоверението за наследници само е заверено на първа страница/, които молят да бъдат приети по делото.

Препис от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по 1 чл.367, ал.1 от ГПК е подал писмен отговор на искова молба, с който е оспорил предявените искове като недопустими, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават, направил е възражения срещу тях и е оспорил при условията на евентуалност исковете като неоснователни. С отговора на исковата молба ответникът е представил писмени доказателства в заверен от страната препис.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищците с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същите са депозирали допълнителна искова молба, с която са пояснили и допълнили първоначалната и са изложили доводи по съществото на спора. С допълнителната и.м. ищците са представили писмено доказателство в незаверен препис.

Препис от допълнителната и.м. е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителен отговор, с който е отговорил на допълнителната искова молба. С допълнителния отговор ответникът не е направил нови доказателствени искания.

С оглед на изложените от ищците твърдения в исковата им молба, както и предвид направеното от ответника възражение за недопустимост на предявените искове съдът намира следното:

Съгласно решение на ВКС № 60045/21.07.2021г. по т.д.№2801/2019г., I т.о. разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска и трябва да е налице не само към момента на неговото предявяване, но и във всеки момент от развитието на производството като условие за постановяване на допустимо решение. По иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, предявен от трето лице, преценката за наличието на правен интерес е винаги конкретна и е обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца /решение № 234 от 23. 12. 2016 г. по т. д. № 54/2016 г. на ВКС, Първо т. о./.

В настоящата хипотеза ищците не твърдят да са изявили желание да станат съдружници в ответното дружество, но да не са били приети, нито че им е отказано получаването на ликвидационен дял. Само наследниците, за които е взето решение да участват в дейността на дружеството, които са придобили имуществените права върху наследените дялове на основание валидна сделка и са приети за съдружници в дружеството, следва да подпишат нов дружествен договор и да изберат управител на дружеството Решение № 20 от 12.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1055/2018 г., I т. о., ТК.

Предвид на изложеното съдът намира, че в настоящата хипотеза ищците нямат правен интерес от воденето на предявените искове, тъй като не съществува възможност при успешното провеждане на исковете, да се постигне целеното изменение в съществуващото 2 правно положение на ищците, а именно защита на техните наследствени права.

В решение № 60117 от 28.10.2021 г. по т. д. № 1588/2020 г., I т. отд. и решение № 200 от 02.12.2024 г., постановено по т. д. № 488/2024 г., II т. отд., решение № 60117 от 28.10.2021 г. по т. д. № 1588/2020 г., I т. отд. се приема, че при успешен изход от спора по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ правната последица на иска е заличаването на основание чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ на вписаните обстоятелства, които са признати за несъществуващи или чието вписване е признато за нищожно или недопустимо. В настоящия случай заличаването на процесните обстоятелства /за вписано разпределение на дружествени дялове/ няма да доведе до реализиране на наследствените права на ищците – да станат съдружници в ответното дружество или да получат равностойността на дяловете на наследодателя им от капитала на дружеството.

Съгласно възприетото в т.I от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни.

Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая цитираната съдебно практика от ищците, а именно Решение № 51 от 5.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 949/2018 г., II т. о., ТК е неотносима към правния спор, тъй като настоящият ответник е ООД, а не ЕООД, а отделно от това ищците не твърдят, че съдружниците поели дружествените дялове на наследодателят им не са негови наследници по закон.

С оглед на горното и на осн. чл.130, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по търг.д. № 154 / 2025год. по описа на Софийски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския апелативен съд.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

3