Решение № 1579 от 29.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1579 гр. София, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Албена Ботева

Невена Чеуз като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело № 20231100502726 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 122771/28.11.2022 г., подадена от длъжника „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, срещу Постановление от 10.11.2022 г. по изпълнително дело № 20228510402726 по описа на ЧСИ, с рег. № 851 в КЧСИ,

Жалбоподателят счита, че приетото адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че е платил в началото на срока за доброволно изпълнение, поради което за взискателите не е била налице необходимост от предприемането на каквито и да е изпълнителни действия след подаване на молбата за образуването му и такива не са предприемани. Жалбоподателят счита, че не дължи и разноски в размер на 24 лева – по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като съдебният изпълнител не му бил предоставил документ за тях. Счита и че не дължи сумата от 18 лева – за налагане на запор, тъй като такъв не е бил наложен. Моли, да се преизчисли и пропорционалната такса, дължима по изпълнителното дело.

Жалбоподателят претендира разноските, направени по повод настоящото производство.

Взискателите изразяват становище, че жалбата е частично недопустима, евентуално – неоснователна.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният 1 изпълнител излага подробни съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20228510402726 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 11.10.2022 г. по молба на „Е.М.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД, и двете действащи чрез адв. С.Д., и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 22.02.2021 г. по гр.д. № 61053/2019 г. по описа Софийски районен съд, 150 състав, съгласно който „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Б.Л.“, сумата от 360 лева – разноски за исково производство, което вземане е прехвърлено на взискателите с договор за цесия от 04.01.2022 г.

Молбата от 11.10.2022 г. съдържа искане да бъде образувано изпълнително производство за събиране на сумата по изпълнителния лист, да бъде наложен запор на движими вещи на длъжника, да бъде наложена възбрана върху недвижими имоти на длъжника, както и да бъде наложен запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове. Претендира се и сумата от 8.91 лв., в т.ч.: - 5 лв. – такса за издаване на изпълнителен лист, 0.91 лв. – такса за банков превод и 3 лв. – преведена такса към ЧСИ.

Ведно с молбата за образуване на изпълнително дело е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 240 лева, което е платено по банков път.

На 11.10.2022 г., на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която не се спори, че е получена от длъжника и в която са посочени следните разноски по изпълнителното дело: 248.91 лева – разноски по изпълнителното дело, 169.07 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Не се спори, че на 18.10.2022 г., длъжникът е погасил задължението си.

На 25.10.2022 г., „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е депозирало възражение срещу: таксата по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24 лева; таксата в размер на 18 лева – за налагане на запор; приетото адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева; таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ;

С обжалваното Постановление от 10.11.2022 г., съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради 2 това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

В настоящия случай, жалбата е подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Неоснователни са възраженията на взискателите, че жалбата е недопустима, тъй като длъжникът не е възразил срещу таксите - с възражението си длъжникът изрично е възразил и срещу пропорционалната такса, и срещу останалите две такси.

На основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи.

В жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Възражението на жалбоподателя е срещу законосъобразността на Постановлението от 10.11.2022 г. на ЧСИ. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.).

Видно от представените материали по изпълнително дело № 20228510402726 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от 11.10.2022 г., процесуалният представител на взискателите е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на сумите, посочени в приложения към молбата изпълнителен лист. Следователно, по делото се установява, че упълномощеният от взискателите представител е осъществявал поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с приложения към молбата изпълнителен лист. Поради това, на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за 3 осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, длъжникът дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв., а с включен ДДС – в размер на 240 лева. Това е минималният размер на адвокатското възнаграждение, като възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата, изобщо не е начислявано.

Поради това, в тази си част, жалбата е неоснователна.

Съдът приема, че обжалваното постановление имплицитно съдържа и отказ да се намали размера на таксите. В тази връзка, следва да се посочи следното:

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в материалния интерес върху който се изчислява таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ не следва да се включва адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя в изпълнителното производство.

Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението (срв. т. 6 от диспозитива на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) , които са за сметка на длъжника, съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват, както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ. В този смисъл например е решение №278/25.06.2012 г. по гр.д. №414/2012 г. на ВКС, ІV ГО.

Изпълнителното производство не може да приключи преди да се удовлетвори вземането на взискателя за разноски по изпълнението, независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист. (В този смисъл т. 2 от ТР №3/10.07.2017 г. по тълк. д. №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този извод е подходът на законодателя при уредбата на т. 26 от Тарифата, с която изрично са изключени при определяне пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата определени разноски на взискателя по изпълнението, като заплатени авансови такси, но не са изключени направените от него разноски за адвокат.

С оглед намаленият размер на адвокатското възнаграждение, дължимата пропорционална такса е в размер на 73.07 лева, с вкл. ДДС (60.89 лв. + 20 %), начислена върху материален интерес от 608.91 лева

Обжалваното постановление, обаче, следва да се отмени, в частта, с която е 4 оставена без уважение молбата на длъжника да се изключат от разноските таксата по т.

31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24 лева и таксата в размер на 18 лева – за налагане на запор.

На първо място, по изпълнителното дело нито има данни за съставяне на запорно съобщение, нито има данни за изпращането на такова, респ. за налагане на запор, поради което и няма как длъжникът да дължи такса за това.

Съгласно т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. В случая, действително са нали данни за използвани куриерски услуги на „Спиди“ АД, но по делото нито са представени „счетоводни документи“ – съгласно цитираната разпоредба, нито е ясно какъв е размерът на заплатените суми (вкл. и дали същите касаят само процесното изпълнително дело, доколкото видно от представено извлечение от електронна кореспонденции, жалбоподателят е длъжник и по други изпълнителни дела при същия ЧСИ).

Разноски за настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима.

В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Постановление от 10.11.2022 г. по изпълнително дело № 20228510402726, в частта, с която ЧСИ, с рег. № 851 в КЧСИ, е оставил без уважение молбата на длъжника да се изключат разноските таксата по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24 лева и таксата в размер на 18 лева – за налагане на запор и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ, че „СОФИЙСКА ВОДА“ АД не дължи по изпълнително дело № 20228510402726, таксата по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24 лева и таксата в размер на 18 лева – за налагане на запор.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 122771/28.11.2022 г., в останалата част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6