Определение № 1419 от 17.03.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1419 гр. Бургас, 17.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20242120107980 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба подадена от С. К. С. и Д. К. С. – Г. против О. Б., с която са отправили искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че двамата ищци са собственици на новообразуван имот № 722.22 по плана на новообразуваните имот в местност “Ш.”, гр. Б., код ЕКАТТЕ : ******, община Б., одобрен със заповед № РД-09-142/30.10.2020г. на областен управител на Област Б., с площ от 150 кв.м., вид територия: Селско стопанство, НТП:

Параграф 4, адрес улица, заедно с подобреният в него, отговарящ на бивш парцел X /десети/ в кв.2 /втори/ в местността “Ш.” в землището на кв. “М. Р.”, гр. Б., с площ от 150 кв.м.

Искът е обоснован с твърденията, че по силата на дарение, обективирано в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 191, том XX, дело № 7057/1995 на нотариус С. Д. при РС – Б., двамата ищци придобили от родителите си К. и Т. С.и правото на собственост върху няколко недвижим имота, един от които представляващ ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ от 150 кв.м., представляваща парцел XI в кв.2 в местността “Ш.” в землището на кв. М. Р., гр. Б..

Впоследствие, когато решили да продадат имота и се снабдили със скица, ищците установили, че по документи се водят собственици на новообразуван имот № 722.21 по плана на новообразуваните имоти в местност “Ш.” гр. Б., който имот никога, нито те, нито родителите им били владели.

При извършена справка в Общината се установило, че имотът, който владеят и на който смятат, че са собственици по предходен номер бил парцел X в кв.2, в местността “Ш.” в землището на кв. М. Р..

Сочат, че при изготвянето на нотариалния акт за дарение била допусната фактическа грешка, на която нито родителите на ищците, нито те обърнали внимание и във времето необезпокоявано ползвали имотът, който смятали за свой. Потърсили нотариуса заверил 1 нотариалните актове, но същият им отказал съдействие , предвид изтеклия дълъг период от време, тъй като книжата при него се пазили пет години и не се знаело на какво се дължи тази грешка – дали при изписването или при представените документи и скици, издадени от О. Б..

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на всеки един установителeн иск, за наличието на която съдът следи служебно, е съществуването на правен интерес за ищеца от търсената с него защита, който интерес следва винаги да е конкретен. От установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. Правен интерес от предявяване на установителен иск има и владеещият собственик, когато страните спорят за пространствените предели на правото на собственост.

Правния си интерес от иска, ищците обосновават с твърдението, че О. Б. разполага с титул за собственост, а те се водели по нотариален акт за собственици на имот, който никога не са ползвали и който в момента се ползва от други хора, и в който в момента е изградена жилищна сграда.

С уточнителна молба от 28.05.2025г., в изпълнение указанията на съда да посочат придобивното основание, въз основа на което твърдят, че са собственици на посочения в петитума на исковата молба недвижим имот, ищците твърдят, че собствеността е придобита въз основа на дарението извършено от родителите им, обективирано в нотариалния акт от 1995г. тъй като същото е имало за предмет точно този имот, във връзка с учреденото право на ползване върху него на основание ПМС на родителите им.

Съдът намира, че за ищците липсва правен интерес от предявения положителен установителен иск, тъй като по същество със същия се цели да се замести вече извършеното нотариално удостоверяване от нотариуса, обективирано в издадения от него нотариален акт за дарение, като се цели да се промени описанието на недвижимия имот и същият да се замени с изцяло нов такъв. ИзлоЖ.те в тази връзка твърдения за наличие на допусната ОФГ при изповядване на сделката не представляват надлежно придобивно основание и не са в състояние да обосноват правен интерес за ищците от търсената със иска защита, тъй като би било недопустимо съдът да изследва дали е била допусната ОФГ при изповядване на сделката от нотариуса, да подменя волята на страните и предмета на сделката и като краен резултат да приеме, че се въз основа на тази сделка ищците се легитимират като собственици на друг имот, различен от описания в нотариален акт. При така излоЖ.те твърдения за наличие на владение започнато от техните родители и продължило във времето и което евентуално би било присъединено към тяхното, за ищците би бил налице правен интерес да установят правото си на собственост върху процесния имот, за който не притежават титул за собственост на основание придобивна давност, но същите не се позовават на такава.

Липсата на съдействие от страна на нотариуса да извърши исканата поправка не може да бъде преодоляна чрез предявения от тях положителен установителен иск. По исков път срещу нотариуса могат се предявяват само претенции за вреди от виновно неизпълнение на задълЖ.ята на нотариуса по чл. 73 ЗННД, като за извършване на исканата поправка има друг 2 ред, а именно – по пътя на създаване на нотариален акт за поправка на нотариален акт.

По излоЖ.те по –горе съобраЖ.я, съдът намира така предявения установителен иск за недопустим. Наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск е абсолютна предпоставка за неговата допустимост, за която съдът е длъжен да следи служебно.

Действително чл.124, ал.1 ГПК позволява съществуването на всяко едно правоотношение да бъде установявано, но само при наличие на правен интерес. Правният интерес по начало произтича от естеството на търсената защита. Имайки предвид естеството на заявената претенция и търсената с нея защита, се налага извода, че исковата претенция се явява недопустима, поради липса на правен интерес.

ИзлоЖ.те съобраЖ.я за липса на правен интерес от предявения положителен установителен иск – абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и оттам неговата недопустимост предпоставят недопустимостта на производството, образувано въз основа на депозираната искова молба и обуславят неговото прекратяване.

Недопустимостта на предявения главен иск, води до отпадане на правния интерес за обусловения от него и приет за съвместно разглеждане насрещен положителен установителен иск на Община Бургас, поради което настоящото производство следва да бъде прекратено в неговата цялост.

Водим от горното и на основание чл.130, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба, с вх. Рег. № 49543/22.11.2024г. на БРС депозирана от С. К. С. и Д. К. С. – Г. против О. Б., чрез адв. Ж. С., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, както и насрещна искова молба вх.

Рег. № 19329/02.05.2025г., депозирана от О. Б. против С. К. С. и Д. К. С.а – Г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7980/2024г. на БРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС, в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3