Определение № 95 от 10.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. Пазарджик, 10.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело № 20225200900212 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 374 от ГПК.

Образувано е п о подадена искова молба вх. №8452/02.12.2022 г. от К. Н.Г. ,Г. И.Г. и Н.

И.Г. тримата от гр.С.,чрез пълномощника си адв.Р.П. с р е щ у „Застрахователно акционерно дружество“Алианц България“АД гр.София, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, *** с правно осн.чл.432 от КЗ и обща цена на исковете 360 500,01лв.

Ищците са направили доказателствени искания: за приемане на представени писмени доказателства; за задължаване на ответника да представи в цялост щети № 10000/21/217/500538 №1000/21/217/500539 и №1000/21/217/5005540 ,гласни доказателствени слредства-четирима свидетели и съдебно-психологическа експертиза от в.л. психолог.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „З АД Алианц България“АД гр.София е подал отговор на исковата молба. Не възразява по приемането на приложените към исковата молба доказателства.Възразява срещу искането за разпит на четирима свидетели в режим на довеждане, тъй като не е конкретизирано - не са посочени техните индивидуализиращи данни и всеки от тях какви факти и обстоятелства ще установява.Възразява по доказателственото искане на основание чл. 190 ГПК, тъй като нито са посочени конкретни документи от цитираните щети, които да бъдат представени по делото, нито е обяснено тяхното значение за спора. Възразява да се допуска съдебно-психологическа експертиза по част от поставените в исковата молба задачи, а именно 3, 4, 5, 6 и 7, тъй като не касаят установяване на вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от смъртта на И. Г..Застрахователят дължи да обезщети само преките и непосредствени вреди от застрахователното събитие, сред които не са последиците от водените съдебни процеси, определения размер на наказанието в хода на наказателното производство, отразяването на наказателния процес от централните и регионални средства за масово осведомяване и т.н.Въпрос 7 включва предварителни констатации за факти и обстоятелства, които тепърва подлежат на установяване в настоящото производство, поради което считам, че е недопустим.

На основание чл. 146, ал. 2 и ал. 3 ГПК моли, да му се укаже за кои от твърдените в отговора факти не сочи доказателства, съответно да му се даде възможност да предприеме съответните процесуални действия във връзка с указанията Ви.

1

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се оспорват възраженията на ответника. Подържа направените доказателствени искания.

В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ,в която се поддържат направените с отговора възражения.Няма нови доказателствени искания.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент н а 03.11.2021 г., ,като е изпратено уведомление до страните от 16.11.2021г. за представяне на посочени в същото документи и ебезрезултатно е изтекъл тримесечният срок за плащане от негова страна. Искът е предявен на 02.12.2022 г.

По доказателствата:

Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени от ищеца с исковата молба писмени доказателства е основателно, поради което същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

Съдът отлага произнасянето по назначаване на СПсЕ за след разпит на свидетелите и изразяване на становище от страните.

Съдът отлага искането за събиране на гласни доказателства след посочване на кои факти и обстоятелства всеки един от тях ще установява и посочване на имената им в едноседмичен срок от съобщението.

На основание чл. 146, ал. 2 и ал. 3 ГПК ука зва на ответника да сочи доказателства за твърдените в отговора на исковата молба факти и му дава възможност да предприеме съответните процесуални действия

На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени от К. Н.Г. ,Г. И.Г. и Н. И.Г. тримата от гр.С.,чрез пълномощника си адв.Р.П. срещу „Застрахователно акционерно дружество“Алианц България“АД гр.София, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „ Сребърна“ № 16 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и обща цена на 2 исковете 360 500,01лв.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са обективно съединени искове от К. Н.Г. ,Г. И.Г. и Н. И.Г. тримата от гр.С.,чрез пълномощника си адв.Р.П. с р е щ у „Застрахователно акционерно дружество“Алианц България“АД гр.София, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, *** за заплащане на посочените в исковата молба суми.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

Тримата ищци са наследници на И. Г. Г. от гр.С. починал на 16.12.2019г., от които първият е съпруга, а останалите двама са негови синове

На 16.12.2019г. около 14 55часа на РП III-601 около км.60 +727 е настъпило ПТП между л.а.

„Ситроен C5" с ДК № управляван от С. И. Ж., ЕГН ********** от гр.К., бул." ти " № ,вх.А,ап. и л.а.„Рено-Меган" с ДК № управляван от И. Г. Г., ЕГН ********** от гр.С., ул."В. Л." № , като л.а."Ситроен C5" навлиза в насрещната лента за движение, удря се в л.а. "Рено-Меган", при което И. Г. почива на място, а автомобила - СИО, е тотално унищожен.

Към 16.12.2019г. е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" /ГОА/ със застрахователна полица № BG/03/19003341370 от

04Д2.2019г., валидна до 04.12.2020г., за л.а. „Ситроен С5" с ДК № За ПТП ответника е уведомен с писмо-молба от 21.02.2020г., получено на 24.02.2020Г..

За случая е образувано ДП № 272/2019г. по описа на РУ гр.Панагюрище при ОД МВР гр.Пазарджик, което е приключило с внасяне на обвинителен акт.

В наказателното производство тримата ми доверители са конституирани като частни обвинители.

С Присъда № 260008/17.03.2021г. по НОХД № 603/2020г. на ПзОСподс. Ж. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343,ал.1, б."в" и чл.342,ал.1 от НК във вр.с чл.21,ал.2 от ЗДвП, като на основание чл.58а от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода".

Присъдата е обжалвана от подсъдимия от частните обвинители и протестиране от прокуратурата, но само в частта за размера на наказанието и усло вията на изтърпяване.

С Решение № 69/23.09.2021г. по ВНОХД № 376/2021г. на ПАС присъдата е потвърдена, като има изменение само в частта за увеличаване на наложеното наказание по чл.343г от НК.

Това решение е обжалвано пред ВКС от подсЖ. и частните обвинители, но с Решение № 12/28.03.2022г. по НД № 1044/2021г. на I н.о. ВКСе потвърдено и присъдата е влязла в сила на тази дата.

Наследници на И.Г. са неговата съпруга и двамата синове.

Със застрахователна претенция по чл.380 от КЗ от О3.11.2021г. (получена по пощата на 04.11.2021г.) е поискано от застрахователя да плати в посочена банкова сметка обезщетения за неимуществени вреди[1] - на всеки наследник по 200000лв. или общо 600000лв., както и имуществени вреди (за тотално унищожения л.а.) в общ размер на 4000лв., от които 2/3 за К. Г. и по 1/6 за всеки от синовете.

По тази застрахователна претенция са образувани съответно щети № 1000/21/217/500536 (за К. Г.), № 1000/21/217/500537 (за Г. Г.) И № 1000/21/217/500538 (за Н. Г.) за неимуществените вредим щета № 1000/21/777/500520 за имуществените вреди.

Последвали преговори (по телефона, пощата и ел.поща, както и допълнително изпращане на документи), но ответника предложи обезщетенията да бъдат намалени с 50%, т.е по 100000лв.

3 за всеки наследник.

До изтичане на 3-месечния срок по чл.496,ал.1 от КЗ, т.е. до 04.02.2022г., последва доброволно плащане на обезщетение за неимуществените вреди на 10.12.2021г. - по 100000лв. за всеки ищец или общо 300000лв., въпреки опреде ления от закона лимит от10420000 лева.

На 15.07.2022г. последвало и плащане на обезщетението за имуществените вреди в размер на 1496.00лв. по щета № 1000/21/777/500520.

В резултат на виновно причинената смърт на И. Г., на доверителите му са причинени неимуществени врели, изразяващи се в претърпени болки и страдания по загубата на техния съпруг и баща, които всеки от тях оценява на 200000лв. и които към момента са частично обезщетени с по 100000лв., т.е всеки от ищците има претенция за разликата до 200000лв.

Съгласно чл.493,ал.1,т.5 във вр. с чл.429,ал.2,т.2, чл.432,ал.2 и чл.365, ал.2 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват и лихвите, тъй като застрахователят не може да се позовава на неизпълнението задължението на застрахования/деликвента да уведоми в срок за настъпилото ПТП.

По тези съображения ответника дължи обезщетението, заедно със съответните ЛИХВИ о т датата на увреждането (върху 200000лв. от 16.12.2019г. /датата на смъртта/ до 10.12.2021 г.

/датата на частичното плащане/ в размер на по 20166.67лв. и върху 100000 лева от 11.12.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението, за всеки от ищците) ДО окончателното плащане на цялото застрахователно обезщетение на всеки от ищците.

Ищците преживяват изключително тежко неочакваната му смърт, изживявайки огромна болка и страдание от загубата на основната им опора в живота.

Семейството на нелепо загиналия И. Г. било сплотено, живеели задружно, с взаимно разбиране и подпомагане - материално и духовно.

В домът им царяла взаимна любов, разбирателство и уважение между него, съпругата и децата му. И. възпитавал децата си. в дълбоки патриархални традиции, възпитавал мъже с достойнство, с уважение един към друг, като сам им давал пример с доброто си отношение към всички. Самият той бил пример не само в семейството си, но и сред колегите си, със своята отзивчивост, състрадание и чисто човешко отношение към всеки.

С неочакваната смърт на И., ищцата К. Г. загубила най-близкият си човек - съпруг, любим, приятел, духовната си и материална опора. Тя трябвало да преодолява своята лична скръб и да подкрепя децата си, като едновременно с това да им вдъхва кураж, да ги насърчава, да се опита да запълни някак празнината от липсващият им баща. Със съпругът си, Г. правели планове за предстоящите им хубави събития, свързани с бъдещето на децата им - предстояло им да видят дипломиран като инженер големият си син, а малкият да бъде абитуриент, да се реализират професионално, да създадат семейство, да дочакат внуци. Всичко това днес за ищцата Г. е безвъз вратно загубено, предвид ненавременната загуба на съпругът.

Към момента на неочакваната от никого смърт на И. Г., децата на семейство Г.и били в началото на своя жизнен път - големият им син Г. (към момента на смъртта на бащи си е на 22г.) бил студент В УАСГ - София в магистърска програма за придобиване на специалност „строителство на сгради и съоръжения", а малкият им син - Н. (към момента на смъртта на бащи си е на 17г.), бил гимназист - ученик в ПГАСГ "арх.Камен П." Пловдив. И двамата им сина живеели на свободен наем и разполагали с месечен бюджет, осигуряван от двамата им родители.

Момчетата разчитали напълно на подкрепа на баща си като глава на семейството, поради което и неочакваната му смърт им се отразила емоционално, тъй като те загубили опора не само в материално изражение (наем, джобни, консумативи и пр.), по-страшното за тях било, че загубили безвъзвратно своят родител, който им бил модел за подражание (емоционалната връзка „бащасин" във всичките й проявления). Неочакваната смърт на И.Г., който бил стожерът на семейството, внесла необратими промени в семейство Г.и- наложило се по своеобразен начин 4 синовете да пораснат и да станат мъжете в дома, за да подкрепят морално своята майка, която съкрушена от загубата на съпруга си, останала сама да обезпечава бъдещето на децата си.