Решение № 307 от 27.06.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Русе, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря Димана С.а в присъствието на прокурора Х. Ст. М. като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20254500100300 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по предявен от Г. Й. Я. от гр. Русе против Прокуратурата на Р България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 70 000 лв.

Ищецът твърди, че с постановление от 25.03.2019 г. на следовател от ОСлО при РОП е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления пo чл. 248а, aл. 3, пр.1/изм./ във вр. с aл. 2, пр. 1 /изм./, във вр. с чл. 2, aл. 1 от HK и пo чл. 278в, aл. 1 от НК. След проведено разследване с постановление от 08.03.2021 г. нa 3aм. окръжен прокурор Б. В. досъдебно наказателно производство № 378/2015г. пo oпиca на ОП Русе е прекратено нa основание чл. 243, aл. 1, т. 2 НПК. C постановление от 20.04.2021 г. на прокурор от AП -Велико Търново и с постановление от 30.06.2021 г. на прокурор при BKП е отменено постановлението нa 3ам. окръжния прокурор Б. В.. Твърди, че постановленията на AП - Велико Търново и на BKП съдържат изцяло произволни правни изводи, които не се подкрепят от събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателства. Съдържанието на постановлението на прокурора oт AП - Велико Търново изобилства с произволни и неверни фактически и правни твърдения и изводи пo отношение на изпълнителните деяния и за двете престьпления.

Твърди, че с това постановление са му вменени качества и деяния, които не само не е извършвал, нo и обективно не е било възможно да извърши с оглед нa нормите на действащото обективно право в Република България към м. aпpил и мaй, 2014 г.

Ищецът заявява още, че тези два акта на AП - Велико Търново и ВКП обективно са довели до изготвяне нa обвинителен акт oт 30.07.2021 г. нa Окръжна прокуратура Русе, с който бил предаден на съд за извършени от него престъпления пo чл. 248а, aл.

3, пр. 1/изм./ във вр. с aл. 2, пр. 1/изм./ във вр. с чл. 2, aл. 1 от HK и пo чл. 278в, aл. 1 oт 1

HK. Заема позиция, че в съдържанието нa този акт отново се съдържат неверни фактически и правни твърдения и извoди. Въз основа на него било образувано HOXД № 594/2021 г. на Окръжен съд - Русе, по което представителят на обвинението въпреки събраните и в съдебното производство неоспорими доказателства, поддържал обвиненията. C при*** № 22/30.05.2022 г. пo горното наказателно дело, на основание чл. 304 от HПK, бил признат за невинен и оправдан и пo двете обвинения. Тази при*** била потвърдена с при*** № 9/19.09.2022 г. пo BHOXД № 207/2022 г. на ВТАС.

При така изложените факти и обстоятелства намира, че е налице хипотезата на чл. 2, aл. 1, т. 3 3ОДОВ. Заявява, че е оправдан пo обвинение за извършени oт него престьпления пo смисъла на НК, като престъплението пo чл. 248а, aл. 3, пр. 1 /изм./ във вр. c aл. 2, пр. 1/изм. / във вр. с чл. 2, aл. 1 HK е „тежко" пo смисъла нa чл. 93, т. 7 НК. Неоснователните обвинения за извършени oт него престъпления му причинили продължителни и значителни психически бoлки и страдания и социален дискомфорт, представляващи неимуществени вреди пo смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Ищецът твърди още, че по образование е юрист, работил като *** и продължаващ да работи като *****. Заявява, че винаги считал, че законите в Р България се прилагат точно, a в наказателното право точното прилагане е в основата зa разкриване нa обективната истина, което е възведено в основен принцип - чл. 13 НПК. B развилото се наказателно производство от 31.05.2016 г. /постановление от 31.05.2016 г. за образуване на досъдебно производство/ до м. септември 2022 г.

/постановяване нa при***та oт Апелативен съд — Велико Търново/ Прокуратурата съвсем превратно тълкувала както императивни правни норми от гражданското и търговското право, тaкa и самите норми от HK, уреждащи изпълнителните деяния, зa кoитo бил обвинен и предаден нa съд. Пределно ясната, според ищеца, норма на чл.

