Решение № 28 от 21.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Георги Ушев Наказателно дело за възобновяване № 20241000600448 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХХIIІ от НПК.

Образувано е по искане на адв. Д. Р. – защитник на В. С. К. за възобновяване на ВНОХД 499/2023г. по описа на Софийски градски съд, по което с решение от 12.09.2023г. е изменена присъдата на Софийски районен съд от 01.12.2022г., постановена по НОХД 8773/2020г., с която К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.355, ал.2, вр.ал.1 от НК , в частта с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от ИК е отложено за срок от три години и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, като СГС е заменил на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, във вр. ал.3, т.1, във вр. ал.1 от НК определеното наказание “лишаване от свобода“ с наказанието „пробация“, включваща следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦАЦА, като на основание чл.55, ал.3 от НК съдът е постановил, наказанието „ГЛОБА“ да не се налага.

В искането се твърди, че както първоинстанционната присъда, така и изменящото я въззивно решение са постановени при допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, като се излагат подробни съображения за това. Иска се възобновяване на горепосочените наказателни дела и постановяване на решение, с което 1 подсъдимият да бъде оправдан в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда. Алтернативно се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебното заседание пред Апелативния съд упълномощеният защитник на осъдения В. С. К. - адв. Д. Р. поддържа искането за възобновяване на делото и оправдаване на осъдения, като посочва, че в рамките на установените фактическите положения по делото, подзащитният му не е извършил престъпление. Алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като излага съображения относно наличието на съществени нарушения на процесуалните правила – липса на мотиви на постановените съдебни актове, поради необсъждане на защитните аргументи.

Осъденият В. С. К. поддържа казаното от адвоката си, като в последната си дума моли да бъде оправдан.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на направеното искане, тъй като според него не е допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и от двете съдебни инстанции, разгледали делото.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането за възобновяване‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, в пределите на своята компетентност намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. То е подадено от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК - искането е подадено в шестмесечния срок след датата на влизане в сила на решението на Софийски градски съд, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основания по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С присъда от 01.12.2022г., постановена по НОХД 8773/2020г. на Софийски районен съд, подсъдимият В. С. К. е признат за виновен в това, че за времето от 09.04.2020 г. до 20.04.2020 г. в гр. София, нарушил правила и мерки издадени против разпространението на заразителна болест по хората, а именно: 1., т.5 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г./ доп. със заповед № РД2 01-197/11.04.2020 г./ на Министъра на здравеопазването на Република България, съгласно която: „Преустановява се провеждането на всякакъв вид масови мероприятия, включително спортни, културно - развлекателни и научни (кина, театри, концерти, музеи, конференции, симпозиуми, спортни и СПА центрове, фитнес-зали и други)“, вр. чл.63, ал. 1 от Закона за здравето „при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион“, като за посочения период в качеството си на управител на фитнес зала „Е. Р. З.“, находяща се в гр. ***, ж.к. ***, бл. ***, партер, отворил фитнес залата за посещения на различни лица, които тренирали в нея срещу заплащане и деянията са извършени по време на пандемия и извънредно положение (по чл.84, т.12 Конституцията на Република България, обявено с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Република България), свързани със смъртни случаи престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

На основание чл.355, ал.2, вр.ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК първостепенния съд е наложил на подсъдимия В. С. К. наказание «лишаване от свобода» за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, както и наказание „ГЛОБА“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева. Присъдата е била обжалвана пред Софийски градски съд, който с решение от 12.09.2023г., постановено по ВНОХД 499/2023г. я е измененил в частта, с която на В. С. К. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от ИК е отложено за срок от три години и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, като е заменил на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, вр.чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, във вр. ал. 3, т.1, във вр. ал.1 от НК определеното наказание “лишаване от свобода“ с наказанието „пробация“, включваща следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦАЦА, като на основание чл.55, ал. 3 от НК съдът е постановил, наказанието „ГЛОБА“ да не се налага.

В искането за възобновяване се сочат основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК, вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК - неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

Настоящият съдебен състав намира, че доводите в полза на сочените основания за възобновяване не могат да бъдат споделени.

3

Присъдата на Софийски районен съд и решението Софийски градски съд не страдат от процесуалните пороци, изтъкнати в искането за възобновяване. Тези два акта подлежат на проверка по реда на Глава 33 НПК по извънредния способ за проверка на влезлите в сила съдебни актове. Този способ цели зачитане на стабилитета на влезлия в сила съдебен акт, като единствено на установените в чл.348, ал.1 НПК конкретни основания, може да бъде преразгледан този стабилитет.

Двата проверявани акта са мотивирани в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 НПК, като са изложени логични съображения, за да се приеме наличието на извършено престъпление от осъдения В. С. К.. Инстанционните съдилища са положили необходимите усилия да изяснят фактите по делото.

Претендираното в искането за възобновяване съществено процесуално нарушение се състои в това, че според искателя формулираните мотиви по същество следва да се приравнят на липса на мотиви, тъй като са непълни и неясни, като е налице едностранчив анализ на доказателствата. Изтъква се, че първоинстанционният съд безкритично се е солидаризирал с аргументите на обвинителната теза, а доказателствата върху които стъпва осъдителната присъда са изпълнени с противоречия, което е останало незабелязано от въззивната инстанция.

САС не споделя аргументите, изложени в искането за възобновяване, тъй като съдилищата, разгледали процесния случай в своите актове са изложили подробни и задълбочени мотиви относно всички обстоятелства, касаещи предмета на делото, включително време, място и начин на извършване на престъплението. В този смисъл мотивите им са пълни и ясни, а събраните доказателствени материали са обсъдени подробно и обективно. Въззивната инстанция в решението си е отговорила на всички възражения на подсъдимия и неговия защитник, които са значение за предмета на делото.

По делото е безспорно установено, че именно В. К. е бил управител и едноличен собственик на капитала на „Релакс Зон“ ЕООД, като на 01.12.2017 г. в качеството си на управител на „Релакс Зон“ ЕООД е сключил договор за наем с „Експириан“ ЕООД за помещението, находящо се в гр. ***, ж.к. ***, бл. ***, партер, като в договора изрично е било записано, че помещението следва да се ползва за спортен център. Именно това помещение В. К. е обзавел и отворил фитнес зала „Е. Р. З.“.

Безспорно е също така, че на 13.03.2020 г. поради разрастване на епидемия от корона вирус /COVID-19/ на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България, с Решение от на 44-то Народно събрание, обн. ДВ, бр.22/13.03.2020 г., на територията на Република България било въведено извънредно положение. По повод на усложняващата се епидемиологична обстановка и във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за здравето /„при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион“/, била издадена заповед № РД-01124/13.03.2020г. /доп. със заповед № РД-01 -197/11.04.2020г./ на Министъра на 4 здравеопазването, с която били въведени ограничителни мерки. Част от тези мерки са посочени в Раздел I., т.5 от заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., а и м е н н о преустановяване провеждането на всякакъв вид масови мероприятия, включително спортни, културно-развлекателни и научни (кина, театри, концерти, музеи, конференции, симпозиуми, спортни и СПА центрове, фитнес-зали и други) до 13.05.2020г.

След въведеното на 13.03.2020 г. извънредното положение в Република България и съгласно заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, В. К. е следвало да затвори за посещения фитнес залата до отмяната на заповедта на министъра, което той не е направил.

От доказателствените материали по делото се установява, че през периода от 09.04.2020 г. до 20.04.2020 г. фитнес залата е работела и била посещавана от множество клиенти.

Външните й прозорци са били брандирани с реклама на фитнес зала и не е имало съмнение, че това е друг вид търговски обект или помещение. Налице са достатъчно на брой еднопосочни свидетелски показания, че когато са ходили в залата, вратите са били широко отворени и свидетелите са влизали в залата, като част от тях в показанията си заявявяват, че преди те самите да влязат в залата, за да тренират, са виждали вътре хора със спортни облекла, които тренирали.

Налице са и достатъчно доказателства, че при посещението си във фитнеса, лицата са заплащали еднократна тренировка, или т. нар. абонаментна месечна карта. Парите са давали лично на В. К..

Безспорно е установено също така, че на 20.04.2020 г. в 07 РУ-СДВР бил получен сигнал, че въпреки въведените ограничителни мерки за подобен тип обекти, фитнес зала „Е. Р. З.“, находяща се в гр. ***, ж.к. ***, бл. ***, партер, работи и в нея има множество лица, които тренират. На място за извършване на проверка били изпратени св. Б. С., св. В. Ч. и св. В. В. /служители на 07 РУСДВР/. Пристигайки на адреса полицейските служители установили, че действително фитнес залата работи, а вътре видели, че имало множество лица, облечени в спортни екипи, които тренирали. във фитнес залата полицейските служители установили В. С. К., който потвърдил пред тях, че залата работи с клиенти. Той представил на полицейските служители, а впоследствие предал с протокол за доброволно предаване тетрадка, съдържаща данни за трениращите лица и сумите, които плащали, за да тренират.