Определение № 7284 от 15.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7284 гр. София, 15.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ТАНЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело № 20231110146134 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано е по молба на Л. П.

П.. Длъжникът в заповедното производство е претендирал присъждане на направените в заповедното производство разноски за подаване на възражение по чл. 414 ГПК в размер на 100 лв.

Ищецът е посочил, че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

След неизпълнение на дадени указания от страна на ищеца, съдът е прекратил образуваното по иск по чл. 422 ГПК исково производство, предшествано от заповедно производство, в което длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК и се е представлявал от адвокат.

Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или допълни сам в частта за разноските. Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма.

Разгледани по същество, молбата е основателна, доколкото по делото има направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по заповедното, а делото е прекратено по вина на заявителя, то същия дължи разноски в пълен размер на ответника 78, ал. 4 ГПК, съответно на длъжника в заповедното производство.

На адвоката на длъжника в заповедното следва да бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за подаване на възражение по чл. 414 ГПК в заповедното производство.

Съобразно ниската фактическата и правна сложност на заповедното дело и извършените от адвоката процесуални действия /които се изчерпват с възражение срещу издадената на заповед за изпълнение/, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено на 200 лева, който е 1 минималният размер, предвиден в чл. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото това действие не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, поради което то следва да бъде определено съгласно пар. 1 от допълнителните разпоредби по аналогия. В този смисъл задължителната съдебна практика - Определение № 102 от 14.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2481/2021 г., I т. о.

Въпреки това, предвид принципа на диспозитивното начало и обстоятелството, че се претендира възнаграждение в размер на 100 лв. и в такъв размер е заплатено съгласно договора за правна защита и съдействие, то съдът ще присъди на длъжника в заповедното производство тази сума.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Разпореждане №

152354/04.12.2023 г. поправено с Определение № 1581/11.01.2024 г., в частта с разноските, със следното:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „..............., ЕИК ..............., ДА ЗАПЛАТИ на Л. П. П., ЕГН **********, сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 11419/2023 г. по описа на СРС, част от настоящото гр.д.№46134/2023 г. на СРС, в размер на 100 лв. – адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред СГС.

Препис от акта на да сложи и в кориците на ч.гр.д.№ 11419/2023 г. по описа на СРС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2