Решение № 46 от 30.04.2025, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Търговище, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20253500500108 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 37 от 06.02. 2025 г., по гр.д. № 1063/ 2023 г. на РС – Търговище, е допусната делба между Д. Й. К., ЕГН **********, с адрес гр.

Шумен, А. Б. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, Ж. Б. В., ЕГН **********, с адрес гр. София-1000, Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр.

Търговище и М. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. Търговище, на следните съсобствени недвижими имоти, в гр. Търговище, а именно: 1. ПИ с идентификатор *** по КК и КР на град Търговище с площ от 378 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, ***, ведно с построената в него сграда с идентификатор *** със застроена площ от 162 кв.м., с предназначение: сграда за търговия; с адрес на ПИ – гр. Търговище, ***; 2. ПИ с идентификатор *** по КК и КР на град Търговище с площ от 379 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, 73626.507,782, ведно с построената в него сграда 1 с идентификатор *** със застроена площ от 274 кв.м. с предназначение: сграда за търговия; с адрес на ПИ – гр. Търговище, ул. „В....“ № 11. 3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 42.08 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните 4/40 идеални части от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на град Търговище, адрес на имота: гр. Търговище, ул.“Ц...“, намиращ се на ет. 1 в ПИ с идентификатор ***, посочена в документа площ 20,22 кв.м., брой нива на обекта: 1, предназначение: за търговска дейност, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, под обекта: няма, над обекта: *** 4.

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 34.73 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните 3/40 идеални части от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на град Търговище; адрес на имота: гр. Търговище, ул. „Ц...“, намиращ се на ет. 1, в ПИ с идентификатор ***, посочена в документа площ 53,01 кв.м., брой нива на обекта: 1, предназначение: Друг вид сграда за обитаване, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, под обекта: няма, над обекта: *** /по схема на

СОС № 15- 449567/26.04.2023г., изд. от СГКК-Търговище/; 5. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 76.81 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните 8/40 идеални части от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на град Търговище; адрес на имота: гр. Търговище, ул. „Ц...“, намиращ се на ет. 2 в ПИ с идентификатор ***, посочена в документа площ 74,72 кв.м., брой нива на обекта: 1, предназначение: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:

***, ***, над обекта: няма при дялове, както следва:

Д. Й. К. – 2/6 ид.части;

А. Б. В. – 1/6 ид.част;

Ж. Б. В. – 1/6 ид.част;

Н. Г. Н. – 1/6 ид.част;

М. И. П. – 1/6 ид.част.

2

Срещу това решение е постъпила жалба от адвокат И. И., пълномощник на ответниците А. В. и Ж. В.. Излагат се съображения за допуснати процесуални нарушения от съда при приемане на доклада и даване на указания относно спорните и безспорните факти. Това е довело до неправилно тълкуване на представените по делото доказателства относно начина на възникване на съсобствеността и квотите на съделителите. С оглед на това решението се обжалва само в частта относно квотите. Съдът неправилно е приел, че след като в нот. акт за собственост не са посочени квотите на отделните съсобственици, то същите са равни. Подобна презумпция е оборима, а освен това никой от съделителите не е спорил относно идеалните части. В самия нот. акт са описани подробно основанията за придобиване на имота и това е чл. 1 и чл. 9 от ЗВСОНИ. Според чл. 3 от този закон, собствеността се възстановява на лицата, от които са отнети или на техните наследници по закон. В случая, при съставянето на констативния нот. акт за собственост нотариусът не установява волята на съсобствениците по отношение на техните дялове. Този акт няма вещнопрехвърлителен ефект.

Касае се само до констатации относно възстановено право на собственост и това, че собствеността е възстановена в лицето на посочените страни, като наследници.

С оглед на това, че в първоинстанционното производство размерът на дяловете не е бил спорен, никой не е събирал и сочил доказателства в тази насока. Съдът, ако е приел, че частите са спорни, е следвало да упъти страните, че не сочат доказателства за посочените идеални части. С оглед на това се иска да бъдат приложени доказателства за одържавяването на имотите и за реституцията им, както и за наследниците на собственика, от който е одържавен имотът. Решението да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови ново, с което на жалбоподателите и на ищцата да се определят по 2/8 ид. части, а на останалите ответници по 1/8 ид. част.

В срока за отговор е постъпил такъв от ищцата Д. К., чрез пълномощника й адв. М. и от ответниците М. П. и Н. Н..

Адвокат М. посочва, че независимо от това, че пресмятанията на дяловете от адвокатите на страните били еднакви, то този въпрос не е бил безспорен. Съдът не бил приел, че има спор относно частите, просто ги е определил различно от посоченото. Представените по делото доказателства е 3 можело да бъдат посочени от въззивниците пред първата инстанция. Не било допустимо да се допускат във втората инстанция на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК. Иска се решението да бъде потвърдено.

В отговора на останалите страни се излагат аналогични съображения.

Жалбата се оспорва. М. П. се явявала без адвокат и на практика не е изразявала становище. Не разбирала от квоти и разчитала на съда да вземе правилно решение. Другият ответник изобщо не се бил явил пред съда. И двамата считат, че решението е правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.

В съд.зас. предвид дадените на страните указания относно начина на възникване на съсобствеността въззиваемите вземат следните становища: ищцата Д. К., чрез пълномощника си адв. М. посочва, че правното основание за възникване на съсобствеността било посочено в нот. акт и не е имало твърдения за друг придобивен способ, освен реституция. В този смисъл е и молбата на М. П. и Н. Н. – правното основание е посочено в нот. акт – чл. 1 и чл. 9 от ЗВСОНИ. Имотът бил собственост на техния прадядо А. Кирпев, а те са наследници на майка си Мария И., внучка на този наследодател – дъщеря на сина му Йордан.

Всички въззиваеми поддържат становищата си, че решението следва да бъде потвърдено.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество в обжалваната част е неправилно.

Делото е образувано по искова молба на Д. К., против Ал. В., Ж. В., Н.

Н. и М. П., за делба на процесните имоти, при квоти по ¼ ид. част за ищцата и първите двама ответници и по 1/8 за вторите двама. В исковата молба се посочва още, че съсобствеността се доказва от приложените към молбата нот. актове.

В хода на делото усилията на страните са били насочени към това да се изясни какво е актуалното състояние на процесните имоти. Нито един от съсобствениците не е оспорвал при какви квоти следва да се допусне делбата, така както е посочено в исковата молба.

Страните не спорят, а това се установява и от писмените доказателства, 4 че имат общ наследодател А. Стефанов Кирпев,, б.ж. на гр. Търговище, починал на 27.02. 1967 г. Той е имал съпруга – починала през 1968 г., а двамата общо са имали две деца – Й.К. – починал през 1988 г., оставил за наследници дъщеря си Д. – ищцата и дъщеря си Мария – починала през 2023 г. и оставила за наследници децата си Н. и М. – вторите двама ответници.

Другият наследник на Ал. Кирпев е дъщеря му С. В., починала през 1997 г. и оставила за свои наследници първите двама ответници.

Не се оспорва от страните, че процесните недвижими имоти са били собственост на общия наследодател А. Кирпев и са били отнети в полза на държавата по силата на ЗОЕГПНС. Имотите са били одържавени по силата на този закон и са били актувани като държавна собственост до 1992 г. По силата на ЗВСОНИ тези имоти са били възстановени на наследниците по закон на А.

Кирпев и са отписани като държавна собственост със заповед № 306, от 06.05.

1992 г. на кмета на Община Търговище, по молба на ищцата Д. Н.а.

По силата на нот. акт № 185, том първи, дело 563/1992 г.на нотариуса при РС – Търговище, издаден на основание чл. 1 и чл. 9 от ЗВСОНИ, С. В. от гр. София, Д. Н.а от гр. Шумен и Мария И. от гр. Търговище, са признати за собственици на основание чл. 1 и чл. 9 от ЗВСОНИ, на процесните имоти, които са били възстановени. Имотът тогава е представлявал дворно място от 750 кв.м. заедно с построената в него едноетажна масивна сграда от 614 кв.м. и ½ ид. част от двуетажна полумасивна сграда от западната страна на двора, включваща магазин на първия етаж и втори жилищен етаж, застроен върху 180 кв.м.

През годините имотите са се изменили, обособени са самостоятелни обекти по КК на гр. Търговище, като след реституцията нито един от наследниците не е имал претенции относно това, че имотът е бил съсобствен между тях, възстановен по силата на ЗВСОНИ. Никой не е твърдял да е упражнявал самостоятелно владение върху имота или отделна негова част.

Към 1992 г., по време на издаването на посочения нот. акт, който се сочи като основание за придобиване на съсобствеността, живите наследници на Ал. Кирпев са били именно посочените в нот. акт.

При така описаните факти, съдът намира, че основанието за придобиване на съсобствеността между страните е наследство и реституция.

От една страна имотът е бил отнет от общия наследодател Ал. Кирпев по 5 силата на ЗОЕГПНС. В писмените доказателства относно отнемането и в актовете за държавна собственост е посочено, че имотите са били именно негова бивша собственост.

Според чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от ЗВСОНИ, собствеността върху тези имоти (отнети както по силата на ЗОЕГПНС, така и на други закони) се възстановява на лицата, от които са били отнети, на техните законни наследници или на други правоприемници.

С оглед на това правото на собственост върху процесните имоти възниква по силата на оригинерно основание – реституция и по силата на наследяването по закон. С оглед на това идеалните части на наследниците се определят съобразно действащия ЗН към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, обн. в ДВ бр. 15, на 21.02. 1992 г. Към този момент наследниците на Ал. Кирпев, от когото са отнети имотите, са били именно посочените в нот. акт: С. В. – дъщеря и внучките му Д. К. и Мария Й., дъщери на починалия син Йордан Ал. Кирпев.

Към този момент и според правилото на чл. 5 от ЗН децата наследяват по равни части от наследството на своите родители. Следователно към момента на реституцията – в края на м. февруари 1992 г., собствеността е възстановена според това правило и при две деца наследници, в лицето на С.

В. – ½ ид. част, а останалата ½ остава за наследниците на починалия след баща си Й.К.. Т.е. частите на внучките Д. и Мария са по ¼ ид. част от наследството. След смъртта на С. през 1997 г. тя е наследена от децата си Ж. и А., които придобиват нейната ½ ид. част, делят я на две и всеки от тях има по 1/4 ид. част от процесните имоти. След смъртта на Мария през 2023 г., нейната ¼ ид. част се наследява от двете й деца Н. и М. и всеки от тях има по 1/8 ид. част.

Делбата следва да бъде допусната при квоти по 2/8 ид части за Д., Ж. и А. и по 1/8 ид. части за Н. и М..

Неправилен е изводът на РС – Търговище, че след като в нот. акт не били посочени квотите, при които се признава собствеността върху имотите, то тримата съсобственици притежават равни части, по силата на чл. 30, ал. 2 от ЗС.

На първо място съдът изцяло е пренебрегнал основанието за 6 придобиване на собствеността, а то изрично е посочено в нот. акт. В чл. 9 от ЗВСОНИ е дадена възможност на лицата, на които се възстановява собствеността, да се снабдят с нот. актове, ако не притежават такива. И тук не става дума за придобиване на имота от наследниците на базата на продължило давностно владение от тях самите, при което изводите на съда биха били правилни. В посочената правна норма е дадена възможност на наследниците да докажат чрез обстоятелствена проверка, че имотите са били собственост на техния наследодател, от когото са отнети. Именно това е и установено от нотариуса, с изричното позоваване на нормата на чл. 1 и чл. 9 от ЗВСОНИ.