Решение № 11 от 09.01.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Ловеч, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200274 по описа за 2024 година

С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №8506184771, издаден от Агенция «Пътна инфраструктура» на „*******“, ЕООД, със законен представител К. П. М., гр. ****** ЕИК: **********, за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал.3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв., за това, че на 03.03.2023 г., в 06:30 часа, е установено нарушение № F6C2CA4515420871E053011F160ACB46, с ППС ****, регистрационен номер *******, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000, в община Угърчин, за движение по път I-4 км 22+734, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 10281, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4 км 22+734.

С цитирания ЕФ е постановено жалбоподателят да заплати и съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на ползваното ППС в размер на 119.00 лева, като е посочено, че може да се освободи от административно наказателна отговорност, ако в 14 дневен срок от получаване на настоящия ЕФ бъде заплатена компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750.00 лева при спазване на чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят „*******“, ЕООД, представлявано от К. П. М., която го обжалва в срок сочейки, че ЕФ е незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалният и процесуалният закон, поради което моли съда да го отмени изцяло. Сочи, че е налице основание за отмяна на процесния електронен фиш, доколкото извършеното административно нарушение представлява маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 ДР на ЗАНН. Излага, че с ДВ, бр. 14 от 2023 г е регламентирана нова разпоредба в ЗП - чл. 106, ал. 7 ЗП, съгласно която в случай, че е налице частично или 1 пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8, като при заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административно наказателно производство. Сочи, че макар посочената разпоредба да не е влязла в сила към момента на съставянето на ЕФ, е очевидна волята на законодателя, че при доброволно заплащане на дължимата пътна такса за изминато разстояние за преминаване през съответните участъци, не са настъпили каквито и да е вреди за бюджета, поради което и не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 6а от ЗДвП. С оглед на това, счита, че извършеното административно нарушение реално не е увредило обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1 ЗП, поради което и същото представлява маловажен случай. Сочи, че отделно от това в чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО "Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". Тоест, в случая доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние "Интелигентни трафик системи" АД е следвало да уведоми, представляваното от нея дружество собственик и ползвател на ППС, относно отстраняване на техническата нередовност в бордовото устройство. Излага, че едва след изпълнение на това задължение и проявено бездействие от нейна страна, в качеството и на ползвател на услугата, е следвало да се пристъпи към ангажиране на административно наказателната отговорност, в който смисъл било и последното изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са регламентирани нови разпоредби чл. 106, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия. В този смисъл, още веднъж следва да се посочи, че с изпълнение на задължението си по чл. 106, ал. 5 ЗП за заплащане на пътна такса за посочения сегмент от пътя в максимален размер, и то без да е регламентирана на национално ниво и изпълнена процедура по уведомяване на собственика на процесното ППС за спиране подаването на информация от бордовото устройство в последния, са били изпълнени в цялост целите на ЗП, като по никакъв начин не са били увредени или застрашени обществените отношения, обект на защита от нормата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП и чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Сочи и че от систематичния анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде направен извод, че единственото отклонение от общото правило за протичане на административно наказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал.

36 от ЗДвП. Сочи, че тази законодателна постановка е обективирана в разпоредбата на чл.

189ж, ал. 13 от ДвП, която ясно регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Сочи, че от горното следва извод, че ангажирането на административно наказателната отговорност по чл. 179, ал. 36 ЗДвП с издаване на електронен фиш при 2 условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо. Отделно от това счита, че формулираното в електронния фиш административно наказателно обвинение е неясно, тъй като не е посочено какъв е бил размерът на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, както и по какъв начин същата е била изчислена. Сочи, че в електронния фиш е посочено, че за ППС няма валидна маршрутна карта и тол декларация за преминаването тоест размерът на таксата не би могъл да се установи по посочения в чл. 10б, ал. 4 от ЗП начин, като в същото време съгласно ал.5 когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от дружеството Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6. Сочи, че следователно дължимата такса за преминаването е определяема и то по начина, посочен в цитираната разпоредба и нейният размер е следвало да бъде отразен в електронния фиш, вкл. с посочване начина на формирането й. Сочи и че съгласно Решение на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С - 497/15 и С-498/15г., разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г. не допуска при преценката за съразмерността на наказанията национална правна уредба да предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, независимо от предвидената възможност за освобождаване от административно - наказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса". Сочи, че предвидените от националния законодател абсолютно определени размери на наказания за нарушение по чл. 102, ал.2, налагано на основание чл. 179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП на физически лица, респективно налагано на основание чл. 187а, ал.2, вр. с чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП на юридически лица не съответства на изискванията на член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г., наказанията да бъдат съразмерни. Сочи, че между размера на незаплатена такса по чл. 10, ал. 1, т.2 и чл. 10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 71.00 лева, дори и да е налице например предвиден фиксиран размер на компенсаторна такса за освобождаване от административно-наказателна отговорност в размер на 750.00 лева, и размера на наложената парична глоба за сумата 2500.00 лева е налице явна и категорична несъразмерност и непропорционалност в нарушение на критериите за съразмерност и пропорционалност, дефинирани в член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999г. (в съотношение на незаплатената такса от 71.00 лева от 1 към 10 за компенсаторната такса и в съотношение от 1 към 25 за паричната глоба). Счита, че твърдените нарушения се дължат на допусната техническа грешка от дружеството „Интелигентни трагик системи" АД при въвеждането на данните на процесното ППС, а в последствие при извършването на електронното събиране на пътни такси. С оглед изложеното моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, за наказаното дружество жалбоподател, редовно призовано, не се явява представител.

Издателят на обжалвания ЕФ – Агенция «Пътна инфраструктура», редовно призовани се представляват от юриск. Корфонозова, която моли жалбата да бъде оставена без уважение и да се потвърди издадения ЕФ, като правилен и законосъобразен. Счита, че същият е издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон. Счита за неоснователно твърдението, че за посоченото нарушение не може да бъде издаден ЕФ, както и възраженията за приложение на по благоприятния закон и за нарушение на чл.34 от ЗАНН.

Относно приложението на принципа на пропорционалност излага, че освен размерът на 3 незаплатената такса, възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност, следва да се има предвид и вида на ППС, във връзка с това доколко движението му по дадения маршрут нарушава пътната настилка, съответно ощетява държавния бюджет, използван за поддръжка и обезопасяване на републиканската пътна мрежа. Счита, че съгласно чл.189з от ЗДвП не е налице възможност за административно наказващия орган да квалифицира случая като маловажен. Поради изложеното моли съда да потвърди издадения ЕФ, като правилен и законосъобразен, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, като към материалите по преписката се съдържат доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателя на 08.03.2024 г./л.19/, а жалбата е подадена в РС Ловеч на 04.04.2024 г., а е входирана в АПИ на 21.03.2024, като по същество е основателна.