Решение № 2711 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2711 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20251110209389 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН

Образувано е по жалба от С. И. С., ЕГН **********, срещу наказателно постановление (НП) № 24-4332-022975 от 01.10.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР /ОПП-СДВР/, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

С жалбата се иска отмяната на оспореното НП, което жалбоподателят счита за незаконосъобразно. Сочи се нарушение на процесуалните правила, поради неясно изложена фактическа обстановка и непълнота на доказателствените материали. Оспорват се фактическите констатации на наказващия орган, за които последният не е събрал относими доказателства.

Твърди се несъставомерност на описаното нарушение, поради липса на законоустановената цел за умишлено /преднамерено/ извеждане на управляваното МПС от контрол, чрез намаляване сцеплението на автомобилните гуми с пътната настилка.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. П. С.- САК.

В пледоария по същество адв. С. моли за отмяна на оспореното НП и за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. В депозирана писмена защита, адв. С. излага пространни доводи по същество на делото, като оспорва компетентността на актосъставителя, доказаността на вмененото нарушение от обективна и 1 субективна стана и сочи, че в хода на съдебното следствие са се доказали обективните обстоятелства, опровергаващи изложените в атакуваното НП факти.

Наказващият орган – началник сектор при ОПП-СДВР, редовно уведомен се представлява от упълномощената юрк. М., която пледира за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като не възразява срещу насрещно сторените разноски, а моли те да бъдат присъдени по справедливост. В депозирани писмени бележки се излагат съображенията на наказващия орган по същество, и се отправя молба за потвърждаването на оспореното НП, а относно присъждането на разноски на жалбоподателя се иска те да бъдат съобразени с фактическата и правна сложност на делото.

Софийски районен съд като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, приема за установена следната фактическа обстановка:

С АУАН серия GA № 3268851/12.09.2024 г. съставен от Н. Е. Г. – полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ-СДВР е установено, че на 12.09.2024, около 00:19 часа в гр. София, по бул. „Цар Освободител“, жалбоподателят С. е управлявал собственият си лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ********** с посока на движението от бул. „Васил Левски“ към ул. „Георги Сава Раковски“, като на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „15-ти ноември“, не използва пътя по предназначение, а именно подава умишлено рязко газ, повишавайки оборотите на двигателя, съвсем съзнателно превърта оборотите на задвижващите колела, като същото води до преднамереното му (на автомобила, бел. съд.) извеждане от контрол, приплъзвайки се наляво и надясно по пътното платно. Актосъставителят квалифицирал описаното от него като нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Отбелязано е че водачът не е сам в автомобила. Актът е съставен в присъствието на нарушител и един свидетел, подписан е от тях и от актосъставителя. В акта е отразено, че нарушителят има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили допълнителни писмени възражения срещу процесния акт.

Въз основа на посочения АУАН, е издадено оспореното наказателно постановление от началник сектор в ОПП-СДВР, с което при идентично изложение на фактическите и правни изводи в акта на основание чл. 175а, ал.

1, пр. 3 ЗДвП жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, а именно: гласните – показанията на свид. Н. М. Д. и свид. Н.

Е. Г.; писмените – съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и приложените в хода на съдебната фаза на процеса.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя – свид. Г., от които 2 единствено се потвърждава авторството на съставения от него АУАН. Разказа на свид. Г. страда от липса на какъвто и да е съхранен спомен в последния за процесния случай и не дава каквато и да е информация относно процесното нарушение.

Съдът се довери на показанията на свид. Д., който е бил заедно с жалбоподателя в лекия автомобил /управляван от последния/ на процесните дата, час и място, поради което се явява и очевидец на случилото се.

Показанията на свид. Д. се подкрепят от писмените доказателства по делото свързани с метеорологичната обстановка, а именно, че пътната настилка е била влажна/мокра, поради валежи от дъжд. Разказаното от този свидетел относно непреднамереното занасяне на лекия автомобил наляво при извършване на десен завой не се опровергава от нито едно друго доказателство ангажирано и представено от въззиваемата страна, в чиято тежест е да докаже административнонаказателното обвинение, което повдига.

Съдът намери показанията на свид. Д. като добросъвестни, еднопосочни и логични, като не откри причина да ги счете за единствено изграждащи защитна версия на наказаното лице – въззивника С..

