Решение № 1 от 18.01.2023, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Белоградчик, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20221310200242 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. И. М. от гр. В., обл. В., ул.”Л. К.” № ..., с ЕГН **********, срещу НП № 22-0242-000337/12.08.2022 г. на Началник Група към ОД – МВР – Видин, РУ - Белоградчик, с което са му наложени : глоба в размер на 700,00 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си излага аргументи за необоснованост и незаконосъобразност на НП, като съдът е сезиран с молба да отмени наказателното постановление. В с. з. жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата, като вкл. чрез процесуалния си представител, отново моли за отмяна на НП. Представителят му сочи конкретни аргументи за отмяна на постановлението, претендира и разноски по делото.

Въззиваемата редовно призована за с. з. не се явява лично, нито изпраща представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до 1 съда, съпровождащо преписката, въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

На 15.06.2022 г. по ул.”Г. Д.” в с. Т., обл.В., около 14.50 ч., жалб. М., управлявал мотоциклет м.”Сузуки ГСР 600” с рег. № ВН 0852 К. По същото време , на същата улица, до срещу админ. Адрес с № 109, било поставено АТСС - система за видеконтрол ARH CAM S1 с фабр. № 120ссе6, която отчитала и записвала скоростта, датата и часа, мястото и регистрационните номера на преминаващите МПС – в двете посоки в случая – от и към с. Д., обл. В.. Системата за видеоконтрол в клип № 7541 заснела нарушение, извършено от водача на МПС – мотоциклет, с рег. № ВН 0852 К, движещ се към с.Д., т.е. преминал през с. Т. откъм с. Д.. / В снимковия материал посоката на движение на автомобила се сочи като „отдалечаващ“ се./ Въпросното МПС се движело със скорост 114 км/ч. В същото време, на табела Д-11 /за начало на населено място/ - на с. Т., имало поставен знак „В-26” – ограничаващ скоростта на движение в селото до максимално 40 км./ч.

При преглед на заснетите от соченото по-горе АТСС нарушения при движение на преминаващи МПС, на 15.06.22 г., в с. Т., обл. В., свид. В. В.

/автоконтрольор към РУ - Белоградчик/, констатирал извършеното според него нарушение от водача на мотоциклета – Вл. М., и го призовал да се яви в сградата на РУ – Белоградчик. Така 01.07.2022 г. М. се явил в полицейското управление и В. го запознал с данните от клипа, с фиксиращо устройство за място, дата, час и отчетена скорост на движение – 114 км./ч. в случая, като след приспадане на възможно отклонение при измерването от 4 км./ч., разяснил, че превишението следва да се приема за по-малко. Или при установената скорост от 114 км./ч., след приспадане е приета за 110 км./ч., т.е. отчетено било превишение от 70 км./ч. М. не отрекъл, че той е управлявал мотоциклета си на въпросната дата и място, дори попълнил декларация в този смисъл – по чл.188 от ЗДвП.

Св. В. при така събраните данни, съставил акт на жалб. М., в негово присъствие, и в присъствието на случаен колега от полицията – свид. Я Я., като свидетел съставяне на акта само, за нарушение, установено с 2 автоматизирано техническо средство или система – акт на М., като собственик на МПС, заснето в клип № 7541/15.06.22 г., за деяние по чл.21 ал.1 от ЗДвП – „водач, превишаващ разрешената максимална скорост за населено място над 50 км./ч.”. Нарушителят подписал АУАН и приел копие от него, като не направил на място възражение. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 22-0242-000337/12.08.2022 г. на Началник Група към ОД – МВР – Видин, РУ-Белоградчик.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

При издаването на НП са допуснати съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП, което налага отмяната на наказателното постановление.

Налице са сериозни нарушения на материалния и процесуален закон, направени в хода на админ. нак. производство, които опорочават същото, като процедура. В този ред на мисли, съдът намира за основателни възраженията и доводите на жалбоподателя в тази насока.

Въпреки, че по делото не са представени каквито и да било доказателства, че МПС, с което е извършено твърдяното нарушение е собственост на соченото ФЛ, този факт не се отрича от санкционираното лице, поради което съдът го възприема за истинен – така както се заявява.

Съдът на първо място, приема за безспорно установени обстоятелствата – къде, кога и кое МПС е било заснето при извършване на нарушението.

Представено е доказателство – снимков материал, онагледяващ поставен знак «В-26» предвиждащ ограничение на скоростта по чл. 21 ал.2 / според снимката макс. 40 км.ч. / – т.е. под обичайната 50 км.ч., указана в чл.21 ал.1 от ЗДвП за населено място, а знакът е монтиран под тебела «Д-11» - за начало на такова, населено място – с.Т.. В клип № 7541 от АТСС ARH CAM S1 с фабр. № 120ссе6, е заснето в 14.51 ч. провинение, извършено с мотоциклет с рег. № ВН 0852 К, като е засечено движиението му със скорост от 110 км./.ч., т.е прието превишение от 70 км./ч. при указана максимално допустима скорост – 40 км./ч.

На съда бяха представени допълнително доказателства, които той 3 изиска, прие и приобщи към доказателствения материал по делото – писмо изх. № 3684/05.12.2022 г. на Кмета на Община Ружинци с разяснения относно знак «В-26», поставен на табела «Д-11» в с. Т., общ. Р. и копие от Решение №339/27.06.2022 г. на ОбС-Ружинци, от които се установява, че към датата на нарушението, предмет на делото – 15.06.2022г. не е имало поставен по законен ред знак «В-26», въвеждащ ограничение на скоростта, различно от законово допустимата максимална в неселеното място, на табела «Д-11» за начало на населено място – с. Т., общ. Р., от оторизирано лице/орган на власт.

