Решение № 97 от 23.05.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Бургас, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20222000500109 по описа за 2022 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 18 от 4.02.2022 г., постановено по гр.д. 1 10/ 2021 г., Окръжен съд Ямбол е осъдил „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б. № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. заедно, да заплати на М. К. ТР. , ЕГН **********, с адрес: гр. Ямбол, ул. „С.“ № 16, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на С. С.

Г., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие (ПТП) от ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2021 г. до окончателното плащане на сумата, като искът за главницата, над уважения до пълния претендиран размер от 180 000 лв., както и за присъждане на лихвата за забава за периода от ***** г. до 18.03.2021 г. са отхвърлени.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от М. К. ТР., с адрес за връчване: гр.

София, ул. „И. Д.“ № 7, ет.5, ап.9 – адв. Б. Зл., срещу постановеното решение, в частта, с която претенциите са отхвърлени. Претендира се отмяната му, по съображения, че същото е неправилно, постановено в противоречие с 1 материалния и процесуалния закон, и уважаване на иска до пълния му предявен размер.

В жалбата се застъпва позиция, че е било доказано по безспорен начин, че въззивницата попада в кръга на правоимащите да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на праводателя си Стоян Гатев. Изтъква се, че въззивницата от ранна детска възраст е била отглеждана от починалия, като между тях са се установили отношения като такива между баща и дъщеря, които двамата са поддържали до момента на смъртта му.

Настоява се, че всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увреденото лице, са доказани, налице е влязла в сила присъда на наказателния съд. Излагат се доводи, че е установен по безспорен начин фактът на наличие на валиден застрахователен договор, по застраховка Гражданска отговорност, между собственика на управлявания от делинквента автомобил и застрахователя, към датата на настъпване на процесното ПТП.

Основните аргументи на въззивницата се коренят в разбирането, че предвид преживения от нея изключителен стрес от непрежалимата загуба на нейния баща, определеното от първоинстанционния съд застрахователно обезщетение е недостатъчно да репарира претърпените неимуществени вреди.

Подчертава се, че въззивницата от невръстна възраст е съжителствала под един покрив с починалия, а отношенията помежду им са били отлични – в негово лице тя е виждала бащина любов и опора във всякакъв аспект, обръщала се е към него с „татко“. Акцентира се на промяната на душевното й състояние, след инцидента, като се сочи, че скърби за починалия.

Твърди се, че в съдебния акт не са отчетени в достатъчна степен болките и страданията, които въззивницата е преживяла, вследствие смъртта на нейния баща, степента на близост между нея и починалия, продължителността и интензитета на подлежащите на обезщетяване вреди и техния необратим характер. Сочи се, че присъдената сума за обезщетение е необосновано занижена спрямо справедливото обезщетение в процесния случай, възлизащо на 120 000 лв. Цитира се съдебна практика по аналогични казуси.

Претендират се разноски.

2

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от дружеството – застраховател „ЗД „Б. И.““ АД , с адрес за връчване: гр.

Ямбол, ул. „Б. № 15, ет.3, офис 16 – адв. Г.Д., в който се моли за оставянето й без уважение и потвърждаване на постановения от Окръжен съд Ямбол съдебен акт.

Поддържа се, че е необосновано твърдението, че определеното от съда обезщетение не кореспондира с реално понесените от въззивницата болки и страдания. По мнение на въззиваемия, постановеното решение е в синхрон с константната съдебна практика в сходни случаи, с оглед установената конкретна фактическа обстановка.

Изтъква се, че жалбоподателката е в трудоспособна възраст, няма данни да страда от болести, изискващи чужда помощ, както и да се намира в затруднено финансово положение, поради което да е разчитала на починалия във финансов аспект. В допълнение се изтъква, че претендираното обезщетение се търси за репариране на нематериалните вреди от загубата.