248а, aл. 3 HK пo никакъв начин не дaвaла основание да се приеме, че към 2014 г. едновременно е управлявал и представлявал търговското дружество. Въпреки възраженията му, органите нa досъдебното производство неразбираемо упорито поддържали незаконосъобразното становище, че и той *******, като излагали неверни твърдения зa извършвани oт него фактически действия пo управлението. 3наейки, че престъплението пo чл. 248а, aл. 3 oт TK е ,,тежко " пo смисъла на HK действията на обвинението му създавали изключително сериозен социален дискомфорт. Осъзнавал, че осъждането пo едно тaкoвa обвинение можело да му кocтвa упражняването нa ***** професия. От друга страна чувствал изключително неудобство и срам пpи посещенията си в следствената служба, тъй като там работели колеги юристи, които го познавали и като *******. Характерът на престъплението по чл. 248а НК създавало у него усещането и представата, че ще бъде смятан в юридическата гилдия за измамник и лице, което се стреми да получи облаги пo неправомерен начин. Това се отразило на пряката му работа като *****. Имало значителни периоди, в които поради чувството на неудобство и срам не посещавал съдебната палата. Практически намалил ***** cи работа дo минимyм. Представителите на обвинението /следователят, AП-Велико Търново и BKП/ изобщо не обръщали внимание на правените от него възражения за конфликти между правни норми в специализираното законодателство, за отношението специален към общ закон, за мотивите на законодателя при измененията на чл. 248а НК. Всичко това задълбочавало страданията му, социалния дискомфорт и усещането за липса на правосъдие пo смисъла на неговите разбирания и на действащото законодателство. Проблемът с неразбирането, проявявано упорито oт органите на досъдебното производство в продължение на повече от седем години на материята, 2 уредена в 3акона за биoлoгичнoтo разнообразие създавало у него усещането на безизходица и мултиплицирало чувството за проявена към него явна несправедливост, преднамереност и стремеж да бъда осъден „на всяка цена". Твърди, че поведението на органите на дocъдeбнoтo производство през целият тoзи седемгодишен период му създадали усещане за липса на правов ред в Р България. Осъзнавайки всичко това през призмата на юридическото си образование и значителния си практически опит в правосъдието се чувствал пoдтиcнaт, неуверен в компетентността и коректността на институциите. 3апочнал дa се самоизолира oт *****. Ограничил социалните cи контакти поради мисълта, че всички го смятат зa двуличник. Всичко това му причинило значителни психически болки и страдания и социален дискомфорт, продължили над седем години. Заявява, че тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие на органите на досъдебното производство и повдигнатото от тях и поддържано незаконосъобразно обвинение. Заявява, че постановената оправдателна при*** за престъпленията по чл.

248а, aл. 3, пр. 1 /изм./ във вp. с aл. 2, пр. 1/ изм. / във вр. с чл. 2, aл. 1 oт HK и зa престъпление no чл. 278в, aл. 1 от HK му дава основание да претендира обезщетение за тези вреди, които с оглед нa обществения критерий за справедливост, оценява на 70 000 лв. Намира този размер за справедлив с оглед нa седемгодишното продължение нa наказателното производство, през които възникнали, съществували и ce мултиплицирали болките и cтpaдaниятa, двете престъпления зa които незаконосъобразно бил обвинен и оправдан, юридическото му образование и упражняваната професия, които били относително дискредитирани, психическата му подтиснатост и разколебаването му в наличието нa справедливост и правов ред в обществото и дъpжaвaтa. Заявява, че съобразно съдебната пpaктикa върху обезщетението му се дължи и лихва, считано oт деня нa влизане в cила нa оправдателната при*** — 19.09.2022 г. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение зa претърпени неимуществени вреди поради незаконосъобразно обвинение за извършени от него престъпления по чл. 248а, aл. 3, пр. 1 /изм./ във вр. с aл. 2, пр. 1 /изм. / във вр. с чл. 2, aл. 1 oт HK и престъпление пo чл. 278а, aл. 1 НК, за които е оправдан с влязла в сила при***, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2022 г., както и направените разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратурата на Р България е депозирал писмен отговор, в който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на иска. Заема позиция, че с при***та, постановена по BHOXД № 207/2022 г. по описа на ВТАС ищецът от невинен е признат за виновен. Не му било наложено наказание заради изтекла дaвнocт за нaкaзaтeлнo преследване пo чл. 80 aл. 1, т. 4 НПК.

Възразява, че тази при*** освен, че не е оправдателна, не е влязла в законна сила, както твърди ищеца на 19.09.2022 г, а е потвърдена по-късно от ВКС.

Заявява, че искът е и недоказан по размер. Заема позиция, че ищецът претендира в настоящото производство неимуществени вреди заради обвинения за престъпления по чл. 248а, aл. 3, пр. 1 /изм./ във вр. с aл. 2, пр. 1 /изм. / във вр. с чл. 2, aл. 1 oт HK и пo чл. 278а, aл. 1 НК, но по първото от тях той е ненаказан, но признат за виновен като техен автор/извършител. Претенцията намира и за прекомерна.

Възразява, че по досъдебното производство ищецът бил привлечен като обвиняемо лице, респ. станал наказателно преследван на 25.03.2019 г., като това приключило пред BKC на 30.11.2022 г. Заема позиция, че нa пpaктикa продължителностга на претендираното увреждането е продължило от присъственото привличане на ищеца 3 към наказателна отговорност като обвиняем и вземане нa най-леката мярка за процесуална принуда — подписка до приключването на наказателното производство във всички инстанции — 3 години и 8 месеца, което е кратък срок в сравнение и съпоставка с понятието зa разумен срок. Възразява още, че претендирания размер на обезщетението от 70 000 лв. не съответства на съдебната практика в аналогични случаи и стандарта на живoт в страната ни към претендирания момент на тьрпене на вреди.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с постановление от 25.03.2019 г. на следовател от ОСлО при РОП ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления пo чл. 248а, aл. 3, пр.1/изм./ във вр. с aл. 2, пр.

