Определение № 2446 от 12.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2446 гр. Варна , 12.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20213100101148 по описа за 2021 година

Производството е по реда чл.140 от ГПК.

Постъпила е искова молба от ОБЩИНА ВАРНА, ЕИК:000093442, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ***, представлявана от

Кмета на Общината Иван Портних, действащ чрез процесуален представител гл.юрисконсулт М Д против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК:103002253 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.Прилеп" № 33, представлявано от В Д В, в качеството му на управител с правно основание чл.79 от ЗЗД и цена на иска на иска 45 050,45 лева.

В исковата молба ищеца твърди, че по силата на сключени договори ответника се е задължил да заплаща всички дължими такси, във връзка с осъществяваната от него дейност, съставляваща експлоатация на водоснабдителната и канализационната система на територията на община Варна, в т.ч. отвеждане на отпадъчните води.

Една от тези такси е за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, дължима съгласно Разрешително № 23740047/31.03.2014 год. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за обект: Тел дере за заустване на отпадъчни води за експлоатация на „Канализационна система за отпадъчни води на гр.Варна" (по- нататък за краткост разрешителното).

Таксата по естеството си представлява публично държавно вземане и се заплаща ежегодно по сметка на Басейнова дирекция „Черноморски район" (БДЧР). Посочените задължения на ответника са обективирана в следните договори:

-Договор изх.№ Д12001337ВН/24.10.2012 год., сключен между страните за предоставяне на временно управление, поддържане и експлоатация на обекти, изпълнени с финансиране по ИСПА Мярка 2002/ВС/16/Р/РЕ/016: „Интегриран воден 1 проект за подобряване на водния сектор на гр.Варна". В т.11, Раздел IV е постигнато съгласие, относно задълженията по кандидатстване и получаване на Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни води и превеждане на съответната такса за заустване към БДЧР - Варна, като същите са приети изцяло от ВИК оператора. В т.13 ответникът се е задължил също така да заплаща всички разходи, свързани с експлоатацията на предадените му съоръжения. Договорът е сключен със срок до изграждане на Асоциация за ВиК услуги, съгласно изискванията на чл.198в, ал.4 от ЗВ и предоставяне управлението, поддържането и експлоатацията на обектите по реда на § 30 от ПЗР на ЗИД към ЗВ.

-Договор с изх.№ РД-16-0415-31/09.03.2016 год. за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между Асоциация по ВиК на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД и „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД.

Въпреки поетите ангажименти, ответникът не е заплатил всички свои задължения към БДЧР, в това число и за процесния период: 01.01.2016 год. - 31.12.2016 год.

Таксите са били заплащани от ВиК - Варна частично, в резултат на което Директорът на БДЧР издал два Акта за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ):

АУПДВ № 18/19.09.2017г. за периода 01.01.2014 год. - 31.12.2015 год.

АУПДВ № 20/21.09.2018г. за периода 01.01.2016 год. - 31.12.2016 год.

Тъй като титуляр по разрешителното за заустване по правило е собственика на канализационната система, актовете са съставени на Община Варна. Община Варна заплатила дължимите и установени с АУПДВ към БДЧР суми, както следва:

> по АУПДВ № 18/19.09.2017 год. - 36 266,56 лв. непогасен остатък от такса за 2014г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2015 год. и 31 184,97 лв. непогасен остатък от такса за 2015 год., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2016 год.;

> по АУПДВ № 20/21.09.2018 год. - 38 044,01 лв. непогасен остатък от такса за 2016 год., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2017 год.

По първото извършено от ищеца плащане е постановено Решение по т.д.№ 1544/2018г. на Варненски окръжен съд, потвърдено с Решение по В.т.д.№ 150/2020 год. на АС-Варна, което не е допуснато до касация.

2

Исковата претенцията за периода от 01.01.2016г. - 31.12.2016г., за който с влязъл в сила АУПДВ № 20/21.09.2018г. на Директора на БДЧР са установени задължения в размер на 38 044,01 лв. непогасен остатък от такса за 2016г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2017 год.

Община Варна е извършила плащане на задължението на 23.01.2019 год., като законната лихва, дължима към БДЧР до момента на плащането (от 01.04.2017г. до 23.01.2019г.) възлиза на 7 006,44 лв.

Сумата от 45 050,45 лв. е платена от ищеца в резултат на отказа на ответника да изпълни изцяло поетите договорни задължения относно заплащането на такси за заустване.

С исковата молба ищеца е заявил петитум, с който моли съд, да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 45 050,45 лева (четиридесет и пет хиляди и петдесет лева и четиридесет и пет стотинки) главница, от които сумата 38 044,01 лева непогасен остатък от такса за периода 01.01.2016 год. - 31.12.2016 год., по дължима от ответника сума по Договор с изх.№ Д12001337ВН/24.10.2012 год., сключен между Община Варна и ВиК - Варна за предоставяне на временно управление, поддържане и експлоатация на обекти, изпълнени с финансиране по ИСПА Мярка 2002/ВС/16/Р/РЕ/016: „Интегриран воден проект за подобряване на водния сектор на гр.Варна" и договор с изх.№ РД-16- 0415-31/09.03.2016г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между Асоциация по ВиК на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД и „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, за такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, дължима по Разрешително № 23740047/31.03.2014г., издадено от БД „Черноморски район" за периода 01.01.2016 год. - 31.12.2016 год., обезщетение за забава в размер на 7 006,44 лева законна лихва върху 38 044,01, считано от 01.04.2017 год. до 23.01.2019 год.,

Към исковата молба ищеца е представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан Твърди, че ответното Дружество не дължи нито на БДЧР- Варна, нито на Община Варна сума в размер на 38 044.01 лв.-представляваща непогасен остатък от такса за заустване за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2016 год. и сума в размер на 7006.44лв.-представляваща законна лихва върху непогасения остатък, считано от 3

01.04.2017 год. до 23.01.2019 год.