Такова решение – за поставяне същия знак, на посоченото място, е взето на 27.06.2022 г. от Общински Съвет при Община Ружинци, а самият знак е монтиран фактически на 23.09.2022 г. от служители на общинската администрация.

При така установените допълнително от съда факти, той се съгласява с аргумента на жалбоподателя за нарушение на материалния закон, изразено в недоказаност на приписаното деяние – превишение на скоростта на управлявано от жалбоподателя МПС, в населеното място, със 70 км./ч.

Въпреки наличния снимков материал по делото– за действително наличен знак „В-26“ върху табелата на с. Т. към 15.06.2022 г., не се установи кой и на какво основание е поставил този знак, респ. не се доказа законосъобразността на въведеното допълнително ограничение на скоростта в пътния участък.

Неоснователното – в смисъл недоказано законосъобразно въвеждане на това ограничение, води до липса на задължение на водачите на преминаващите в участъка / в случая през цялото населено място/ да се съобразяват с такова ограничение – да се движат със скорост не повече от 40 км./.ч. За тях обаче, при така констатираните обстоятелства, е било налично общото, сочено от самия закон – ЗДвП, ограничение на максималната скорост на придвижване с МПС в населени места – 50 км./ч.

Поради това, при законосъобразно иначе ползване в случая на АТСС за измерване скоростта на преминаващите МПС /излизащи от и влизащи в, с. Т./ и установяване на тази скорост, водачът на МПС – жалбоподателят М., би следвало принципно да понесе отговорност за превишение от 60 км./ч. на скоростта, с която е преминала покрай АТСС, на 15.06.2022 г., тъй като това е реалното превишение спрямо допустимата скорост – от 50 км./ч. И няма пречка съдът да приеме за извършено това, по-леко наказуемо деяние, като 4 измени НП и определи санкция на нарушителя по съответния текст и цифрова квалификация от приложимия нормативен акт, действие , явяващо се прилагане на по-благоприятен закон, ако той – съдът , не бе констатирал други нарушения, допуснати при оформяне на АУАН и НП.

Видно от АУАН противоправното поведение на М. е посочено като извършено на 15.06.22 г., на ул.”Г. Д.” в с. Т., с МПС – мотоциклет м.”Сузуки ГСР 600” с рег. № ВН 0452К. Това МПС фигурира безспорно и на снимковия материал – в клипа, направен от АТСС. В НП , с което е санкциониран М. обаче, първоначално е посочено, че нарушението е извършено при управление на друг вид МПС – „лек автомобил”, макар и със същите марка и ДКН. По-надолу в тектта на нарушението пък е изписано МПС „мотоциклет”, м.”Сузуки ГСР 600”, без да се сочат номера.

Констатираното от съда разминаване в АУАН и НП, от една страна, и в текста на нарушението по НП, касателно МПС, с което се твърди извършване на деянието, е в противоречие с правилата и нормите, по които следва да се проведе админ. нак. производство – безспорно установяване всички елементи на състава на извършеното противоправно поведение. Същото води до нарушение на правото на нарушителя, да разбере в какво точно нарушение е обвинен. Допуснатото не изясняване на фактическата обстановка от АНО е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на така издаденото НП без да се обсъждат по същество други доводи или казуса по същество, като съдът отчита факта, че “техническа грешка” като понятие в наказателното и респ. админ. наказателното право е недопустима.

На следващо място, съдът отчита и факта, че има противоречие между текста на нарушението, описвано в акта и постановлението от една страна, и неговата правна, но цифрова квалификация – от друга. В АУАН и НП, извън обстоятелството с какво МПС се е движел нарушителят, се твърди с думи, че в контролирания с АТСС участък е имало ограничение, въведено с нарочен пътен знак, ограничение , различно от законово предвиденото изискване за максимална скорост в ЗДвП. Нормативният акт – ЗДвП, въвежда принципните изисквания за максимална скорост за движение в населено и извън населено място в чл.21 ал.1. В чл.21 ал.2 пък, е предвидено условието за промяна в тези принципни положения – а именно, че с нарочен знак, изискванията за максимална скорост по ал.1 – могат да са различни. Текста на 5 деянието, приписано на М. обуславя правна квалификация па чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП – в този текст подробно е опасан допълнителния знак „В-26”, къде е поставен и какво ограничение въвежда той в участъка / отделно от въпроса за законосъобразното или не поставяне/. Цифром обаче, поведението на М. и в акта и в НП е квалифицирано, като нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, който не е свързан с никакви допълнителни изисквания, освен записаното в самия закон, дори е направен цитат от законовия запис на ал.1 чл.21 от ЗДвП. Съдът намира и това разминаване за недопустимо съгласно правилата на админ. нак. Производство. / Съдът няма да обсъжда, тъй като не е в интерес на жалбоподателя и размерът на определеното наказание „глоба” по този чл.186 ал.1 т.6 от ЗДвП – по-нисък от следващия се , тъй като за всеки 5 км./ч. надвишение, санкцията е следвало да се увеличава с по 50,00 лв. над минималните 700,00 лв./

По всички съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени Наказателното постановление, и искането, направено от страна на жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.

Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.