Решение № 213 от 08.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Варна, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000114 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото пред Апелативен съд – Варна е образувано след изпращане по компетентност по реда на чл.23 ал.3 от ГПК с определение № 979 от 07.11.2023г. по ч.търг.дело № 1755/23г. на ВКС на производството по въззивна жалба „Инвестбанк“ АД със седалище гр.София срещу решение № 260016 от 22.12.2022г. по гр.дело № 234/20г. по описа на ОС – Плевен.

Въззивната жалба е подадена срещу решението, с което банката е осъдена да заплати на М. Г. А. от гр.Плевен сумите както следва сумата 54 500 евро, претендирана като частичен иск, представляваща непогасен остатък от вземане в общ размер на сумата 67 500 евро, вложена и неизплатена сума, от които 35 000 евро, внесени на 10.01.2011г. с вносна бележка, по договор за банков влог - срочен депозит VIP, внесена на каса на 10.01.2011г. в офиса на ответника в гр.Плевен; 15 000 евро, внесени на каса при ответника с вносна бележка от 06.06.2011г. и 17 500 евро , внесени по договор за банков влог - срочен депозит VIP, внесени на каса на 14.12.2011г. и договор за срочен депозит VIP от 14.06.2012г. на основание чл.421 ал.1 от ТЗ 1 във вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху сумата от завеждане на исковата молба - 27.02.2020г. до окончателното й изпащане; сумата 13 412.93лв. /равностойността на 6 857.92 евро/, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 54 500 евро за периода 28.11.2018г. - 24.02.2020г. на основание чл.86 от ЗЗД; сумата 50 000лв., претендирана като частичен иск, представляваща непогасен остатък от вземане в общ размер на 100 000лв., по вложената и неизплатена сума общо в размер на 100 000 лв., с вносна бележка от 29.05.2012г. no договор за безсрочен влог от 22.05.2012г., по банкова сметка с IBAN ****, на основание чл.421 ал.1 от ТЗ във вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху сумата от завеждане на исковата молба - 27.02.2020г. до окончателното й изпащане и сумата 6 291.67лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 50 000 лева за периода 28.11.2018г. - 24.02.2020г. на основание чл.86 от ЗЗД както и е осъдена да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се твърди че решението е недопустимо, неправилно и необосновано.

Твърди че недопустимо и неправилно първоинстанционният съд се е позовал на влязло в сила решение по предявен частичен иск и е отказал допускането и събирането на доказателства. Твърди че обективните предели на СПН на положително съдебно решение се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова, различна СПН. Твърди че в приключилото съдебно производство и в настоящето първоинстанционно производство не е установено възникнало ли е правоотношение по договор за банков влог по смисъла на чл.420 от ТЗ, когато между страните не е подписан договор в този смисъл, банката не е открила банкова сметка и не е генерирала съответен IBAN съгласно Наредба № 13 на БНБ, такава сметка и операции по нея не са отразени в системата на банката, а са налице единствено частни документи, без достоверна дата, относно внасянето на парични суми и извършването на банкови операции, подписани от лице, което на посочените в тях дати е било служител на съответната банка, без да е проведено доказване относно достоверността на датите в документите. Твърди че и в двете съдебни производства съдът не се е произнесъл по направените от банката възражения 2 за нищожност на представените с исковата молба писмени документи.

Твърди че постановеното по търг.дело № 268/18г. по описа на ОС – Плевен решение е недопустимо, и неправилно в настоящето производство съдът се позовава на него. Твърди че влязлото в сила решение е постановено по нередовна искова молба и при неизпълнено от въззивната инстанция процесуално задължение да предприеме действия за привеждането и в съответствие с изискването на чл.127 ал.1 т.3, 4 и 5 от ГПК. Сочи че заявената и поддържана в хода на производството искова претенция има за източник три самостоятелни правоотношения, съединени за разглеждане в рамките на един процес, основани на три самостоятелни правопораждащи юридически факта с конкретни цени по тях, и въпреки това съдът е приел, че е налице СПН и при постановяване на обжалваното решение се позовава единствено и само на този факт. Твърди че първоинстанционният съд е постановил обжалвания съдебен акт по нередовна искова молба, поради което и решението е недопустимо.

Твърди, че изводът на съда, че с влязлото в сила решение по търг.дело № 218/18г. е формирана СПН относно правопораждащи факти, а именно че ищецът А. е вложил паричната сума от 67 500 евро е неправилен. Твърди че не са доказани правопораждащите факти за възникване на задължения на банката за сумите 35 000 евро по срочен депозит ВИП, 17 500 евро по срочен депозит ВИП и внасянето на каса на сумата 15 000 евро с вносна бележка от 06.06.2011г. Твърди че неправилно съдът е приел, че правоизключващите възражения са правени в приключилото производство и сега са преклудирани.

