Определение № 97 от 05.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20265000600101 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 270, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Н. П. – защитник на подс. В. Н. Д. срещу определение от 13.02.2026 г. на състава на окръжния съд, разглеждащ НОХД № 1107/2025 г. по описа на Хасковския ОС. Със същото е била оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от задържане под стража в по-лека такава.

Процесуалната съдба на делото е следната:

Цитираното дело от общ характер е било образувано пред Хасковския ОС по обвинителен акт на ОП – Хасково, изготвен по досъд. пр. № 319/2025г. по описа на РУ – Димитровград, внесен на 17.12.2025 г. в ОС – Хасково. С обвинителния инструмент на подсъдимия В. Н. Д. са били вменени обвинения за две умишлени престъпления от общ характер с прана квалификация по чл.

354а ал. 1 изр. 1 НК и по чл. 343б ал. 3 НК. С определение рег. № 261/01.07.2025 г. по ЧНД № 226/2025 г. на РС – Димитровград, потвърдено с определение рег. № 459 /08.07.2025 г. по ВЧНД № 562/2025 г., на подготвителната фаза на процеса спрямо Д. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В проведеното на 05.02.2026г. разпоредително заседание мярката за неотклонение „задържане под стража“ на подсъдимия е била потвърдена. В това заседание, е било депозирано споразумение, сключено с ОП – Хасково, 1 защитата и подсъдимия, но същото не е било одобрено и съдебният състав се е отвел от разглеждане на делото.

След това е било насрочено ново разпоредително заседание от друг състав на съда за 27.03.2026 г. Междувременно, на 05.02.2026 г. е била депозирана молбата за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия, като във връзка с искането не са били ангажирани нови доказателства за здравословното състояние на подсъдимия, освен съдържащите се по делото.

При тези данни окръжният съд е приел, че молбата са изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия, от „задържане под стража“ в по-лека „домашен арест“, е неоснователна. Акцентирал е върху повдигнато на Д. обвинение за престъплението по чл. 354а ал. 1 изр. 1 НК, като е отбелязал, че на подсъдимия вече е било налагано условно наказание лишаване от свобода за престъпление с предмет наркотични вещества. Окръжният съд е посочил, че доводите на защитата, мотивирани с отказа да бъде одобрено сключеното споразумение за престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, касаят преценка на делото по същество. Във връзка с аргументите за постоянен адрес и наличната медицинска документация, правилно е било посочено, че са били съобразени при първоначалното вземане на мярката и липсват данни за влошаване на здравословното състояние на подсъдимия. При тези данни, в съответствие с материалите по делото, окръжният съд е приел, че не е налице промяна в обстоятелствата, при които е била взета мярка за неотклонение на подсъдимия, като не е отпаднала и реалната опасност от укриване и извършване на престъпление.

Въззивната инстанция намира, че първият съд коректно е приел, че тежестта на деянието, свързано с държане на разнообразие от наркотични вещества със специална цел, описано в обвинителния акт, начина на извършването му и въобще неговите каузални особености като количество и стойност, данните за злоупотреба със забранени от закона вещества, характеризират и личността на подсъдимия. Последното не позволява да бъде прието, така както предлага защитата, че и с по-лека мярка, спрямо него могат да се постигнат целите на мерките за неотклонение, визирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК.

В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че наложената мярка е прекомерна. Подобни аргументи не държат сметка и за 2 принципното положение, че с внасянето на обвинителен акт в съда, обвинението е приело, че е била постигната и концентрация на инкриминиращи данни, съобразно тезата на прокурора, поради което опасността от укриване и рецидивираща дейност с предмет наркотични вещества не е отпадала, а дори е придобила по-интензивни измерения съобразно посоченото по-горе. Опасностите, изведени от първия съд, не мога да бъдат неутрализирани с претенцията на защитата за несъставомерност на едно от вменените на Д. обвинения, по което съдът следва да се произнесе в съответния процесуален момент, регламентиран в НПК.

Във връзка с посоченото, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 53 от 13.02.2026 г. на Хасковския окръжен съд, с което по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК е било оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия В. Н. Д. от задържане под стража в по-лека такава.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3