Решение № 22189 от 04.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22189 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110115992 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на З срещу З, с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 4536,57 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ за вреди на товар, представляващ климатична техника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2024г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 299,31 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.09.2023г. до 19.03.2024г.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 18.05.2023г. превозвачът Р приема за превоз с композиция, състояща се от влекач с ДК № Р 9866 КК и ремарке с ДК № Р 1801 ЕЕ, по релация от гр. Барселона, Кралство Испания, до гр. Русе, Република България, товар, представляващ климатична техника, вкл. и артикул RAS6HNP2E, за който товар между ищеца и ** била сключена имуществена застраховка „Товари по време на превоз (Карго)“, в сила от 18.05.2023г. Навежда твърдения, че при получаването на процесната стока, получателят ** констатирал повреди по опаковката на артикул RAS-6HNP2E, както и по самия товар, за което бил съставен Авариен протокол № 5549 от 29.05.2023г. Получателят на увредения товар ** предявил застрахователна претенция, по която ищецът му платил сумата от 4605,24 лв., представляваща 110% от увредения товар, както и сумата от 350 лв., представляваща разноските, сторени за установяване вида и размера на вредите.

Ищецът поддържа, че с изплащане на обезщетението по имуществената застраховка „Товари по време на превоз“ встъпва в правата на увредения срещу ответника, в 1 качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата, с оглед което е предявил регресна претенция спрямо ответника с покана с изх. номер № Л-632/15.09.2023г. за заплащане на сумата в общ размер на 4536,57 лв., като вземането не било погасено. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който оспорва предявения иск. Твърди, че доколкото в Авариен протокол № 5549 от 29.05.2023г., са декларирани твърдения, че установената повреда е резултат от недостатъчно надеждно натоварване и укрепване на товара в товарното помещение, то оспорва да е налице покрит риск по договора за застраховка „Отговорност на превозвача“, при доводи, че съгласно приложимите към договора Общи условия, неизправността и/или неподходящото натоварване на транспортното средство не се покрива от отговорността на превозвача. Посочва още, че съгласно същите Общи условия, от застрахователното покритие са изключени загуба или щета, възникнала поради нарушаване на установените правила по превоза от страна на застрахования, изпращача, получателя или техните представители, както и поради недостатъчна или неподходяща опаковка, неправилно подреждане или укрепване на товара в превозното средство. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От заявените с исковата молба фактически твърдения се налага извод, че съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на главната искова претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за съответното имущество с покритие към датата на настъпване на събитието, настъпването на застрахователното събитие, размера на имуществените вреди, претърпени от твърдяното застрахователно събитие, изплащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на застрахователното обезщетение на увреденото лице и встъпване в правата на увреденото лице, размера на претендираното обезщетение от застрахователя на превозвача. В доказателствената тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите правоизключващи възражения, както и положителния факт на плащане на обезщетението в случай, че твърди това.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че за 2 процесния товар е бил сключен застрахователен договор по имуществена застраховка „Товари по време на превоз“, а отговорността на превозвача е била застрахована по договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, сключена с ответника, че вредите, нанесени на товара, предмет на сключения с ищеца застрахователен договор са в размер на 4 605,42 лв., както и че ищецът е заплатил на 18.07.2023г. застрахователно обезщетение по посочената застраховка в размер на процесната сума.

Следователно правният спор между страните се концентрира върху това дали е възникнало суброгационно право в полза на ищеца, а в частност дали е налице изключен застрахователен риск.

От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че между трети за производството лица „Johnson Controls Hitachi Air Conditioning Europe SAS – Italian Branch“ и Р съществува облигационно правоотношение по силата на договор за автомобилен превоз от 18.05.2023г. на 18 броя колета климатична техника от Барселона, Кралство Испания до Русе, Република България с получател на стоката **. От представения по делото приемо-предавателен протокол е видно, че на 22.05.2023г. процесният товар е доставен на получателя, като същевременно с това е констатирано разкъсване на един от кашоните и повреда в топлообменника на външно климатично тяло модел „RAS-6HNP2E”. На същия ден е изготвено протестно писмо от ** до превозвача Р, съдържащо указание, че във връзка с така констатираната повреда е извикан авариен комисар, а за определяне размера на щетата ще бъде изготвено заключение.