Оспорва извода на съда, че със СПН е установено, че банката дължи на ищеца вложените суми по трите договора в общ размер на 65 000 евро, които не са платени след получена от банката покана на 28.11.2018г.

Оспорва извода на съда за наличие на СПН и по отношение на правопораждащите факти, касаещи влагането на сума от 100 000лв. по договор за безсрочен влог, както по отношение на правопораждащите факти, така и по отношение на правоизключващите възражения.

Оспорват изводите на съда по отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност.

Моли съда да обезсили обжалваното решение, евентуално да го отмени изцяло и да отхвърли предявените срещу банката искове. Претендира 3 направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна М. Г. А. от гр.Плевен, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендира направените за въззивно обжалване разноски. В депозирана за съдебно заседание, чрез процесуален представител писмена молба, оспорва жалбата.

Към въззивната жалба са присъединени частна жалба на „Инвестбанк“ срещу определение № 260010 от 10.03.2023г. постановено по реда на чл.248 от ГПК по молба на М. Г. А. и частна жалба вх.№ 260099 от 23.01.2024г. на „Инвестбанк“ АД срещу определение № 260031 от 07.12.2023г., постановено по реда на чл.248 от ГПК по молба на банката. Твърди се че същото е неправилно и незаконосъобразно. По частните жалби е извършена размяна и в срока по чл.276 от ГПК няма подаден отговор от насрещната страна.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 234/20г. е образувано по предявени осъдителни искове от М. Г. А. срещу „Инвестбанк“ АД за суми, претендирани по договори за банков влог както следва: сумата 54 500 евро, претендирана като частичен иск, представляваща непогасен остатък от вземане в общ размер на сумата 67 500 евро, вложена и неизплатена сума, от които 35 000 евро, внесени на 10.01.2011г. с вносна бележка, по договор за банков влог - срочен депозит VIP, внесена на каса на 10.01.2011г. в офиса на ответника в гр.Плевен;

15 000 евро, внесени на каса при ответника с вносна бележка от 06.06.2011г. и 17 500 евро , внесени по договор за банков влог - срочен депозит VIP, внесени на каса на 14.12.2011г. и договор за срочен депозит V I P от 14.06.2012г. и сумата 50 000лв., претендирана като частичен иск, представляваща непогасен остатък от вземане в общ размер на 100 000лв., вложената и неизплатена сума с вносна бележка от 29.05.2012г. no договор за безсрочен влог от 22.05.2012г., по банкова сметка с IBAN ****, на основание чл.421 ал.1 от ТЗ във вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД, ведно с искове за обезщетение за вреди от забава в плащанията за периода 28.11.2018г. - 24.02.2020г. и законна лихва от завеждане на исковата 4 молба - 27.02.2020г. до окончателното й изпащане.

Не е спорно воденото между същите страни търг.дело № 268/18г. по описа на ОС – Плевен, приключило с влязло в сила решение № 122 от 02.08.2019г. по предявени частични искове. С влязлото в сила решение банката е осъдена да заплати на А. сумите както следва: сумата 13 000 евро, частичен иск, представляваща вложена и неизплатена сума от цялото вземане в общ размер на 67 500 евро, от които 35 000 евро, внесени на 10.01.2011г. с вносна бележка, по договор за банков влог - срочен депозит VIP, внесена на каса на 10.01.2011г. в офиса на ответника в гр.Плевен; сумата 15 000 евро, внесени на каса при ответника с вносна бележка от 06.06.2011г. и 17 500 евро , внесени по договор за банков влог - срочен депозит VIP, внесени на каса на 14.12.2011г. и договор за срочен депозит VIP от 14.06.2012г. както и сумата 50 000лв., частичен иск, представляваща вземане по вложена и неизплатена сума общо в размер на 100 000лв., с вносна бележка от 29.05.2012г. n o договор за безсрочен влог от 22.05.2012г., по банкова сметка с IBAN *****, на основание чл.421 ал.1 от ТЗ във вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Главният спор в настоящето производство е по отношение на формираната СПН по влязлото в сила решение по частичните искове по отношение на предявените искове за горниците до пълния размер на вземанията.

Съобразно разрешението, дадено в т.2 на тълкувателно решение № 3/2016г. от 22.04.2019г., решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

В мотивите на решението, касационният съд е приел, че при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при 5 разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.