Издаден административен акт-АУПДВ № 20/2018г. от 21.09.2018г., по който задължено лице е Община Варна въз основа на индивидуален административен акт Разрешително от 31.03.2014 год., с титуляр Община Варна, влязъл в сила на 10.10.2018 год.

В отговора ответника оспорвам позоваването на ищеца на разпоредбата на чл. 11 от Договор № Д1200133 7ВН от 24.10.2012 год., като твърди, че не е породила задължения по отношение на ответника, тъй като издаденото Разрешително от 31.03.2014 год. вменява заплащането на такса заустване на ищеца, а не на ответника.

Не е осъществено и условието ответника, да е кандидатствал за издаване на разрешително за заустване, тъй като ищеца е кандидатствала за това. Заявлението за неговото издаване е подадено от ищеца в качеството му на собственик на канализационната мрежа, съответно издаденото Разрешително № 2374 0047 от 31.03.2014 год. е връчено на ищеца и на контролните органи, но не и на ответника.

Твърди, че Договора не е произвел правно действие на основание чл.5 от същия, тъй към датата на сключването му са били налице и двете предпоставки за неговото прекратяване: Асоциацията по В и К на обособената територия на Варненска област е била учредена, както и е бил сключен договор по § 30 от ПЗР на ЗИДЗВ-този от 24.10.2012г. Като основание за сключването на Договор № Д12001337ВН от 24.10.2012г. е посочена именно разпоредбата на § 30 от ПЗР на ЗИДЗВ.

За ответника не е възникнало задължението по чл.11 от договора да превежда на БДЧР-Варна таксата за заустване, тъй като вместо Дружеството, Община Варна е кандидатствала по реда на чл.79, ал.2 от Закона за водите пред БДЧР-Варна за получаване на Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти през 2014 год.

Община Варна е титуляр на Разрешителното, в качеството си на собственик на канализационната мрежа. Издаденият административен акт определя задълженото лице за плащане на такса заустване

Разпоредбата на чл.11 от Договора не е създала задължения за ответника, тъй като към момента на сключване на договора е действало Разрешително № 2374 0012 от 16.06.2008 год., титуляр по което е било ответното Дружество. Но след издаване на новото Разрешително от 31.03.2014 год., въз основа на заявление от Община Варна, титуляр е ищеца, поради което и задължено лице за плащане на такса заустване е титуляра на Разрешителното.

4

Клаузата на чл. 11 от договора би произвела действие единствено, ако ответното Дружество е кандидатствало по реда на чл.79, ал.2 от ЗВ за получаване на ново Разрешително и евентуалното му вписване като титуляр на този административен акт.

След като заявител за издаване на новото Разрешително от 31.03.2014 год. е Община Варна, то е титуляр на същото, и като такъв е задължено лице за плащане на такса заустване.

Ответника оспорва позоваването на ищеца на разпоредбата на чл.3.6 от Договора № РД-16-0415- 31 от 09.03.2016 год., сключен между Асоциацията по В и К и ответник. Излага подробни аргументи по същество.

Оспорвам претенцията на ищеца за осъждане на ответното Дружество да заплати сума в размер на 7 006.44лв., представляваща обезщетение равна незаконна лихва върху сумата от 38 044.01лв., дължима за периода от 01.04.2017 год. до 23.01.2019 год.

Моли съда да отхвърли предявения иска като неоснователен.

Предявеният иск е с правно основание чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД Предявени са два обективно съединени иска за реално изпълнение на задължение по договор и обезщетение за забава, който са допустими.

Съдът указва на ищеца, че в негова тежест е да докаже по реда на пълно и главно доказване, че е налице виновно неизпълнение на задължение по договор от страна на ответника по делото. Момента от който той е изпаднал в забава и размер на обезщетението за забава за претендирания период.

В тежест на ответниците съдът възлага да установят направените от тях правоизключващи и право-погасяващи възражения.

По отношение на представените с исковата молба и отговорите писмени доказателства съдът следва да ги допусне, като по тяхното приемане ще се произнесе в открито съдебно заседание.

По отношение на направените доказателствени искания.

Съдът следва да изиска и приложи по делото ч.гр.д.№ 15823/2020г. по описа на Варненски районен съд, 46 състав.

Съдът следва да задължи ответника на основание чл.190, ал.1 от ГПК да 5 представи намиращите се у него документи, както следва:

Декларация по чл.194б от ЗВ за периода 01.01.2016 год.. - 31.12.2016 год., подадена до БДЧР; Доклад за 2016г. от ВиК - Варна до БДРЧ; Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 26-00-1782/08.09.2015г. от Директора на БДЧР до Управителя на „ВиК - Варна" ООД; Дневник за технологична експлоатация на пречиствателна станция за отпадни води на обект „Тел дере" за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. и протоколи за извършени проверки от БДЧР и РИОСВ - Варна;

По отношение на искането ответника да представи Цялата кореспонденция, водена между БДЧР и ВиК - Варна, по отношение експлоатацията заустването на отпадъчни води съгласно Разрешително № 23740047/31.03.2014 год., съдът намира, че следва да отложи произнасянето си, като задължи ищеца да посочи, какви факти ще установява с тези доказателства и тяхната съотносимост към правния спор;

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответниците.