Решение № 13 от 26.01.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Свищов, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. И. при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Гражданско дело № 20224150100564 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба на Г. К. И. , ЕГН:

**********, *****; със съдебен адрес: срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД , ЕИК: 201281666, гр. София, ***** в която са съединени за общо разглеждане както установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД, така и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба (ИМ) Г. К. И. твърди, че на 19.01.2021 г. бил сключен Договор за кредит № **** между него като кредитополучател и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД като кредитодател. По силата на този договор кредитодателят предоставил заем на кредитополучателя сумата от 1 000 лв., която трябвало да бъде върната на дванадесет равни месечни вноски от по 212 лв., от които 100.46 лв. били за главницата, а 111.54 лв. – за възнаграждение за поръчителство; или всичко в общ размер на 2 544 лв.

Вземане за поръчителство в размер на 1 338.48 лв. било уговорено на основание чл. 1, ал. 2 от договора за кредит чрез Договор за възлагане на поръчителство от 19.01.2021 г. между заемополучателя Г. И. и „Кредит Гаранция“ ЕООД. Ищецът бил заплатил шест вноски от по 212 лв., или всичко в размер на 1 272 лв., след това предсрочно погасил целия остатък от кредита на 18.08.2021 г., заплащайки сумата от 911.29 лв.; или всичко, което бил платил възлизало на 2 191.29 лв. Г. К. И. отстоява, че вторият договор (наричан по-долу за краткост и: „договора за поръчителство“) по същността си се явявал допълнителна клауза (анекс) към първия договор (за кредит), чрез който заемодателят придобивал ново вземане, което всъщност било допълнителна цена (възнаграждение) за отпуснатия кредит.

1

По този начин вторият договор бил нищожен поради противоречие с императивните правни норми: чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД – въпросното вземане било прекомерно – за 1 338 лв., докато главницата била 1 000 лв.; по този начин бил нарушен принципът на еквивалентност на престациите в оборота; чл. 19, ал. 4 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК – с така уговорената клауза за услуга се заобикаляла забраната за уговаряне на ГПР, който е пет пъти по-висок от размера на законната лихва, а освен това кредитодателят получавал допълнителна „печалба“ от кредита по този начин, която била непозволена от закона; чл. 143, ал. 1 ЗЗП – уговорката за плащане на възнаграждение на поръчителя не отговаряла на изискванията за добросъвестност и справедливост; чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП – договорът за поръчителство бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите му последици.

С оглед на изложеното ищецът моли Свищовския районен съд (СвРС) да постанови решение, с което да установи, че Договорът за възлагане на поръчителство от 19.01.2021 г. между него и „Кредит Гаранция“ ЕООД бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД; на основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД ищецът моли съдът да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 1 020.94 лв., която била платена от него на дружеството без основание – въз основа на недействителния договор за допълнителна услуга; ведно със законната лихва върху главницата от 13.09.2022 г. до окончателното й изплащане: чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендират се и разноски.

В отговора на ИМ (ОИМ) „Кредит Гаранция“ ЕООД оспорва иска по размер и основание. Твърди се, че кредитодателят „Кеш Кредит Мобайл“ ЕООД е сключил с ответното дружество „Кредит Гаранция“ ЕООД договор, с който последното дружество е поръчителствало за изпълнение на задължението на заемополучателя Г. И.. Отстоява се, че договорът за поемане на поръчителството е валиден; той бил сключен на основание чл. 143 и сл.

ЗЗД и за негова не важали изискванията на ЗПК. Релевират се доводи, че договорът за кредитна линия бил валиден, макар че същият договор не е предмет на делото. – С оглед на изложеното „Кредит Гаранция“ ЕООД моли СвРС да остави без уважение и двата иска на Г. И.а. Претендират се и разноски.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, СвРС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ФАКТИТЕ:

Страните не спорят, че на 19.01.2021 г. между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД (кредитодател) и Г. К. И. (кредитополучател) бил сключен Договор № ****** за потребителски кредит тип „кредитна линия“ (т. нар. по-долу „първи договор“; л. 7 и сл. от гр. д. № 564/2022 г. на СвРС). Предоставен е кредитен лимит от 1 000 лв.; минималната сума, която може да бъде усвоена, била 200 лв. Съгласно договора за кредит и погасителния план към него (л. 9 от делото), от който е видно, че е усвоена сумата от 1 000 лв., като освен нея 2 ищецът следвало да върне на ответното дружество следните суми: 1 205.52 лв. за главница и за възнаградителна лихва, разсрочени на 12 равни вноски от по 100.46 лв.; 1 338.48 лв. за възнаграждение за поръчителство; или всичко 2 544 лв., на 12 равни вноски от по 212 лв. с начална дата 19.02.2021 г. и крайна дата 19.01.2022 г. ГПР бил в размер на 1 544 лв., бидейки определен интегрално като сбор от всички дължими суми с оглед на усвоената сума от 1 000 лв. (вж. чл. 1, ал. 4 от договора за потребителски кредит).

Съгласно уговореното в чл. 1, ал. 2 от договора за кредит кредитополучателят се съгласявал – в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора – да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лв., одобрено от кредитодателя дружество поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрено от „Кеш кредит Мобайл“ ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки.

За тази цел Г. К. И. сключил с „Кредит Гаранция“ЕООД Договор за възлагане на поръчителство от 19.01.2021 г. (т. нар. „втори договор“; л. 10 и сл.). За това ищецът трябвало да заплати на „Кредит Гаранция“ ЕООД, сумата от 1 338.48 лв., платими разсрочено на 12 месечни вноски, всяка от която в размер на 111.54 лв. По силата на втория договор кредитополучателят се е задължил да заплаща възнаграждение на части съгласно погасителния план към първия договор, платимо по сметка на кредитодателя. Това следва от уговореното в чл. 3, ал. 1 от договора за кредит и в чл. 2, ал. 3 от договора за възлагане на поръчителство, на които места е посочено, че банковата сметка, по която трябва да се плащат, и то както кредита и лихвата по него (вземанията по първия договор), така и възнаграждението за поръчителство (вземането по втория договор), е една и съща – тази на кредитодателя – IBAN ********. Действието на договора за поръчителство е отложено и обвързано от изтичането на предоставения петдневен срок в чл. 1, ал. 2 от договора за кредит, в който заемателят може да предостави и други обезпечения по смисъла на чл. 1, ал. 2 от първия договор.

По делото е приложен Договор за поръчителство от 25.01.2021 г. (т. нар. по-долу „трети договор“) между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД (като кредитор по първия договор) и „Кредит Гаранция“ ЕООД (като поръчител по втория договор). С този договор поръчителят се задължил да отговаря спрямо кредитора за изпълнението на задълженията на Г. К. И. (главен длъжник по първия договор; възложител на поемането на поръчителството по втория договор). Според чл. 2 от договора за поръчителство поръчителят отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя при условията на договора за кредит, в т. ч. и за всички последици от неизпълнение на тези задължения: лихви, такси, обезщетения, неустойки и всички видове разноски по събиране на вземането. В случай на изпълнение на задълженията на кредитополучателя от поръчителя, последният встъпва в правата, които кредитодателят има срещу кредитополучателя – чл. 3 от договора за поръчителство.

От представените по делото касови бонове за съотв. дати, описани подолу от „Кеш Кредит“ ЕАД в гр. Свищов за плащания по кредит № 100289530 от Г. И. към „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД, направени на 17.02.2021 г., 18.03.2021 г., 19.04.2021 г., 13.05.2021 г., 3

14.06.2021 г., 04.08.2021 г., 18.08.2021 г., Г. И. е погасил частично дълга си към „Кредит Гаранция“ ЕООД за възложеното поръчителство в общ размер от 1 020.94 лв. (л. 12). Това обстоятелство се признава от същото дружество с молба от 12.12.2022 г. (л. 48), след като същото бе задължено от съда по чл.

190 ГПК да представи намиращите се у него документи, които удостоверяват тези плащания.

ПО ПРАВОТО:

Предяви са обективно съединени искове от Г. К. И. срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД, с които се иска, първо, да бъде обявен за нищожен Договор за допълнителни услуги към Договор за възлагане на поръчителство от 19.01.2021 г. между Г. И. и „Кредит Гаранция“ ЕООД на основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД; и, второ, Г. И. иска „Кредит Гаранция“ ЕООД да бъде осъдено да му плати сумата от 1 020.94 лв., която била платена от ищеца на ответното дружеството без основание – въз основа на нищожния договор за възлагане на поръчителство – чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 13.09.2022 г. до окончателното й плащане – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. – Ответното дружество оспорва предявените искове като неоснователни: релевира доводи, че договорът за поемане на поръчителството е валиден; той бил сключен на основание чл. 143 и сл. ЗЗД и за негова не важали изискванията на ЗПК.

По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 155 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили, чл.

154, ал. 1 ГПК.

За да бъде основателен предявеният иск по чл. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, трябва да се установят, че между страните е бил сключен Договор за възлагане на поръчителство от 19.01.2021 г. между Г. И. и „Кредит Гаранция“ ЕООД. Основанията за нищожност, респ. валидност, на този договор са въпрос на същество, чиято не/основателност зависи от подвеждането на установените факти под правните норми.

Основателността на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е обусловена от това да се установи, че ищецът е платил на ответното дружество, което е получило сумата от 1 020.94 лв. за възнаграждение за поемане на поръчителство въз основа на нищожния (втори) договор за това (чиято не/валидност е предмет на първия иск, който е обуславящ, а вторият – обусловен). Вземането за законна лихва от датата на завеждането на ИМ до окончателното й изплащане се предпоставя от доказването на съществуването на главното вземане, което не е изпълнено и е изискуемо – чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД:

Съдът намира, че договорът за поръчителство е нищожен, поради 4 установяването му в противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД), тъй като единствената цел, поради която е сключен, е установяване на допълнително задължение за длъжника, което по същността си е допълнително възнаграждение за кредитодателя, свръх вземането му за възнаградителна лихва.

Противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гл. т. на които е морално недопустимо сключеният договор да породи съответните правни последици.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им дотолкова, доколкото нарушението произтича пряко от договора, съдът следи служебно (ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС). Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. С Решение № 165/02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г., I т. о. на ВКС е разяснено, че добросъвестността по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност.