Определение № 32238 от 03.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32238 гр. София, 03.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20251110122088 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано, след като с решение № 1989 от 02.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 13030/2023 г. по описа на СГС, е обезсилено изцяло решение № 179666 от 19.08.2020 г. по гр. д. № 18745/2018 г. по описа на СРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Съдът е сезиран с искова молба на „тс“ ЕАД срещу С. П. М., която е редовна и предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител.

По исканията на страните съдът се е произнесъл при разглеждането на делото от предходния съдебен състав, като с участието на страните допуснатите доказателства са били събрани.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.10.2026 г. от 09:50 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

О П Р Е Д Е Л Я допълнителен депозит за възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 100 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 21782/2017 г. по описа на СРС, 142-ри състав по настоящото дело за послужване.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146, ал.

1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, от „тс” ЕАД срещу С. П. М. с искане да се признае за установено, че С. П. М. дължи на „тс“ ЕАД сумата от 1397,83 евро (2733,92 лева), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна II“, бл. 209, вх. А, ап. 8, аб. № 250888, ведно със законната лихва от 06.04.2017 г. до 1 окончателното изплащане на вземането, сумата от 142,55 евро (278,81 лева), представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 08.08.2014 г. до 28.03.2017 г., сумата от 37,57 евро (73,48 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 06.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 6,97 евро (13,64 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 08.08.2014 г. до 28.03.2017 г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21782/2017 г. по описа на СРС, 142-ри състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Твърди, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия от 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, а съгласно тези от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител – адв. В. Д., с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва ответникът да е потребител на топлинна енергия, тъй като не е бил собственик или ползвател на процесния имот през исковия период, като също така не бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия. Сочи, че липсва надлежно сключен договор за извършване на дялово разпределение в етажната собственост, а представеният с исковата молба такъв бил нищожен поради липса на форма, тъй като не бил нотариално заверен, както и липсвала представителна власт относно представителя на възложителя - етажната собственост. Отделно от това поддържа, че срокът на договора бил изтекъл на 01.11.2010 г. Сочи, че в исковата молба липсвало описание на количеството на продадената топлинна енергия. Счита, че претендираните от ищеца суми били необосновано завишени и не съответстват на реалното количество топлинна енергия, както и че топлинната енергия не е била коректно измерена. Излага, че представените общи условия не са такива, тъй като са документ без подпис и нямат доказателствена тежест, а също така счита, че не са относими към процесния период.

Оспорва представените с исковата молба таблица и 2 бр. съобщения към фактури, тъй като от тях не ставало ясно за кое лице и кой имот се отнасят. Поддържа, че протокол от 10.10.2001 г. на общото събрание на етажната собственост бил нищожен поради липсата на нотариална заверка, както и че липсват доказателства, че отразените в него решения действително са били приети. Предвид това моли исковете да бъдат отхвърлени.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:

1) по иска за главница: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност.

2) по акцесорния иск за мораторна лихва: съществуването и размера на главния 2 дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Ищецът не сочи доказателства за изпадането на ответника в забава.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3