Излагат се доводи, че въззивницата не е осиновена от загиналия. В отговора са развити оплаквания, че към показанията на свидетеля Р. Г. майка на ищцата, съдът не е подходил с достатъчна критичност, предвид личната й заинтересованост от благоприятен изход на делото и факта, че свидетелката също има образувано съдебно производство против застрахователното дружество. Акцентира се на разминаване на показанията на свидетелката относно датата на сключване на брак на ищцата и втория й съпруг с установеното от други доказателствени източници. Извежда се извод, че след трайното установяване на съпрузите в чужбина и сключването на брак от ищцата, отношенията между страните са били преустановени, като в продължение на 20 години родителите на въззивницата са отсъствали от страната. На тази база се оспорва, като недостоверно, твърдението за поддържането на връзка, изпълваща съдържанието на такава, като между роднини по права линия от първа степен.

Посочено е, че определеното от първоинстанционния съд застрахователно обезщетение е обосновано като размер, като целта на това плащане е постигане на баланс между настъпилите вреди и тяхното парично измерение, без обезщетението да представлява средство за обогатяване и изкуствено повишаване стандарта на живот на увредените лица.

3

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящият състав констатира, че по делото пред първата инстанция е била подадена молба от М.Т., с правно основание чл.248 ГПК и искане за изменение на постановеното решение, в частта за разноските, по която няма произнасяне на първоинстанционния съд. Ето защо, след влизане в сила на настоящото решение, делото следва да се върне на Окръжен съд Ямбол за произнасяне по молбата.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е претенция за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивницата, като следствие от пътен инцидент, при който тя е загубила фактическия си баща – С. С. Г., против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

4

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, към датата на пътния инцидент, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззивник - ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – Г. Г. Т..

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Установено е в производството, че въззивницата е отправила на 19.03.2021 г. до застрахователното дружество писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, получила е отказ за плащане и е инициирала настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ. Искът е допустим за разглеждане по същество.

Видно от данните по делото, на ***** г. бащата на въззивницата е претърпял пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил „Ауди А3“, рег. № *****, движещ се по път III-555, с посока на движение от гр.

Ямбол към с. Безмер и управляван от Г. Т., поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил насрещно движещия се автомобил „Рено Меган“, рег. № *****, управляван от бащата на ищцата, при което е била причинена смъртта на последния.

Приета като писмено доказателство по делото е Присъда № 8/ 1.10.2020 г. по НОХД № 61/ 2020 г. по описа на Военен съд Сливен, влязла в сила на 5.08.2021 г., с постановяване на Решение № 60110 от 5.08.2021 г. на Върховния касационен съд по н.д. № 482/2021 г., с което е потвърдено Решение № 8 от 11.03.2021 г. по НОХД № 43/2020 г. на Военно – апелативния съд, потвърждаващо присъдата на първоинстанционния съд. С присъдата прекият причинител на увреждането – Г. Т., по повод гореописаното деяние, е призната за виновна за извършено нарушение на правилата за движение по 5 пътищата, регламентирани в чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.44, ал.1 ЗДвП, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.в, вр.чл.342, ал.1 НК и чл.54 НК.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна, по смисъла на чл.300 ГПК, за гражданския съд, занимаващ се с гражданските последици от деянието, в аспект на това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Следва да се заключи, че са осъществени в пълнота и кумулативна даденост реквизитите от фактическия състав на деликта, като основа за ангажиране гаранционно – обезпечителната отговорност на застрахователя.

Следва да се приеме, на базата на установените фактически обстоятелства в настоящото производство, че въззивницата е била отглеждана от починалия С. Г. като негово рождено дете, след сключването на граждански брак от майка й Р. Г. и починалия на 15.12.1986 г., когато въззивницата е била на възраст шест години. Имплицитно в доводите на застрахователя по отговора на въззивната жалба, че първоинстанционното решение следва да се потвърди, се съдържа признание на правопораждащия за правото на обезщетение факт, че връзката, създадена между въззивницата и починалия, в съдържателно отношение съответства на тази между рожден родител и дете, макар да не се е извършило осиновяване. Предвид изложеното, следва да се заключи, че претърпените от М.Т. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от внезапната загуба на нейния втори баща, стоят в пряка причинно – следствена връзка с противоправното поведение на застрахования при въззивника - ответник делинквент, поради което е налице материалноправна легитимация в нейно лице те да бъдат възмездени.