Определение № 22589 от 27.06.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22589 гр. София, 27.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОАНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20221110158541 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. В. Ф. С., пълномощник на ответницата Е. Д.

Ж., за изменение на постановеното по делото решение №6482/26.04.2023г., в частта за разноските, като в негова полза бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена на ответницата безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на още 719,25 лева, като се позовава на разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ.

Ответникът по молбата „**************“ ЕАД, чрез юрисконсулт Й.Г., е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.248, ал.2 от ГПК, с който я оспорва изцяло.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ответницата, че следва да бъде приложена в случая разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НМРАВ. На първо място следва да се отбележи, че не винаги съединените искове налагат отделна защита. Това не е така, когато едната претенция е обуславяща другата по такъв начин, че макар и съдът да я докладва, разглежда и да се произнася с отделен диспозитив по нея, решението изцяло се определя от установените факти и правните изводи по главния иск. При кумулативно съединени обусловени искове често се наблюдава акцесорност, какъвто е случаят на съединяване на иск за главница и лихва. С оглед 1 възприетите в установената съдебна практика обективни критерии за определяне на справедлив размер на адвокатските възнаграждения – обема и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес, то при кумулативно съединени, но обусловени от акцесорност оценяеми осъдителни искове, прилагането на размера, определен според обема на сборния интерес е достатъчен. Нужда от определяне на възнаграждение поотделно ще възникне при друг тип съединяване на искове (оценям и неоценяем, вещен и облигационен, установителен и конститутивен и др. подобни), налагащи несъмнено независима самостоятелна защита по всеки от тях, независимо от съотношението, в което са съединени. В случая предвид характера на заявените за разглеждане претенции в настоящото производство, съдът намира, че не са налице основания за определяне на отделно адвокатско възнаграждение за защита по всяка от претенциите. На следващо място претендирането на адвокатско възнаграждение, макар и в минимален размер, който обаче значително надвишава размера на акцесорните претенции, може да бъде тълкувано като злоупотреба с право, което води до несправедливост, необоснованост и прекомерност на възнаграждението.

По изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. В. Ф. С., пълномощник на ответницата Е. Д. Ж., за изменение на постановеното по делото решение №6482/26.04.2023г., в частта за разноските, като в негова полза бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена на ответницата безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на още 719,25 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2