Присъда № 537 от 04.10.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 537 от 04.10.2024 г. по н.о.х.д № 16247/202 1 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 3384 ЗМК - 2007/2017 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. № 41681/2017 г. по описа на СРП, с което е повдигнала обвинение срещу К. Б.

Ш., ЕГН ********** за това, че на 01.07.2017 г., около 16.00 часа, в апартамент № 36, находящ се в **************, чрез нанасяне на удари с ръце свити в юмруци и ритници с крака по тялото и последвало падане на земята на Р. и падане на Ш. върху нея, причинил на Д. В.а Р., средна телена повреда, изразяваща се в счупване на лявата ключица без разместване на костните фрагменти, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак: трайно затруднение на движенията на левия горен крайник – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

По делото е конституиран в качеството на частен обвинител пострадалата от престъплението Д. В.а Р..

В хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция се установи, че престъплението, за което е образувано наказателното производство, се преследва по тъжба на пострадалия. В съответствие с това частният обвинител Р. се възползва от процесуалното си право, регламентирано в чл. 287, ал. 5 от НПК, и своевременно направи изявление с искане съдът да се произнесе с присъдата си за престъплението, което се преследва по частен ред.

В съдебно заседание представителят на СРП заявява, че не поддържа повдигнатото обвинение за извършено престъпление с правна квалификация чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като се позовава на заключението на назначената на съдебната фаза тройна медицинска експертиза, която изяснява действителните медико-биологични признаци на нанесените травматични увреждания. Държавният обвинител моли за произнасяне в съответствие с направеното от частния обвинител искане по реда на чл. 287, ал. 5 от НПК, в съответствие с което смята, че в тежест на подсъдимия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Повереникът на частния обвинител намира, че събрания по делото доказателствен материал еднопосочно и безспорно установява релевантната по делото фактическа обстановка, която води до единствен извод за доказаност на инкриминираното деяние и неговото авторство. В тази връзка моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като оставя на преценката на съда коя СМЕ да кредитира относно вида на телесната повреда. Претендира за налагане на наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства.

Частния обвинител се придържа към изложеното от защитника.

Защитникът от своя страна оспорва обвинението, като намира, че същото не е категорично доказано, още повече, че механизмът на деянието не може да се установи по безспорен начин. Подлага на критичен анализ показанията на частния обвинител Р. и свидетеля И.Ш., като намира, че същият е негодна 1 доказателствена основа на обвинението, тъй като тези гласни доказателствени средства се характеризират с вътрешна противоречивост и непоследователност, още повече, че именно конкретния случай е станал повод са издаване на заповед за домашно насилие срещу подсъдимия и е бил изведен от домашното им жилище. Сочи, че дори и да е извършено деяние, то не е умишлено, доколкото увреждането е получено при падане на частния обвинител. На следващо място намира, че дори да се приеме, че подсъдимият има вина за случилото се то следва да се приложи института на реторсията, тъй като ЧО е нанесла на подсъдимия множество удари с ютия. При така изложеното моли подзащитният да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият Ш. в пледоарията си не се признава за виновен, поддържа изложеното от защитника и намира, че в конкретната ситуация той се явява пострадал, а частния обвинител агресор.

В последната си дума моли да бъде постановено оправдателна присъда.

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав, като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. Б. Ш., роден на ******** г. в гр. *******, българин, български гражданин, с висше образование, работи в ЦГМ, неосъждан, с адрес: *********, ЕГН **********.

Частният обвинител Д.Р. и подсъдимият К.Ш. били съпрузи и имали една дъщеря – свидетеля И. Ш., като към 01.07.2017 г. живеели на адрес:

