Решение № 2024 от 05.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2024 гр. София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Г. ИВАНОВА ТОШЕВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от Д. Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Гражданско дело № 20231110108741 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 81671/24.03.2023 г./ на Д. Ц. К. срещу ****, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищцата не му дължи сумата от 6 891.74 лв., представляваща начислени от ответника по Фактура ****/09.02.2023 г. задължения за предоставени В и К услуги за период на фактуриране от 25.11.2021 г. до 17.02.2022 г. за имот с адрес: ****, в близост до трафопост, с клиентски № **********. Претендират се разноските по делото.

Ищцата твърди, че ответникът претендира извънсъдебно от нея процесната сума.

Излага, че процесната фактура е издадена след издаването на кредитно известие № ****/09.02.2023 г., с което е сторнирана Фактура № ****/01.09.2022 г. за сумата от 5 955.55 лв. за В и К услуги за периода от 17.11.2013 г. до 25.08.2022 г. Сочи, че всички задължения за този период след издаването на кредитното известие са отчетени за периода от 25.11.2021 г. до 17.02.2022 г., за което е издадена процесната фактура, но в действителност сумата от 6 891.74 лв. е за В и К услуги за периода от 17.11.2013 г. до 25.08.2022 г. Оспорва дължимостта на сумата поради липса на облигационна връзка с ответника, във връзка с което оспорва да е собственик или ползвател с учредено вещно право на ползване за имота.

Оспорва количеството на потребените в имота В и К услуги, като изтъква, че претендираният разход на вода в размер на 3 767 куб. м. е технически невъзможен за посочения в процесната фактура период от 25.11.2021 г. до 17.02.2022 г. Твърди, че измервателният уред в имота е водомер № **********, но ответникът не е правил реални отчети. Релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на част от вземането – за сумата от 5 666 лв. за потребена питейна вода от 3 074 куб. м. за периода от 17.11.2013 г. до 31.12.2019 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Сочи, че ищцата е имала през исковия период качеството потребител на В и К услуги по смисъла на закона, защото е била собственик на имота от 22.10.2009 г. до 18.02.2022 г., поради което между страните е съществувало валидно облигационно 1 отношение, което се е уреждало от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ****, в сила от 01.09.2006 г., и Общите условия за предоставяне на В и К услуги, в сила от 28.08.2016 г. Твърди, че реален отчет на средството за търговско измерване в имота е извършен на 16.11.2013 г., след което ищцата не е осигурявала достъп до имота, нито е подавала самоотчети, а достъп за отчет е осигурен едва на 22.07.2022 г. от новите собственици, при което служители на ответника са извършили проверка на водомера, установено е доброто му състояние и същият е отчетен, за което е съставен Констативен протокол № 0084213/22.07.2022 г., а на 28.07.2022 г. водомерът е сменен с нов. Излага, че към 22.07.2022 г. титуляр на партидата все още е била ищцата, поради което на нейно име е издадена Фактура № ****/01.09.2022 г. за дължимите суми, начислени в резултат на отчетеното реално потребление в имота, и същевременно са сторнирани всички издадени фактури със служебно начислен разход за периода между двата реални отчета. Сочи, че на 20.01.2023 г. ищцата е подала заявление за промяна титуляра на партидата за процесния имот, считано от датата на покупко-продажбата – 18.02.2022 г., поради което партидата е прехвърлена на името на новия собственик, считано от 18.02.2022 г., това е наложило извършването на корекция в задълженията, начислени по Фактура № ****/01.09.2022 г., поради разлика в периода, и затова са издадени поредица кредитни известия и Фактура № ****/09.02.2023 г., а всички задължения след 17.02.2022 г. са префактурирани на името на новия собственик. Твърди, че задълженията по процесната фактура са начислени на база реален отчет на водомер № ********** за периода, през който ищцата е била собственик на имота. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 6 891.74 лв., представляваща начислени от него задължения за предоставени В и К услуги за имот с адрес: ****, в близост до трафопост, с клиентски № **********, по Фактура ****/09.02.2023 г.

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес.

В случая с Определение № 17585/17.05.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът претендира от ищцата сума в общ размер на 6 891.74 лв. по Фактура № ****/09.02.2023 г. за доставка на В и К услуги за имот с адрес:

****, в близост до трафопост, за който при него е открита партида с клиентски № **********. Това, както и фактът, че ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото от ищцата право, категорично сочат на извод, че за нея е налице правен интерес от предявения иск.

В случая ищцата отрича материалноправните предпоставки за възникване на вземането – наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К услуги между страните, както и наличието на извършени услуги на претендираната стойност, а също така релевира възражение за изтекла погасителна давност за част от периода.

В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в 2 тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.

Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1 ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.

Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането произтича, а длъжникът /ищецът по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало и съществува.

В случая с Определение № 17585/17.05.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че Фактура № ****/09.02.2023 г. е за доставка на В и К услуги в процесния имот за период с начало от 17.11.2013 г., а ответникът като страна, която носи тежестта да докаже съществуването на вземането си срещу ищцата, твърди, че сумата е за доставени В и К услуги в имота за периода от 17.11.2013 г. /денят, следващ датата на последния реален отчет на средството за търговско измерване в имота/ до 17.02.2022 г. /денят, предхождащ прехвърляне на собствеността на имота от ищцата на трето лице/, поради което именно по отношение на така очертания период от страната, претендираща да е носител на вземането, следва да се извърши преценка за наличие на предпоставките за възникване и съществуване на оспореното от ищцата вземане.

По въпроса дали през исковия период /от 17.11.2013 г. до 17.02.2022 г./ е съществувало договорно правоотношение между страните съдът намира следното:

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът, като този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата/доставката на В и К услуги. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор. Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от Допълнителната разпоредба на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са: юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи „потребители на услугите В и К“ са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна уредба е собственикът или лицето с учредено вещно право на ползване или на строеж за съответния имот, т.е. законът приравнява придобиването на право на собственост, вещно право на ползване или право на строеж за имота със сключването на договор с В и К доставчика.

3

В случая за доказване наличието на облигационна връзка с ищцата ответникът е представил Справка № 590771/10.05.2023 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания, видно от която по партидата на ищцата са вписани покупки на поземлени имоти в ***** в периода от 22.10.2009 г. до 04.11.2011 г., както и продажба на същите ведно с построените в тях сгради на 18.02.2022 г.

Макар посочената справка да няма материална доказателствена сила, съдът намира, че щом ищцата не я е оспорила и не е ангажирала доказателства за опровергаване на отразените в нея обстоятелства, и предвид предмета на делото – отричане дължимост на задължения за доставени В и К услуги, а не установяване със сила на пресъдено нещо на правото на собственост на ищцата върху имота, в който е извършвана доставката, то тази справка е достатъчна за доказване, че през исковия период ищцата е била собственик на процесния имот. Такъв извод несъмнено следва и от неоспореното от ищцата Заявление за промяна на титуляр на партида, подадено в **** на 20.01.2023 г. от нея в качеството й на предишен собственик и титуляр на откритата при ответното дружество партида за имота.

Преценявайки съвкупно посочените писмени доказателства, съдът намира, че по делото е доказано пълно и главно от ответника качеството на **** на собственик на процесния имот през исковия период. Следователно доказано е качеството „потребител“ на В и К услуги на ищцата и наличието на договорно правоотношение между страните за доставка на В и К услуги в процесния имот.