1 /изм./, във вр. с чл. 2, aл. 1 от HK и пo чл. 278в, aл. 1 от НК.

С При*** № 22/30.05.2022 г., постановено по НОХД № 594/2021 г. по описа на ОС Русе ищецът Г. Й. Я. е признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 248а, ал.3, пр.1/изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./ вр. чл.2, ал.1 НК и по обвинението за извършено престъпление по чл. 278в, ал.1 НК.

С въззивна при*** № 9 от 19.09.2022г., постановена по ВНОХД № 207/22г., Апелативен съд – Велико Търново отменил атакуваната пред него първоинстанционна при*** в частта, с която подсъдимият Г. Я. е признат за невиновен в това, че на 09.05.2014 г. в гр. Русе, чрез Общинска служба „Земеделие“- Русе, пред ДФ „Земеделие“-Разплащателна агенция, като ******* с ЕИК 117630339, в общо заявление за плащания на площ 2014г. с УИН 18/210514/65303 от 09.05.2014 г. по реда чл. 32, ал.

1 и чл. 41, ал. 2 /изм. и доп./ от Закона за подпомагане на земеделските производители и приложените към него таблица на използваните парцели за 2014г., ведно с тридесет и две карти с очертаванията на БЗС, да е представил неверни сведения - че ползва и обработва земеделски парцели - постоянни пасища, съгласно условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние - изискванията на чл.9, ал.2, т.3 вр. с ал.1 и чл.19 от Наредба №5 от 10.03.2010г. / за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища/отм., с които кандидатствал за подпомагане /субсидия/ по СЕПП /Схема за единно плащане на площ/ и за подпомагане по мярка 2013 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000 /60/ЕО[1]за земеделски земи“ в размер общо на 364,89 ха, от които 356.05 ха и по мярка 2013 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000 /60/ЕО- за земеделски земи“, за земеделски парцелипостоянни пасища в землищата на с. Нисово, с.Табачка и с.Червен, обл. Русенска- БЗС с № № от СИЗП /Система за идентификация на земеделски парцели/, като в действителност към датата на подаване на заявлението да не са били в добро земеделско и екологично състояние и впоследствие да не са били поддържани в такова - за да получи средства от фондове,предоставени от Европейския съюз на българската държава-„Европейски земеделски фонд за гарантиране на земеделието“ -100% /за средствата по СЕПП/, в размер на 117 632,64лв. и „Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони“- 82% /за средствата по Натура 2000/ в размер на 44 824,86 лв., всичко общо в размер на 162 457,50лв., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 248а, ал.3, пр.1/изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./ вр. чл.2, ал.1 от НК, като вместо това признал подсъдимия Г. Й. Я. за виновен в това, че на 09.05.2014г. в гр.Русе, чрез Общинска служба „Земеделие“- Русе, пред ДФ „Земеделие“4 Разплащателна агенция, като *******, в общо заявление за плащания на площ 2014г. с УИН 18/210514/65303 от 09.05.2014 г. по реда чл. 32, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 /изм. и доп./ от Закона за подпомагане на земеделските производители и приложените към него таблица на използваните парцели за 2014г., ведно с тридесет и две карти с очертаванията на БЗС, представил неверни сведения, че ползва и обработва земеделски парцели- постоянни пасища, съгласно условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние- изискванията на чл.9, ал.2,т.3 вр. с ал.1 и чл.19 от Наредба № 5 от 10.03.2010г. / за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища/ отм., с които кандидатствал за подпомагане /субсидия/ по СЕПП /Схема за единно плащане на площ/ и за подпомагане по мярка 2013 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000 /60/ЕО[1]за земеделски земи“ в размер общо на 364,89 ха, от които 356.05 ха и по мярка 2013 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000 /60/ЕО- за земеделски земи“, за земеделски парцели- постоянни пасища в землищата на с.Нисово, с.Табачка и с.Червен, обл. Русенска- БЗС с №№ от СИЗП /Система за идентификация на земеделски парцели/, като в действителност към датата на подаване на заявлението не са били в добро земеделско и екологично състояние, за да получи средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава - „Европейски земеделски фонд за гарантиране на земеделието“ -100% /за средствата по СЕПП/, в размер на 117 632,64лв. и „Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони“- 82% /за средствата по Натура 2000/ в размер на 44 824,86 лв., всичко общо в размер на 162 457,50 лв., поради което и на основание чл.248а, ал.2, пр.1 /изм./, вр. ал.1 вр. чл.2, ал.1 от НК и чл.81,ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.4 от НК вр. с чл. 305, ал.5, пр.1 вр. с чл.24 ал.1 т.3 от НПК не му налага наказание.