**************, ***. Жилището се състояло от три стаи – кухня, хол и спалня. Частният обвинител Р. и подсъдимият Ш. били отдавна във влошени отношения и често се карали, поради което подсъдимият обитавал хола на горепосоченото жилище, а частният обвинител Р. и св. И.Ш. спалнята, като всички ползвали кухнята, където се хранели. На 01.07.2017 г. св. И.Ш. имала ангажимент, поради което следвало да излезе от семейното жилище около 10.00 часа и да се прибере към 16.00 – 17.00 часа. Тъй като частният обвинител Д.Р. не искала да остава сама в жилището с подсъдимия, поради обтегнатите им отношения, излязла заедно с дъщеря си. Р. смятала да изчака дъщеря си да приключи с ангажимента и да се приберат заедно, но тъй като времето било много горещо, решила да се прибере по-рано. Р. се прибрала и влязла в спалнята на жилището, за да си почине. Подсъдимият чул, че Р. се прибрала, при което отишъл в спалнята и започнал да се заяжда с нея, да я упреква за различни неща, както и да напада родителите . Тъй като Р. не желаела да се стигне до разправия отишла на терасата на хола да изпуши цигара, а в това време подсъдимият отишъл в кухнята, за да си приготви храна. Терасата на хола била с южно изложение и било много горещо, поради което Р. решила да се върне в кухнята, където да си изпуши цигарата. В този момент възникнал скандал между подсъдимия Ш. и Р., тъй като подсъдимият не одобрявал, че Р. пуши, както и че го прави в дома им, а последната отказала 2 да излезе да пуши навън, докато той се храни. При възникналия скандал Р. наричала подсъдимия „нещастно копеле, лъжец, симулант и педераст“, като съборили и намиращата се там ютия. Междувременно в семейното жилище се прибрала и свидетелят И.Ш., която станала свидетел на по-натам развилите се събития. Прибирането на дъщеря им не довело до успокояване на обстановката, а напротив скандалът между подсъдимия и частния обвинител ескалирал. Подсъдимият скъсал запалената от Р. цигара, както и останалите цигари, след което започнал да я удря с юмруци по главата и я съборил на пода. Р. се отскубнала и избягала в коридора, където решила да се обади по телефона за помощ. Подсъдимият Ш. я настигнал като отново започнал да и нанася удари с ритници и юмруци по тялото, като отново я повалил на земята и взел телефона, като се върнал в кухнята, където хвърлил телефона на пода.

Р. и св. Ш. отишли в кухнята, за да търсят телефона, но не го открили, а междувременно Ш. влязъл в хола. Р. решила, че подсъдимият Ш. е взел с него телефона в хола, поради което влязла в хола, за да го търси, при което подсъдимият Ш. отново започнал да нанася удари с юмруци и ритници по тялото, двамата се сборичкали, при което Ш. бутнал Р. на земята и паднал върху нея. В резултат на гореописаните действия на подсъдимия, Р. почувствала силна болка в лявата ръка, като вследствие на нанесените удари с ръце, свити в юмруци и ритници с крака по тялото и последвало падане на Р. на земята и на Ш. върху нея, последният причинил травматично увреждане, изразяващо се в непълно счупване на лявата ключица /без дислокация/. От силната болка Р. изпищяла, но подсъдимият продължил да и нанася удари с юмруци и ритници по тялото, а впоследствие я сложил на леглото и започнал да я души. Р. се съпротивлявала, като успяла да го хване за слабините и да се освободи, след което избягала от хола. След това частният обвинител Р. и свидетелят Ш. се скрили в спалнята, като поставили райбера на вратата. Ш. се опитал да отводи вратата, но не успял като блъскайки вратата, счупил прозореца на вратата и се самонаранил на стъклата. Подсъдимият се обадил на тел. 112 за да повика бърза помощ за нараняването си. Впоследствие телефонът на Ш. звъннал, че са пристигнали екипи на бърза помощ и полицията, като Ш. излязъл от жилището в коридора на блока, част от който бил заграден с метална решетка и Р. го заключила навън. Впоследствие Ш. се обадил на св. Ш. да отключат вратата, тъй като били пристигнали полицейски и медицински екипи, а той не носил лична карта в себе си. Пострадалата Р. отключила, като явилите се свидетели – полицейски служители В.И., Я.Г. и А.В. отправили предупреждение към двамата да не се саморазправят.

