Решение № 75 от 09.02.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Пазарджик, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20235220201777 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. А. П., ЕГН **********, от гр.Велинград, чрез адв. Ч. Ч. против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0340000900/26.09.2023г. на началник група в РУ-Септември към ОДМВРПазарджик, с което на жалбоподателката са наложени по : т.1. чл.179 ал.2 пр.1. от ЗДвП - глоба в размер на 200лв. т.2. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 100лв. , лишаване от право да управлява МПС за 4 месеца т.3. чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв.

С жалбата се заявява процесуално-правна и материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят,чрез пълномощника си, поддържа жалбата и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. Представя писмено становище (л.31) с претенции за присъждане на юрисконсултско възнаграждение след потвърждаване на 1

НП.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 20.07.23г. жалбоподателката поела управлението на собствения си лек автомобил с ДКН СВ 4241 НХ в с. Симеоновец, ул. „ 28-ма“. При паркирането му в неоградено дворно място блъснала паркиран вече там лек автомобил м. Мерцедес с рег.№ *****. След това предприела движение на заден ход и блъснала управлявания от нея автомобил в паркирания на улицата друг л.а.- м. Ауди с рег. № *******, до който се намирали неговия собственик ч неустановен по име) и племенника му св. М. Б., комуто автомобила бил предоставен за управление. Двамата мъже изразили негодуванието си към действията на жалбоподателката, която след като видяла ударения автомобил , се качила в своя и потеглила с висока скорост по улицата, където за трети път се блъснала – в бетонен кол на отсрещната ограда, след което продължила .

Собственикът на л.а. „Мерцедес“ подал сигнал и на място пристигал автопатрул, в състава на който били свидетелите А. и Н. . Те изслушали чакащите ги М. Б. и вуйчо му , които предоставили и писмено данни за регистрационния номер на управлявания от жалбоподателката автомобил, както и за действията й по трите ПТП-ия( л.9, 10) .

Полицейските служители установили личните данни на жалбоподателката и неин телефонен номер, но в последвалия разговор тя отказала да се върне на мястото на произшествията, обяснявайки че се страхува от саморазправа .

Така въз основа на данните от свидетелите и на 23.07.23г. св. А. съставил против жалбоподателката процесния АУАН за три нарушения : 1. чл.20 ал 2 от ЗДвП; 2. чл.123 ал. 1 т.2 б.Б от ЗДвП и чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и с връчен препис.

Въз основана акта е издадено процесното НП.

Правилно последното и актът ,въз основа на който е издадено, се атакува с доводи за процесуална порочност по т.1 и по т.2. Основателно се претендира драстично несъответствие между описанието на нарушенията по т.1 и по т.2 от акта и НП и възприетата им правна квалификация.

Нарушението по т.1 е квалифицирано като такова по чл. 20, ал.2 от ЗДВП , която норма въвежда режим на избор на скоростта на движение съобразно нелимититивно изброените фактори. от описанието в двата административни акта става ясно, че с действията си жалбоподателката е причинила три поредни пътно-транспортни произшествия, които са приети като едно нарушение – такова по чл. 20, ал.2 от ЗДвП- „ несъобразена с пътната настилка – черен път- скорост“.

Нито едно от действията/бездействията на водача, които са посочени като причина за настъпване на трите ПТП-ия не може да се приеме като съответно на възприетата правна квалификация – по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

Първото е удар в лек автомобил, до която тя искала да паркира в 2 неоградено дворно място. Не са изложени никакви обстоятелства по този удар, вкл. с коя част автомобилът, управляван от жалбоподателката е ударил паркирания в незаграденото дворно място. В акта и в НП относно първото ПТП е посочен само факта на настъпването му , но не и каквито и да е обстоятелства за начина на настъпване на произшествието, които била позволили да се открият причините в действията или бездействията на водачката, причинила произшествието. Ясно е, че удареният автомобил е бил паркиран, а липсата на други обстоятелства въобще не обосновават нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

Описани са обстоятелства в акта и в НП , според които след първия удар в паркирано в дворното място ППС, жалбоподателката предприела управление на заден ход, при което ударила друг, паркиран на улицата автомобил м. „Мерцедес“ . Съвсем очевидно е, че този втори удар в друго МПС е резултат от неизпълнение не на правилото по чл. 20, ал.2 от ЗДвП ( каквато квалификация е възприета и за трите ПТП). При движение на заден ход важат правилата по чл. 40 ЗДвП, която норма е специална спрямо общата на чл. 20, ал.2. Нарушение по чл. 40 ЗДвП обаче не е вменявано.

Относно третия удар, за който се сочи, че настъпил при потегляне на жалбоподателката след втория и в бетоновия кол на оградата – и тези обстоятелства не могат да се свържат с погрешен избор на скоростта , резултат от несъобразяване на пътната настилка – черен път.

На следващо място и както вече се посочи - всички обстоятелства по настъпване на трите пътно-транспортни произшествия са приети като само едно нарушение – на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Тоест описани са три нарушения, а е посочена само една виновно нарушена норма, която при това не е съответна на нито едно от тях. Не само е засегнато правото на защита и Съдът е в пълна невъзможност да осъществи цялостен контрол за законосъобразност, защото въобще не става ясна волята на наказващия орган колко и какви нарушения вменява.

