Определение № 305 от 25.01.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 305 гр. София, 25.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА Частно наказателно дело № 20231110216996 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба на К. С. Х. чрез адв.В. И. от САК с адрес за призоваване гр.София, ул.“Балчик“ № 1, срещу Постановление на Софийска районна прокуратура от 27.10.2023 г., с което наказателното производство по досъдебно производство № 2507/2017 г., по описа на 03 РУ – СДВР, прокурорска преписка № 25114/2017 г., по описа на Софийска районна прокуратура, образувано за престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, е прекратено на основание чл.24, ал.6 от НПК.

Жалбоподателят моли атакуваното постановление на СРП да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Същият категорично се противопоставя на посоченото от прокурора, че не е упражнил правата си по реда на чл.81 от НПК в срока по чл.81, ал.3 от НПК, доколкото същото се опровергава от подадената от него тъжба до СРС с вх.№ 228146 от 11.08.2023 г., въз основа на която е било образувано НЧХД № 11135/2023 г., по описа на СРС, НО, 101 състав. В тази връзка жалбоподателят счита, че прокурорът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.24, ал.6 от НПК, което е достатъчно основание постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде отменено. Отделно от това в жалбата се излагат доводи за необоснованост на постановлението, доколкото в същото 1 липсват мотиви, като вместо такива е цитирано съдържанието на друго постановление на СРП от 14.02.2023 г. за спиране на наказателното производство. Като неправилни се сочат и изводите на прокурора за „моментност“ на гнева и за това същият да е бил в резултат от „скарване“ между жалбоподателя и свидетеля Г., относно целта, която Г. е преследвал и намеренията, които е имал при така създалата се ситуация, както и относно липсата на признаци от обективна и субективна страна на престъпления по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 и чл.325 от НК.

Софийски районен съд, НО, 101 състав, след като се запозна с материалите по делото и доводите на жалбоподател я, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Досъдебно производство № 2507/2017 г., по описа на 03 РУ – СДВР, пр.пр.№ 25114/2017 г., по описа на Софийска районна прокуратура, е образувано с постановление на СРП от 31.10.2017 г. срещу неизвестен извършил за това, че на 06.06.2017 г. в гр.София, се е заканил на другиго – на К. С. Х. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

В хода на разследването по посоченото досъдебно производство в качеството на свидетели са разпитани К. С. Х., П. В. И., Марио Трендафилов Тодоров, Р. В.ов Т., Красимира К.ова Х.а, П. Г. Г., Светослав И. И., Ирина Николова Найденова, Симеон Харалампиев Гиргинов и Г. Г. В.

Изготвена е съдебно-психиатрична и психологична експертиза и допълнителна такава за пострадалия К. С. Х., както и съдебно-техническа експертиза на аудиозаписи, предоставени от Дирекция „Национална система 112“, районен център 112 – София от датата на инцидента. Приобщени са писмени доказателства, относими към предмета на доказване. По досъдебното производство няма привлечено към наказателна отговорност лице.

С постановление на СРП от 31.08.2018 г. наказателното производство по 2 посоченото досъдебно производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 и ал.2, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. С определение от 31.10.2018 г., постановено по НЧД № 15951/2018 г., по описа на СРС, НО, 12 състав, образувано по жалба на пострадалия срещу постановлението за прекратяване, същото е потвърдено. С определение от 16.01.2019 г., постановено по ВНЧД № 5493/2018 г., по описа на СГС, НО, I възз. състав определението на първоинстанционния съд е отменено, ведно с постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото е върнато на СРП с конкретни указания относно прилагането на закона.

С Постановление на СРП от 14.02.2023 г. наказателното производство е спряно на основание чл.244, ал.1, т.1 във вр. с чл.25, ал.1, т.6 във вр. с чл.50 от НПК с мотивите, че в случая се касае за престъпление по чл.144, ал.1 от НК, за което, съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. С определение от 09.03.2023 г. постановено по НЧД № 2980/2023 г., по описа на СРС, НО, 9 състав, образувано по жалба на пострадалия, постановлението за спиране на наказателното производство е потвърдено.

С Постановление на СРП от 27.10.2023 г. наказателното производство по горепосоченото досъдебно производство е прекратено на основание чл.24, ал.6 от НПК. В същото прокурорът е посочил, че в СРП е постъпила справка от СРС, НО от 27.10.2023 г., от която било видно, че в съда не е образувано НЧХД по тъжба на пострадалия Х. по настоящото досъдебно производство, а е образувано по досъдебно производство № 1785/2018 г., по описа на 03 РУ – СДВР, пр.пр.№ 25022/2018 г. От горното прокурорът приел, че пострадалият не е упражнил правата си по чл.81 от НПК в 6-месечен срок по чл.81, ал.3 от НПК по настоящото досъдебно производство, поради което на това основание е прекратил наказателното производство.