Междувременно св. Ш. се свързала по телефона със свидетеля В.Р. /брат на пострадалата/ и го уведомила за развилия се скандал. Впоследствие подсъдимият Ш. напуснал жилището, като отишъл да бъде прегледан в ИСУЛ, вследствие на което му бил издаден лист за преглед на пациент № 034715 от 01.07.02017 г., в който бил отразен основна диагноза открита рана на предмишницата. В същото време в дома на подсъдимия и пострадалата пристигнал св. В.Р., заедно с неговата съпруга – св. З.Р. и тяхното дете, като 3 откарали пострадалата Р. и св. Ш. до ИСУЛ. На пострадалата бил извършен преглед, за който бил издаден лист за преглед на пациент в КБД/СО № 034728, в който било отразено клинично състояние: болка в областта на дясно рамо и ключица. На следващи ден подсъдимият Ш. и пострадалата Р. се явили на преглед при доц. д-р Н. СТ. – специалист по съдебна медицина, който след като прегледал издал на Ш. СМУ № С – 277/2017 г., в което отразил следните наранявания: порезна рана на дясната предмишница; ухапване от човешки зъби по лявото бедро; контузия и болезнен оток на десния лакът; множество драскотини и охлузвания по тялото и крайниците и на Р. СМУ № С-275, в което отразил следните наранявания: контузия на лявото рамо със счупване на лявата ключица /без дислоакация/ и кръвонасядания по лицето, шията и дясната мишница.

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа анализ на доказателствените материали, събрани в хода на съдебното и досъдебното производство и преценени на основание чл. 14 и чл. 107, ал. 3 от НПК: гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия К.Ш. /частично, показанията на св. Д. В.а Р., ИР. К. Ш. /вкл. приобщените от ДП /л. 125-127/ на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК/, В. В. Р. /вкл. приобщените от н.ч.х.д № 12202/2018 г. /л. 64/ на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК/, ЗДР. СТ. Р. /вкл. приобщените от ДП /л. 28, т. I/ на основание чл. 281, ал.

4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК/, В. Д. ИВ. /вкл. приобщените от ДП /л. 90, т. I/ на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК/, ЯВ. П. Г. /вкл. приобщените от ДП /л. 93, т. I/ на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК/, АТ. СТ. ВЛ. /вкл. приобщените от ДП /л. 92, т. I/ на основание чл.

281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК/, И. Г. Йорданов и З. С.ов З.; писмени доказателства –справки за съдимост на К. Б. Ш., медицинска документация – лист за преглед на пациент в БДБ/СО № 034715 /л. 46 от н.ч.х.д № 12202/2018 г./ СМУ № С-277/2017 г. /л. 45 от н.ч.х.д № 12202/2018 г./, СМУ № С – 275/2017 г. /л. 60 от н.ч.х.д № 12202/2018 г./ образна диагностика, резултати от образно изследване /л. 125 – л. 126 от н.ч.х.д № 12202/2018 г./, 1 брой оптичен носител /л. 151 от н.ч.х.д № 12202/2018 г./, допълнителен лист за преглед на пациент в КБД/СО № 034728 /л. 13, том I от ДП/, уведомление от Дирекция „Национална система 112“ ведно с приложени на оптичен носител звукозаписи, /л. 39, том I от ДП/; способи на доказване заключение на СМЕ на живо лице № /л. 42 – л. 50, том I от ДП/ и съдебномедицинско становище по него /л. 354 гръб от НОХД/, заключение на СТЕ /л.

52-59 от ДП/, заключение на КСППЕ на И.Ш. /л. 62-72 от ДП/, заключение на КСППЕ на Д.Р. /л. 74 – л. 84 от ДП/, заключение по КСППЕ на К.Ш. /л. 129 – л. 141 от ДШ/, заключение на СТЕ /л. 363-366 от НОХД/, заключение на тройна СМЕ /л. 390-396 от НОХД/.

Основен източник на доказателствена информация са показанията на частния обвинител Д.Р., която е била непосредствено засегната от неправомерните действия на подсъдимия Ш.. Процесуалната фигура в случая не е станала причина за проява на едностранчивост, необективност или 4 тенденциозност на изложеното от нея по отношение на релевантните обстоятелства от предмет на доказване, тъй като анализът на гласните доказателства разкрива вътрешната им непротиворечивост, логическа достоверност и съответствие спрямо по-голямата част от събраните по делото доказателствени материали.