Приобщените по делото писмени доказателства са последователни, еднопосочни и не са белязани от вътрешна противоречивост. От представените удостоверения от отдел „Човешки ресурси“ при СДВР се доказа материалната компетентност на актосъставителя, поради което съдът намира възражението на жалбоподателя в тази насока за неоснователно.

От справката за синоптичната обстановка на процесната дата /л. 68 от съд. дело/ се потвърди изложеното от свид. Д. и твърдяното от жалбоподателя, че настилката по бул. „Цар Освободител“ на процесното място /района на „жълтите павета“/ е била мокра, поради валежи.

Съдът кредитира и останалите приложени и приобщени по делото писмени доказателства, като поради еднопосочността и взаимната им свързаност по арг. от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК не дължи подетайлното им обсъждане.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното физическо лице) и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, същата е депозирана в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, видно от приложените заповеди за компетентност и обсъденото вече удостоверение от отдел „Човешки ресурси“ при СДВР. Акта и оспореното наказателно постановление са издадени при спазване на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, както и при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че вмененото на С. И. С. административно нарушение е 3 несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая административната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за така нареченият „дрифт“. Дрифтът /изхождайки от наложилото се определение в постоянната съдебна практика/ е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез „презавиване“, което автоматично довежда до загуба на сцеплението на задните гуми. Именно такива преднамерени действия са вменени на жалбоподателя с оспореното НП, в което дословно е повторен текста на АУАН послужил за неговото издаване. В настоящия случай, подобни преднамерени действия не се доказаха от страна на въззиваемата страна, върху която е разпределена тежестта да докаже административното обвинение. От събраният и проверен доказателствен материал, безспорно се доказа еднократно непредпазливо действие на водача /жалбоподателят С./ при извършване на маневра завой надясно. Поради мократа пътна настилка в процесния участък, както и нейната специфика /гладки, жълти павета, които при намокряне намаляват драстично сцеплението с автомобилните гуми – общоизвестен факт/, жалбоподателят е загубил контрол /еднократно и за кратко/ над управлявания от него лек автомобил, а обсъденият „дрифт“ или „дрифтиране“ предполага по-продължителни и целенасочени /преднамерени/ действия, каквито в процесния случай не се доказаха от страна на наказващия орган. На следващо място, актосъставителят сам е описал, че управляваният от водача автомобил се е „приплъзвал наляво и надясно по пътното платно“, което не съвпада с твърдяното „преднамерено извеждане от контрол“ на лекия автомобил при единствена маневра – завиване надясно, при която последният е поднесъл наляво поради мократа пътна настилка и нейната обективно известна физична специфика.

Фактическата обстановка, която актосъставителят е описал, а наказващият орган е възприел по идентичен начин, сочи към нарушение по чл.

20, ал. 1 ЗДвП. Съдът също намери, че безспорно доказаните действия на жалбоподателя в качеството му на водач в процесния случай, представляват именно нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като според текста на тази норма „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“. Изложеното дава основание на настоящият съдебен състав да приложи правомощието си /право и задължение/ да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т 1, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН, като измени НП и приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, тъй като не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Допустимото изменение на правната квалификация на нарушението влече след себе си и изменение на приложената санкционна норма и изменение на административното наказание. На разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП отговаря санкционната разпоредба на чл. 185 ЗДвП (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.), която е действала към датата на административното нарушение, като на жалбоподателят следва да се наложи глоба от 10,23 /десет евро и двадесет и 4 три евроцента/ евро (равни на 20 лева). Размерът на глобата в разпоредбата на чл. 185 ЗДвП е в абсолютна стойност, което прави безпредметно индивидуализацията на административното наказание.

Поради изхода на делото право на присъждане на разноски има въззиваемата страна, поради изменението, а не отмяната на оспореното НП.

Отправена е изрична претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в хода на съдебното производство и на основание чл. 63д, ал.

4 ЗАНН следва да бъде уважена и възложена в тежест на жалбоподателя.

Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в минимален размер съобразно предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 66,47 /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/, равни на 130 лв., доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното и на основание чл. чл. 63, ал. 7, т 1, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ: