Решение № 648 от 29.07.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. гр. Хасково, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Анка К. Янчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20255640102613 по описа за 2025 година

Предявен е от „Кеш Пойнт България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, ЕИК 207079835, представляван от управителя Н.П.П., против К. Д. Д. с ЕГН:********** с постоянен адрес с.К., общ.Хасково, ул.”**********” №**, иск с правно основание чл.240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за недействителен — на основание чл.

55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК, да заплати на „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК 207079835, сумата от 1045 лева /хиляда и четиридесет и пет лева/, представляваща част от неизплатено задължение за главница Договор за паричен заем № 1022207 от 21.02.2024, в общ размер на 1800 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

Твърди се, че между страните е налице Договор за потребителски кредит № 1022207 от 21.02.2024, по силата на който "КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК 207079835, е предоставило на К. Д. Д., ЕГН **********, кредит в размер на 1800 лева. Заемната сума била предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора в брой, видно от чл. 4 от договора.

Съгласно чл. 3 от договора и Погасителния план към него, кредитополучателят се задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 50% на 18 двуседмични вноски с дата на първо плащане 06.03.2024 г. и последна вноска на 30.10.2024 г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на падежите. Предоставянето, респективно усвояването на заемната сума се доказвало и от признанието в исковата молба по 1 първоначално предявения иск от кредитополучателя. От твърденията на страните и представените доказателства по безспорен начин се установявали фактите на сключване на процесния договор и предоставяне на заемната сума в полза на кредитополучателя. Едновременно с това К. Д. Д. била в неизпълнение на задължението си да върне предоставената заемна сума при условията и в сроковете по договора. След подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 5, поради което се активирала предвидената в чл. 11 договорна неустойка. Кредитополучателят правил следните плащания по договора за кредит: на 12.03.2024г. - 420лв., на 16.04.2024г. - 200лв., на 17.04.2024г. - 20лв., на 23.04.2024г. - 10лв., на 19.07.2024г. - 50лв. и на 26.07.2024г. - 55лв. Като общо платеното е в размер на 755 лв., с която сума са погасени първите три вноски по кредита. 3а доказване на тези твърдения се представя справка за движенията и актуалния размер на дълга по кредита, както и извлечение на извършените и предстоящи плащания по договора. В случая задължението по кредита било изцяло падежирало с изтичането на срока за последната вноска на 30.10.2024 г. Общото задължение по договора било в размер на 4045,56 лева, от които 1800 лева главница, 344,39 лева възнаградителна лихва, 1005,61 лева договорна неустойка и 895,56 лева такси. Предвид наличието на неизпълнение от страна на кредитополучателя и изискуемостта на предоставената главница, за кредитора бил налице безспорен правен интерес от предявяване на настоящата искова молба. Предявяват се два евентуално съединени иска, и двата за осъждане на ответника да плати единствено главница по договора, като : - Главният иск е предявен на договорно основание и е частичен - за вземане за част от общо дължимата главница по договора. Обстоятелството, от което произтича вземането на ищеца било наличие на неизпълнение от страна на заемополучателя. - Евентуалният иск, по който се иска съдът да се произнесе само ако направи преценка, че договорът за кредит е недействителен в цялост, е предявен на извъндоговорно основание - за осъждане на кредитополучателят да върне чистата стойност на кредита съгласно задължителното предписание на чл. 23 ЗПК.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което на основание чл. 79, ал. 1 33Д да бъде осъдена К. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на "КЕШ ПОЙНт БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК 207079835, сумата от 1045 лв., представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 1022207 от 21.02.2024г. в общ размер на 1800 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. 2. При условията на евентуалност, в случай че се приеме, че процесният договор е недействителен в цялост, моли на основание чл. 55, ал. 1 33Д вр. с чл. 23 ЗПК да бъде осъдена К. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на "КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК 207079835, сумата от 1045 лв., представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № 1022207 от 21.02.2024 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. Моли да се присъдят извършените в хода настоящото производство разноски от 2 ищцовото дружество. На основание чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка за плащане на осъдителната претенция: Титуляр: "КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ" ООД; ВIС: ************; IBAN: ************.

Назначеният на ответника особен представител адв. Г. П. депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който заявява, че намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Счита, че ответницата не дължи исковата сума. Видно от приложеното като доказателство решение №48/14.01.2026г., постановено по гр. д. №1421/2025г. по описа на РС-Хасково, договорът, на който ищецът позовавал своето вземане бил прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр. 3-то от ЗЗД, поради нарушение на добрите нрави и неспазване нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, като е прието, че ответницата К. Д. не дължи сумата 1550,61лв., представляваща неустойка по чл.11, ал.1 от цитирания договор, поради нищожност на тази клауза. В тези случаи, съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихви и други разходи по кредита. В исковата молба ищецът сам твърдял, че ответницата е извършила редица плащания по договора, като е погасила част от общия получен размер на кредита. В тежест на ищеца следвало да се възложи да установи има ли останала непогасена част и на каква сума възлиза същата.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Между страните “Кеш Пойнт България“ ЕООД (заемодател) и К. Д. Д.

(заемател) на 21.02.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 1022207 към искане №9317958, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 1800лв., при фиксиран лихвен процент - 50% и ГПР – 65,21 %.

Уговорено е погасяване на заема в рамките на 18 броя двуседмични погасителни вноски, пет от които в размер на 35лв. и 13 по 158,03лв., със съответните уговорени падежни дати. Приложен е погасителен план към договора за кредит и СЕФ, искане за сключване на договор за кредит и извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор към дата 10.09.2025г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, като с исковата молба се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца останалата неизплатена част от главницата, представляваща дадена в заем на последния сума по договор за потребителски кредит, сключен между страните на 21.02.2024г. В настоящия случай с влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 1421/2025г. по описа на РС-Хасково, е прогласена нищожността на клаузите на чл.5 и чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 1022207, сключен на 21.02.2024г. между К. Д. Д. и „Кеш Пойнт България“ ЕООД, поради това, че са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 3 от 33Д, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Със същото решение е прието на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК и чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, по отношение на „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ч е К. Д. Д. не дължи сумата в размер на 1550,61 лева, представляваща неустойка по чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 1022207, сключен на 21.02.2024г. между страните по делото, поради нищожността на тази клауза.

При тези данни по делото и като взе предвид трайната и непротиворечива съдебна практика настоящият съдебен състав достига до извод за нищожност на целия договор за потребителски кредит, въз основа на който ответницата в настоящото производство е получила в заем сумата от 1800лв. от ищцовото дружество.

По несъмнен начин, както от събраните по делото писмени доказателства, така и от влязлото в сила съдебно решение се установява, че в процесния договор за потребителски кредит №1022207/21.02.2024г. е уговорено заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение, което сочи на извод за наличие на неравноправни, т.е. недействителни клаузи в договора. Съдът счита, че така уговорената неустойка представлява всъщност компенсация за вредите от фактическа неплатежоспособност на кредитополучателя, ако в определен срок не бъде представено някое от изброените в договора обезпечения – поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. Подобно договаряне противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя /чл.16 от ЗПК/ и да предложи добросъвестно цена за ползване на кредита /възнаградителна лихва/. По този начин се постига всъщност значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитора да получи сигурно завишено плащане, което е в значителен размер, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя, в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителското кредитиране /чл.19 от ЗПК/. На практика така уговорената неустойка има характер на „цена за ползване на необезпечен кредит“, но е представена от дружеството – заемодател като неустойка за неизпълнение на задължение за непредоставяне на обезпечение, поради което не е посочена в ГПР - основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. Ето защо, по този начин се постига заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в същото време се твърди спазване на изискването на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, поради което неустойката не е включена в ГПР. Въпреки това съдът намира, че тази уговорка не само заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, но накърнява добрите нрави и противоречи на принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Тя води до нееквивалентност на насрещните престации и представлява сума, която оскъпява кредита и на практика води единствено до неоснователно обогатяване на кредитора с тази сума. Освен това уговорената неустойка безспорно излиза извън присъщите й 4 обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (ТР № 1 от 15.06.2010г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС), тъй като не обезпечава задължението по отпуснатия кредит, а друго вменено задължение - за обезпечаване на кредита, като следва да се има предвид и това, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди от страна на кредитора - т.е и санкционната функция на неустойката е извън предмета на задължението по договора за кредит.

Гореизложените съображения сочат на извод за недействителност на целия договор за потребителски кредит, сключен между страните по делото.

По този начин на практика се достига до скрито увеличаване на възнаграждението за търговеца, предоставил кредит на потребителя, което се забранява от разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяваща максималния размер на ГПР.

Разпечатката съдържа 22 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2eb1c78c-0a1c-45dc-baeb-6847f5a14c20