По делото е приобщен Авариен протокол № 5549 от 29.05.2023г. за процесната климатична техника, в който е описано, че външната опаковка на товара е от картонени кашони, наредени върху дървени палети, обвити с опаковъчно фолио, а вътрешната – опаковъчни материали. След разопаковане на колета и извършен оглед е установен повреден детайл в климатик „Hitachi Heat Pump OU Side Flow HP”, модел RAS-6HNP2E – пробит топлообменник, при посочена единична стойност от 2 140,45 евро. Според заключението повредата е настъпила по време на транспорта и трансфера, най-вероятно в резултат на недостатъчно надеждно укрепен и/или стифиран товар в товарното помещение на ремаркето, като също е възможно уредът да е натиснат и пробит от остър предмет на друг групажен товар.

От приобщената по делото застрахователна полица № 23 280 0701 ** е видно, че предмет на застрахователния договор между ** и З е товар, представляващ климатична техника – 18 опаковки с тегло 1 092,65 кг, който ще се превозва с камион ** на 18.05.2023г. от Барселона, Испания до Русе, България. Отбелязано е, че покритите рискове се определят в Институтски карго клаузи (А) – 1/1/82. Установява се, че въз основа на заявление с вх. № 308 от 23.05.2023г. застрахователят e уведомен за настъпило застрахователно събитие относно товар, застрахован с полица № **/18.05.2023г., при следните констатирани щети – повредена опаковка и повреден 3 топлооменник във външно тяло на климатик, модел „RAS-6HNP2E“.

Като писмено доказателство е представен Протокол за бракуване на стоковоматериален запас от 08.06.2023г., съгласно който техническото състояние на доставеното климатично тяло „Utopia IVX PRIME HITACHI” е негодно за ползване съобразно предназначението си и за продажба, поради което получателят ** е взел решение за ликвидирането му.

Съобразно чл. 410, ал. 1, т. 1 и чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, в това число и в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. Договорът за застраховка, сключен между ответното дружество и Р, с който е застрахована отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз, за вреди, поради което отговорността на превозвача има договорен характер, а не деликтен, тъй като повредите на товара не са в причинна връзка с нарушаване на общия запрет да не се вреди другиму, а следствие от неосъществяване на дължимия облигационен резултат – товарът да бъде предаден на получателя своевременно в количеството и състоянието, в което е бил при приемането му за превоз /в този смисъл Решение № 47 от 30.07.2019г. по т.д. № 1502/2018г. на ВКС, I т.о./.

Предвид обстоятелството, че мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето се намират в две различни държави, то следва да се приеме, че е налице международен превоз на стоки, който се регламентира от правилата на Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари /СМР/, без да се дерогира действието на нормите на вътрешното право – ТЗ и ЗАП, които съдържат идентична правна уредба. С чл. 17 от Конвенцията е предвидено, че превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането за превоз до този на доставянето , както и за забавата при доставянето. Основанията, освобождаващи превозвача от отговорност, са уредени в т.

2 и се изразяват в грешка на правоимащия, на негово нареждане, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. В т.

4 е предвидено, че превозвачът не отговаря за липсите и повредите, когато последните произтичат от ползване на отворени, непокрити с брезент превозни средства, когато това е било изрично уговорено и вписано в товарителницата, от липса или дефект на опаковката при стоки, които поради самото си естество са изложени на разваляне или повреда, когато не са опаковани или са лошо опаковани, от пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, 4 действащи за сметка на изпращача или получателя, или от естеството на някои стоки, застрашени било от цялостна или частична загуба, било от повреда като счупване, ръжда, вътрешно увреждане, изсушаване, изтичане, нормално разпадане или от действията на червеи или гризачи и т.н.

За установяване на обстоятелствата относно годността на опаковката на процесния товар е допусната съдебна техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. К. Б.. Според експертното заключение не са налице нормативни или специални технически изисквания при автомобилния превоз на климатична техника, като обичайната практика за опаковане на климатици включва опаковане на всяко от телата на климатика в полиетиленова торба, поставяне торбата ведно с тялото в кашон от многопластово велпапе, уплътняване кухините в кашона със стиропор. Вещото лице е достигнало до извод, че въпросният товар, опакован от външна страна с картонени кашони, наредени върху дървени палети, обвити с опаковъчно фолио и с опаковъчни материали от вътрешна страна, е била подходяща, широко възприета и обичайна.

Обяснено е, че най-вероятната причина за щетата е друг недостатъчно укрепен и/или стифиран товар, т.е. товарът е бил натиснат и пробит от остър предмет от друг товар в камиона, респективно от товареща и разтоварваща техника. Не е изключена възможността щетата да е нанесена по време на движение на камиона или при товарене и разтоварване на други групажни товари.