Все в тази връзка, доколкото се касае до три отделни произшествия, макар и настъпили непосредствено едно след друго, било е необходимо да се изолира и отчете причината за настъпване на всеки от тях . А тя е различа, тъй като и в трите случая има различно движение на МПС – паркиране, движение на заден ход и движение с отклонение от оста на движение по пътя и неправомерно напускане .

Така, че налице е съществено процесуално нарушение не само ,защото действията или бездействията на жалбоподателката по настъпване на трите инцидента са получили една (а не отделни) правна квалификация, но и защото нито един от инцидентите не е описан така, че да се приеме, че е съответен на посочената като неизпълнено правило на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

Съществено процесуално нарушение е налице и по отношение на описанието на нарушението по т.2 от акта и НП. Става ясно, че след последния от трите, настъпили едно след друго, произшествия, жалбоподателката е напуснала местопроизшествието. В описанието въобще не се сочи какви точно вреди са настъпили – има ли пострадали хора или 3 са настъпили само имуществени вреди, което е решаващо за задълженията на водача като участник в ПТП, предвид разграничението по чл. 123, ал.1, т.3 и т.2 от ЗДвП. Предвид описаните удари по два автомобила и оградата – касае се само до имуществени вреди, но те са определящи за една от трите възможни хипотези по чл. 123, ал.1 т.3 от ЗДвП ( т.1, т.2 или т.3 ) .

Нарушението обаче според контролния и наказващия орган е на чл.

123, ал.1т.2б.“Б“ ЗДвП. Тази норма обаче има изискване само към участници в ПТП, при които има пострадали хора, каквито твърдения в акта и в НП няма. Разпоредбата по т.2 установява три отделни изисквания ( по трите точки – б“а“, б.„б“ и б. „в“ ) като предписва различни задължения във всяка хипотези, но всяка от тях касае само тези ПТП, при които има пострадали хора. От една страна в процесния случай няма твърдения в акта и в НП за пострадали хора, а по същество този факт не е и спорен. Описанието на нарушението в акта и в постановлението страда от съществен дефицит на обстоятелства, тъй като въобще не съдържа факта има ли или не пострадали хора или причинени имуществени вреди. А вида на вредите предпоставя различните изисквания към участниците в произшествието. Ето защо съществен елемент от състава на нарушение от този вид е именно това обстоятелство - дали има пострадали или причинени материални щети и това следва да се съдържа при описание на нарушението по т.2 .

При даденото такова в процесния акт и НП въобще на става ясно от къде и защо е прието, че жалбоподателката има задължение да не напуска местопроизшествието и да изчака органите на МВР, тъй се сочи само факта на настъпване на произшествието. При настъпване на такова обаче има и хипотези, в които не изискват въобще да се сигнализира МВР , още по-малко - да се изчаква пристигане на негов представител, нпр. чл. 123, т.3б.“Б“ .

Така, както е описано процесното нарушение по т.2 в двата акта, въобще не може да се отнесе към нито една от хипотезите на чл. 123 от ЗДвП, всяка от които касае ПТП и предвижда задължение на участник в него. Наред с това - дадената правна квалификация чрез посочване на цифровия израз на нарушената правна норма е по чл. 123, ал.1 т.2 б.“Б“ ЗДвП , която се отнася до случаи, в които има пострадали хора , а такива от процесното ПТП - няма.

Така от една страна описанието на нарушението е съвсем неясно , тъй като е такова, че не се отнася до нито едно нарушение по чл. 123 , а посоченото цифрово такова не съответства на безспорните данни по делото.

Както се коментира и горе относно нарушението по т.1 - не само правото на защита на нарушителя е засегнато, но и Съдът не може да разбере какво е административно-наказателното обвинение - за какво нарушение.Така, нито нарушителят може да гради и организира своята защита против неясното обвинение по т.2, нито Съдът може да го провери.

Процесуално изправни са акта и НП само относно нарушението по т.3. спазени са били нормативно-установените процедури за съставяне, предявяване и връчване на актовете, като тяхното съдържание е съответно на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а издалите ги органи са териториално и материално компетентни, предвид представената упълномощителна заповед.

4

По същество обаче не е доказано, че към момента на извършване на описаните нарушения по т.1 и т.2 водачът е бил без СУМПС .Както посочи самият актосъставител той не извършил проверка на жалбоподатгелката не само непосредствено след причинените от нея произшествия, но и и до края на същия ден. Съставил е акта по обясненията , вкл. и писмени на св. Б. и другия очевидец, като съставянето на акта е три дни след произшествията.

Така напълно недоказан е факта дали към датата на управление, когато са причинени трите произшествия , водачът е носил контролен талон към СУМПС. Въобще проверка на водача този ден – деня на нарушението не е извършена и обективно няма как да е бил проверен този факт.

Горното води до извод за пълня отмяна на НП, което прави неоснователна претенцията за присъждане на юрисконсултксо възнаграждение . Разноски от жалбоподателката не се претендират ( виж позицията на защитника по същество. ).

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-0340-000900/26.09.2023г. на началник група в РУСептември към ОДМВР-Пазарджик, с което И. А. П., ЕГН **********, от гр.Велинград, са наложени по : т.1. чл.179 ал.2 пр.1. от ЗДвП - глоба в размер на 200лв. т.2. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 100лв. , лишаване от право да управлява МПС за 4 месеца т.3. чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съдгр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5