Решение № 2341 от 25.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2341 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20225330118669 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба, подадена от З. Г. Й., ЕГН ********** срещу АРТО 2016 ЕООД, ЕИК 204154581.

Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати следните суми: трудово възнаграждение в размер на 597,93 лева за м. октомври 2021г.; обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021г. в размер на 62,28 лева, обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 650 лева, обезщетение за оставане без работа след прекратяване на ТПО, поради намаляване обема на работа в размер на 176 лева за периода 15.11.2021г. до 22.11.2022г. , ведно със законна лихва върху всяка главница от завеждане на исковата молба в съда – 21.12.2022г. а до окончателното им погасяване.

Ищцата твърди, че е работила по безсрочно трудово правоотношение с ответника на длъжността “.........” в периода ....... г., когато ТПО било прекратено, поради намаляване обема на работа. Сочи, че работодателят й не и бил заплатил трудовото възнаграждение за м. октомври 2021г., както иче не и били платени дължимите обезщетения за неползван платен годишен отпуск, обезщетението за неспазено предизвестие и обезщетението за оставане без работа след прекратяване на ТПО.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва исковете. Релевира възражение за нищожност на трудовия договор като неподписан от 1 ищцата. Твърди, че заплатите били платени на ищцата, макар ведомостите да не били подписани.

Първоинстанционният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна:

С доклада на делото, въз основа на становищата на страните, съдът е обявил за безспорни следните обстоятелствата: че помежду им съществувало трудово правоотношение, прекратено със заповед № ........, считано от ........., на основание член 328, ал. 1, т. 3 КТ и полагането на труд в периода .......

Осъществяването на обявените за безспорни между страните обстоятелства се установява и от приетите като писмени доказателства по делото документи, а именно: заповед № ......г. и протокол за извършена проверка изх. № .......г. на ИА „Главна инспекция по труда“.

Съгласно трудовия договор служителят има право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни годишно. Както се посочи и по-горе, установено е, че договорът между страните е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от ......г., като със заповедта за прекратяване на правоотношението работодателят е приел, че на служителя се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 61,90 лева.

Установява се от приетото по делото заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно изготвено, че начислената по ведомост заплата за м. 10 2021г. е в размер на 535,65 лева брутна сума, обезщетението по член 24 КТ е в размер на 62,28 лева брутна сума; обезщетението по член 220 КТ е 649,95 лева брутна сума и обезщетението по член 222 КТ за 5 дни е 178,08 лева брутна сума. При запознаване с изготвените от работодателя ведомости вещото лице е установило, че във ведомостта за м. октомври 2021г. липсва подпис за получател на сумата. Представена е и справка за регистрирани трудови договори с ищцата, от която се установява, че след прекратяване на ТПО с ответника, ищцата е сключила трудов договор с друг работодател на ....... При лежаща върху ответника доказ. тежест за нищожност на трудовия договор, поради неподписването му от ищцата възражението му не бе доказано.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи по приложението на закона:

Съдът е сезиран с искове по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 вр. с чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, член 224, ал. 1 КТ, член 220, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че през исковия период между него и ответника е съществувало трудово правоотношение с посоченото съдържание, по което е изпълнявал задължението си да престира труд, поради което в негова полза е възникнало вземане за трудово възнаграждение, чиято изискуемост е 2 настъпила; че неизплатеното трудово възнаграждение е в размер на исковата сума, че трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от работодателя без спазване на предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ; размера на претенцията си, т.е. размера на брутното трудово възнаграждение, наличието на неизползван платен годишен отпуск през периода на съществуване на трудовото правоотношение, както и че размерът на претенцията съответства на исковата сума, продължителността на дължимото предизвестие.

В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание, което да го освобождава от задължението му за заплащане на трудовото възнаграждение, че работникът е упражнил правото си да ползва платен годишен отпуск, че е погасил вземанията на ищеца чрез плащания, извършени на съответните падежи. Приетите като писмени доказателства по делото документи не са оспорени от ответника в производството. Съставените от ищеца ведомости съдържат извънсъдебното признание на работодателя, че дължи на работника посочената във ведомостта сума, още повече, че не са ангажирани доказателства, че сумите за заплатени на ищцата. Следва да се даде отговор на въпроса дали предявените искове са основателни и в какъв размер.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ.

Съгласно разпоредбата на член 124 КТ работодателят е длъжен да заплаща възнаграждение на работника или служителя, който въз основа на сключен трудов договор е полагал труд. Съдът приема, че отразявайки във ведомостите за заплати дължимото на ищеца трудово възнаграждение, ответникът извънсъдебно е признал неизгодния за него факт, че ищецът е полагал труд по трудовото правоотношение съобразно уговореното.