От фактическа страна прокурорът приел за установено, че отношенията между пострадалия К. Х. и неговата дъщеря Красимира Х.а били конфликтни, като след смъртта на майката на Х.а същите станали още по-обтегнати. На 05.06.2018 г. между двамата отново възникнал скандал, при който същите си разменили заплахи и обидни думи. Х.а излязла от жилището, находящо се в гр.София, жк.“Красна поляна“, бл.340А, ет.5, ап.18 и отишла в заведение, в което преди това работела. Там били свидетелите Светослав И. и Марио 3

Тодоров, на които Х.а споделила за случилото се с баща й, като междувременно се обадила и на приятелия си свидетеля П. Г., за да дойде. Същият дошъл на място и провел телефонен разговор със св.К. Х., при който били отправени заплахи от негова страна към Х., тъй като същият искал да се видят и да се разберат по повод лошите отношения между Х. и дъщеря му. След това Х.а, Г., И. и Тодоров отишли до адреса на Х.а, влезли в жилището, но Х. го нямало там. Около 00,00 часа И. и Тодоров си тръгнали, а на място останали Х.а и Г. Слизайки пред блока, същите видели автомобила на Х., който бил на шофьорското място. Св.Г. отишъл до прозореца на вратата на автомобила на Х. и започнал да тропа по него, за да отвори, след което ударил прозореца и той се счупил. Х. потеглил, а Г. се качил в своя автомобил и тръгнал след него. Автомобилите на двамата се засичали, докато карали по булеварда, като Г. катастрофирал в бус в близост до него, за което му бил съставен акт по ЗДвП.

Прокурорът посочил, че от показанията на разпитаните свидетели - К. Х., П. И., Р. Т., Красимира Х.а, П. Г.,

Марио Тодоров, Светослав И. и Ирина Найденова било видно, че са налице две групи свидетели, които възпроизвеждат различни обстоятелства от инкриминираното деяние. Посочено е също така, че разпитаните допълнително свидетели Г. В. и Симеон Гиргинов /в изпълнение на указанията на въззивната инстанция при предходното прекратяване на наказателното производство/ не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, тъй като същите не са възприели обстоятелства от предмета на доказване по делото. Акцентирано е, че в показанията на свидетеля Г. същият не отричал, че е бил много ядосан от отношението на Х. към дъщеря му, че при размяна на реплики с него бил вбесен, и тогава му казал „нещо от сорта, ще те утрепа, или нещо подобно“, „наистина му казах нещо, което прозвуча като заплаха, но никога не съм имал такива намерения, просто бях много афектиран.“ Относно заявеното от св.Х. за отправените към него заплахи по телефона, както и за ударът по стъклото на автомобила му, е отразено, че същите се покрепят от показанията на свидетелите Т. и Истатков. Цитирани са заключенията на изготвените по делото СППЕ и допълнителната такава за пострадалия, като последната е приета за необоснована, доколкото вещите лица не са се позовали на обективни данни за състоянието на пострадалия към момента на инцидента.

4

От събраните по делото доказателства прокурорът посочил, че може да се направи извод, че Х. е изпитал страх от отправените му закани, но същият не е бил, че ще бъде убит, а е бил страх от физическа саморазправа с него.

При тази фактическа обстановка, която прокурорът приел за установена и цитираните свидетелски показания, както и заключения на изготвените СППЕ, същият посочил, че за да е налице състав на престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК следва отправените закани, респ. извършените действия да са от естество да могат да възбудят страх от осъществяването им, който обаче страх следва да бъде основателен, а не хипотетичен. Когато употребата на изразни средства, които макар и със заплашително съдържание е в резултат на поредна конфронтация между едни и същи субекти, те не би могло да се възприемат като реална заплаха, а изразяват конкретно отношение между тях. В тази връзка представителят на държавното обвинение отново се е позовал на показанията на св.Г., който не отричал, че е казал нещо, което прозвучало като заплаха, но никога не е имал такива намерения, а бил много афектиран. Всъщност св.Г. бил обяснил, че това е била неговата реакция, в резултат на съобщеното му за пореден път отношение на Х. към дъщеря му. Така св.Х. е възприел думите на св.Г., но не се установявало тези изразни средства в конкретната скандална ситуация да са били от естество да предизвикат реален страх, че Г. може да обективира заканите си. От горното прокурорът приел от правна страна, че деянието е несъставомерно, както от обективна, така и от субективна страна. В тази връзка същият допълнително посочил, че между Х. и дъщеря му бил налице дългогодишен конфликт, а св.Г., познавайки семейството на Х.а от три години, бил запознат с отношенията между баща и дъщеря. На процесната дата същият е бил ядосан и афектиран от поведението на Х. към дъщеря му, отправил е закани, без да има за цел същите да предизвикат основателен страх у Х. за осъществяването им. Независимо, че такива закани са били отправени от Г., същите не са възбудили у Х. основателен страх за осъществяването им. Липсата на извършено престъпление се доказвало и от факта, че през годините напрежението в семейството на Х. се натрупвало, което впоследствие се е прехвърлило и върху Г. като приятел на Х.а.

Относно наличието на друг състав на престъпление от общ характер, в 5 частност по чл.325 от НК, с оглед произнасянето на въззивната инстанция при предходното прекратяване на наказателното производство, прокурорът приел, че не се установява такова. Счупването на стъклото на автомобила на св.Х., притискането на предната му броня, както и преследването по булевардите, били извършени при възникване и протичане на конфликта между лицата, и били израз на влошените отношения между тях, с което се изключвали хулиганските мотиви. Същите действия биха могли да съставляват престъпление по чл.216, ал.4 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. А що се касае до възникналия страх от физическа саморазправа с пострадалия, то било налице престъпление по чл.144, ал.1 от НК, което също се преследвало по тъжба на пострадалия.

При така установеното съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа.

На първо място, съдът намира, че така депозираната жалба е процесуално допустима, доколкото изхожда от легитимирано лице, имащо качеството на пострадало, по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, като същата е подадена в законоустановения срок за обжалване на постановлението.