Ето защо иска за заплащане на трудово възнаграждение за м. октомври 2021г. следва да бъде уважен в размер на 535,65 лева брутна сума, като за разликата над този размер до пълния му предявен от 597,93 лева отхвърлен, като недоказан.

По иска с правно основание член 220, ал. 1 КТ вр. с член 328, ал. 1, т. 3 КТ Съобразно член 220, ал. 1 КТ при прекратяване от страна, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, преди да изтече срокът на това предизвестие тази страна дължи на другата обезщетение в размер на БТВ на работника за неспазения срок на предизвестие. От представените по делото доказателствазаповед за прекратяване №.....г. с е установява, че трудовото правоотношение е прекратено от ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Размерът на дължимото обезщетение съгласно нормата на чл. 228, ал. 1 КТ се определя въз основа на последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. С експертиза, допусната и изслушана по делото, се установя, че размерът на обезщетението е 649,95 лева брутна сума. Няма представени доказателства за изплащането на обезщетението, което налага извод за основателност и на предявения 3 иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, който следва да бъде уважен до размера на 649,95 лева., като за разликата над този размер до пълния предявен от 650 лева ще се отхвърли като недоказан.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.

Според разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на обезщетение за неползвания платен годишен отпуск. Без значение за възникване на правото на обезщетение е основанието за прекратяване, както и причините, поради които полагащият се платен годишен отпуск е останал неизползван от работника. В случая ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не установи ищецът да е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск или да е платил обезщетение за същия преди образуване на делото. Предвид това и с оглед изслушаната експертиза в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 62,28 лева брутна сума за неизползван платен годишен отпуск.

По иска с правно основание член 222, ал. 1 КТ.

Видно от разпоредбата на чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение, поради съкращаване в щата, работникът има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на БТВ за времето, през което е останал без работа, но не за повече от 1 месец.

ТПО между страните е прекратено със заповед № .....г., считано от ......., като заповедта е връчена на ищеца на ...... Видно от представената справка актуално състояние на действащи трудови договори е налице регистриран между ищеца и ЕТ "ДЖАПО-С.М." трудов договор, сключен на ........ Според заключението на вещото лице М. обезщетението по член 222, ал. 1 КТ за периода 15.11.2021г. до 22.11.2021г. за 6 дни е в размер на 178,08 лева брутна сума, поради което предявеният иск ще се уважи в заявения му пълен размер.

По разноските:

При този изход от спора право на разноски възниква и за двете страни, доколкото с решението частично се отхвърлят част от предявените искове.

Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. На основание член 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи сумата от 766,45 лева. Ответникът е претендирал разноски за адв. възнаграждение от 800 лева, като съобразно отхвърлената част от исковете ще му се присъдят 33,60 лева.

На основание член 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи дължимата за производството държавна такса върху уважената част от исковете – сума в размер на 200 лева и разноски за ССЕ от 120 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА АРТО 2016 ЕООД, ЕИК 204154581 да заплати на З. Г. Й., ЕГН ********** следните суми: трудово възнаграждение в размер на 535,65 лева брутна сума за м. октомври 2021г.; обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021г. в размер на 62,28 лева брутна сума; обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 649,95 лева брутна сума; обезщетение за оставане без работа след прекратяване на ТПО, поради намаляване обема на работа в размер на 17 6 л е в а брутна сума за периода 15.11.2021 г. до 22.11.2022г., ведно със законна лихва върху всяка главница от завеждане на иск овата молба в съда – 21.12.2022г. до окончателното им погасяване, КАТО отхвърля исковете за трудово възнаграждение за разликата над уважения размер от 535,65 лева до пълния предявен размер от 597,93 лева и за обезщетение по член 220, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 649,95 лева до пълния предявен от 650 лева, като недоказани.

ОСЪЖДА З. Г. Й., ЕГН ********** да заплати на АРТО 2016 ЕООД, ЕИК 204154581 сумата от 33,60 лева р а з н о с к и по съразмерност з а адвокатско възнаграждение за производството.

ОСЪЖДА АРТО 2016 ЕООД, ЕИК 204154581, да заплати на З. Г. Й., ЕГН ********** сумата от 766,45 лева разноски по съразмерност з а адвокатско възнаграждение за производството.

ОСЪЖДА АРТО 2016 ЕООД, ЕИК 204154581 да заплати на основание чл. 78, ал.

6 ГПК в полза на Пловдивски районен съд сумата от 3 2 0 лева – дължимите за исковото производство държавна такса и разноски за ССЕ.

Решението може да бъде обжалвано пред ПОС в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 5